ELMS "GEO MILEV"
Monthly Archives: март 2019

132 години от рождението на най-нежния лирик на българската литература – Димчо Дебелянов

by admin

На днешната дата – 28 март 1887, преди 132 години в град Копривщица е роден невероятният български поет Димчо Дебелянов. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, скоро след това умира баща му, а от 1904 г. младият Дебелянов заминава да учи в София, където завършва Първа мъжка гимназия. Работи като чиновник на различни места, за да се издържа. Поклонник на поезията на Пенчо Славейков, той публикува за пръв път свои стихове в сп. „Съвременник“ (1906). Записва право, после литература, но поради липса на средства прекъсва следването си. През 1910 г. заедно с Д. Подвързачов издава „Българска антология“, съредактор е на сп. „Звено“. Завършва школата за запасни подпоручици, а в началото на 1916 г. отива като доброволец на Южния фронт, където – като командир на рота – загива на 02. 10. 1916 г. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в „Стихотворения“ (1920) под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Нежен лирик и елегик, символист, бохема, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия. Нека си припомним едно от неговите гениални стихотворения:
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря – край мене всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с лъчите си тя, в пролетта като в есен аз крея, в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян и плачът ми за пристан умира, низ велика пустиня развян.


8 март- Международен ден на жената

by admin

Това е ден на солидарността на жените от планетата в борбата им за независимост, мир, икономическо, политическо и социално равноправие.
Календарното време е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Уорк на 8 март 1857 г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген  през 1910г., се приема: всяка година в една от първите неделина пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Участничките във Втората международна конференция на жените – комунистки през 1920 г.в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. Предложението се гради върху станали събития: 8 март 1917 г. работничките в Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма; на същата дата през 1890 г.с груба разпра е закрита женската демонстрация в Чикаго.
За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911г.в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г.- във Франция и Русия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911г.; през 1915 г. е първото публично честване . Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, зоводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взима особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
За децата този ден е празникът на мама.

Честит ден на жената, мили дами!


ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

by admin
Първият ден на този месец народът свързва с представата за идващата пролет. Църквата празнува паметта на света преподобна мъченица Евдокия.
Най – важното от народните обичаи за първи март е връзването на мартеници: бели и червени за здраве. Някога са се завързвали само на ръката усукани бял и червен конец, но с годините започнали да правят мартеници в различни форми и видове, които се окачват на гърдите. В Родопите слагали мартеници от двете страни на главата на булката, за да не я урочасат.
Мартениците се носят, докато се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето „ку-ку“. Тогава се свалят и се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадините под него гадаели каква ще бъде годината и какво здравето и щастието на човека.
За да бъде весела баба Марта и да зарадва хората с настъпващата пролет, домакините рано сутрин изнасяли червени дрехи, черги, одеала и ги мятали на балкона или простора, за да посрещнат капризната баба. В народните вярвания тя се сърди, когато срещне стари жени по пътя си, гърми, фучи и плаче, но щом види млади момци и девойки се усмихва, слънцето грейва, дворовете се огласят от детски викове и игри.
За неустойчивия характер на времето през месец март народът е създал легенди, с които се опитва да обясни неговата честа променливост.
                           

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, РУМЕНИ И ЗАСМЕНИ !


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress