Италианският философ и писател Умберто Еко, днес е починал на 84 години, в дома си. Писателят става известен с първия си роман „Името на розата“. Роден е през 1932 г. в Александрия (Италия), първоначално учи право, но по-късно се насочва към литературата и философията.
През 1954 г. защитава докторат върху книгата си „Естетиката на Тома Аквински”. Работи до 1959 г. като редактор на културните програми на италианската телевизия RAI.
Умберто преподава в Торинския университет, в Миланския университет, през 1969 г. става професор по визуални комуникации във Флоренция. От 1971 г. е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Болонския университет, а от 1975 и редовен професор и ръководи Международния център за семиотични и когнитивни изследвания. Чете лекции в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и други, доктор хонорис кауза на 23 университета, сред които е и Софийският университет (1990).
Един от незабравимите цитати на автора е: „Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”
Сред най-известните книги на Умберто Еко са още „Махалото на Фуко“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“, „Пражкото гробище“, на „Трактат по обща семиотика“, „Семиотика и философия на езика“, „Пет морални есета“, есетата „За литературата“, „Изповедите на младия романист“ и други.

Мир на праха му!