ELMS "GEO MILEV"

215 години от рождението на Ханс Кристиан Андерсон

by admin

ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
=============================
Ханс Кристиан Андерсене датски писател и поет, роден на 2 април 1805 г. в Одензе.
(на датски: Hans Christian Andersen, [ˈhanˀs ˈkʰʁæʂd̥jan ˈɑnɐsn]), известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.
Баща му е бил обущар, а майка му – перачка. Андерсен искал да стане оперен певец и затова през 1819 г. заминал за Копенхаген. Гласът му обаче бил слаб, приели го като ученик по танци в Кралския театър. Директорът на театъра, Йонас Колин, го взел под свое покровителство и останал негов приятел до края на живота си. Лично крал Фредерик VI се заинтересувал от момчето и му уредил да учи безплатно в класическа гимназия в Слагелзе. Преди още да започне училището, Андерсен издава през 1822 г. първата си книга. През 1829 г. постига голям успех с „Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер“ – книгата излиза и на немски, – а през 1833 г. получава от краля пътническа стипендия. Така Андерсен осъществява първото си странстване из Европа – посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 г. излиза първият му роман „Импровизатор“. През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите „Андерсенови приказки“. Другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Отначало те не се продават добре – Андерсен има по-големи успехи с романа „О.Т.“ (1836) и с том кратки разкази „В Швеция“. През 1837 г. създава може би най-известния си роман „Само цигулар“. Успех му донася и книгата с разкази „Албум без картини“ (1840). В стила на немските романтици Андерсен много пътешества – за да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 г. посещава Германия, Италия, Малта и Гърция, като стига до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в пътеписа „Базар на поета“ (1842). Почти до края на живота си пътува до близки и далечни страни. Навсякъде е приеман с внимание от най-бележитите си съвременници – Хайне, Юго, Балзак, бащата на Дюма, Дикенс, композитора Роберт Шуман. Андерсен умира на 4 август 1875 г. край Копенхаген, увенчан със световна слава. От 1835 до 1872 г. той е създал над 150 приказки и разкази, преведени на около 125 езика. С творчеството си Андерсен донася голяма слава на своята страна. Затова в негова чест в столицата на Дания е издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген – бронзова фигура на малката русалка. Най-авторитетната награда в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.


211 години от рождението на Николай Гогол

by admin

untitled.png1111Класик, ярък белетрист, майстор на късия разказ – Николай Гогол. „Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица;“ „Красотата е изворът на поезията;“ „Към думите трябва да се отнасяме честно;“ „Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът;“ „Страхът е по-прилепчив и от чумата.“ – това са крилатите фрази на Гогол. Днес се навършват 205 години от рождението на автора.
След смъртта на Пушкин Гогол заема в руското обществено съзнание мястото на национален писател – Учител и духовен водач.
Гогол- Яновски е роден на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в село Сорочинци, Украйна, в семейството на бедни дворяни с полски произход по бащина линия. Детството си прекарва в родното имение Василиевка. Украйна оставя силен отпечатък върху съзнанието на писателя – тя се превръща за него в митологично пространство на една загубена идеална култура, в която доминират колективността,празникът и хармонията. Тази идеална Украйна Гогол изобразява в първите си повести.
Началното си образование Гогол завършва в Полтава 1818-1820г., а след това постъпва в новооткрития лицей в гр. Нежин. В Полтава и Нежин бъдещият писател се запознава с провинцията на Руската империя – с бита, нравите, нечистотата, рушветите, наказанията в училище, съдебната система – с това, което той определя като съществуване и което влиза в сблъсък с неговите идеали. Въпреки това в лицея Гогол получава добро образование. Той успява да прояви таланта си на комик в училищните театрални постановки, пише, рисува.
След завършването на лицея през 1828 г., Гогол заминава за Петербург, изпълнен с мечти за служене на родината и за постигане на слава. Столицата разкрива пред него своите котрасти: тя привлича младия провинциалист с блясъка си, с оживлението по главната улица / Невския проспект/, с вестниците, театрите, ресторантите, но потиска бедняка, какъвто е Гогол, с мрачните квартири, с перспективата на досачна чиновническа служба. В бъдещите повести на Гогол този реален Петербург ще бъде представен като фантастичен образ на един свят, в който всичко може да се случи на човека, където носът може да изчезне от лицето на своя собственик и да стане висш чиновник /“Нос“/, където бедният чиновник, чийто шинел са откраднали, може да се превърне след смъртта си в призрак и да краде чужди шинели /“Шинел“/, а друг полудял чиновник да си представи, че е крал на Испания /“Записките на един луд“/.
Гогол не може да се примири с чиновническата служба, въпреки, че е принуден да изкарва прехраната си с нея. Той носи в багажа си една романтична поема, с която се надява да спечели място в руската литература, да бъде забелязан. Издава поемата със свои средства под псевдонима В. Алов и трепет очаква отзвука, но критиката е унищожителна. Гогол изкупува всички екземпляри и ги изгаря. Несполучливият поет бяга в Любек, Германия. Бягството в чужбина ще стане за него изход в периоди на душевна криза и разочарование.
След месец се връща в Русия и публикува две свои произведения отново под псевдоними в „Литературная газета“. Забелязан е от известни литератори, запознава се с Пушкин.
През 1831 година Гогол издава първия си сборник с повести “ Вечери в селцето край Диканка“; през 1835г. създава повестите от сборниците „Мирогород“ и „Арабески“, през 1836 год.на руска сцена е поставена комедията му “ Ревизор“, която има шумен успех,но не е разбрана от публиката и авторът отново бяга в чужбина – във Виена, Париж и Италия.
През 1839 г. Гогол е отново е в Русия , в Москва. През 1942 г. публикува повестта “ Шинел“, предава за публикация първия том от романа „Мъртви души“, над който е работил в чужбина.
През 1848г., на връщане от чужбина в Русия, Гогол посещава Йерусалим, воден от вътрешната потребност да открие Бога за себе си. В Русия е завладян от мечтата за щастие в любовта. Биографите откриват в писмата му до Анна Михайловна Велгорска намеци за брачно предложение, което е отхвърлено. Не носи душевен покой на Гогол и собствената му слава, на която става свидетел. При посешщението си в родното имение се крие от гостите, а те от него, страхувайки се да не ги опише в книгите си. Мъчителни за него са мизерията, болестите и сушата в родния му край. Гогол не може да си намери място, чувства се чужд навсякъде. Пътувайки из Русия, Гогол работи над втория том на „Мъртви души“, в който възнамерява да покаже една друга Русия. Търсенето на Бога го отвежда в манастира Оптина обител. През септември 1851 г.авторът изпада в депресия, отказва да се храни, сякаш иска да постигне победа на душата над тялото. По това време гогол общува със свещеника отец Матей Константинов, който го съветва да се откаже от писането. Заболяването на Гогол поставя лекарите в недоумение – те лекуват тялото му и не разбират, че боледува душата му. През нощта на 11.02.1852 г.Гогол вика своя слуга, запалва камината и изгаря втория том на „Мъртви души“. На 21.02.1852 г.големият писател на Русия умира. Край смъртното му ложе се редуват студенти и преподаватели от Московския университет, литератори, общественици, на челото му поставят лавров венец, след ковчега му вървят хора от всички съсловия. Споровете между различните идейни кръгове за това чий е Гогол получават отговора: Гогол е на цяла Русия. Последните му думи са: “ Ще се смея през сълзи“.

Източник: Атанасов, Владимир, Литература 10кл, ЗП, София: КРЪГОЗОР, 2002


Честита първа пролет!

by admin

865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a8741ab999f2f138a456b4b575927daa39fd5Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Настъпването на първата пролет по Грегорианският календар се променя всяка година и се движи между 20 и 22 март, като зависи от отстоянието до високосната година. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.
През 2016 г. астрономическата пролет (равноденствие) в Северното полукълбо започва на 20 Март, а това означава, че вече тя е при нас – да ни е честито!
Библиотеката при ГПАЕ“Гео Милев“ пожелава на всички много приятни емоции и весели мигове през пролетния сезон!

Пролет

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
въздухът се разведрява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло слънце ясно –
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

По горите хор от птички
чурулика от зора,
а пък стадото овчички
хрупка росната трева.

И овчарят с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук-таме си агне припка
и се радва на тоз свят…

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Васил Н. Попович


3 март – Освобождението на България от турско иго

by admin
Трети март е ден на Освобождението на България от петстотингодишното турско робство.
На този ден /19 февруари по стар стил/ през 1878 г. в Сан Стефано, близо до Цариград, е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-турската освободителна война/1877-1878 г./ Според този договор българската държава се възстановява в приблизително реалните граници, в които живее българската народност.
Обаче в окончателния мирен договор, подписан в Берлин, великите сили, без да съблюдават историческите,етническите и политическите реалности, извършват фатално разпокъсване на българските земи.Берлинският конгрес се състоял от 1 юни до 1 юли 1878 г.Според подписания договор се възстановява българската държава като политически автономно княжество под сюзеринитета на султана, обхващащо Северна България и Софийската област. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в Османската империя; Между Родопите и Стара планина се обособява автономна провинция Източна Румелия с главен град Пловдив; Северна Добруджа е отстъпена на Румъния, а Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско – на Сърбия.Въпреки това в Княжество България на 10 февруари 1879 г.се открива Първото учредително народно събрание, което изработва конституция- основен закон, в който се утвърждава:
– държавният герб- златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето -“ княжеска корона“;
-българското народно знаме- трицветно: бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално;
– господстващата вяра – православно- християнска от източно изповедание
                                                                                                                                                           
На 3 април 1879 г. избират София за столица.
„Направихме закон от народа за народа“- заявява Екзарх Антим I при закриването на Учредителното събрание във Велико Търново.                                                                                                     
От 1888 – ма до 1950 година български национален химн е “ Шуми Марица“- текст Никола Живков, преработен от Иван Вазов, и музика, пригодена от Н.Живков по мотиви на популярни песни.Любопитен факт е, че на 5 юли 1877 г. генерал Гурко забранил на българските опълченци да пеят припева на “ Шуми Марица“: „Марш, марш, генерале наш“, защото му звучало обидно.
След 9 септември 1944 г. до 1950 г. неофициално като химн се изпълнява известната масова песен „Републико наша, здравей“ по текст на поета Крум Пенев и музика от композитора Георги Димитров.В периода  от 1950-а до 1964 година национален химн е „Българийо, мила“ по текст на Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и музика от композиторите Георги Димитров , Георги Златев – Черкин и Светослав Обретенов.
Химнът на Народна република България, който след промените през ноември 1989 г.става химн на Република България, е създаден върху основата на масовата патриотична песен „Горда Стара планина“ по тескт на Цветан Радославов от 1885 година. Тя била хармонизирана от композитора Добри Христов и наречена „Мила родино“. Тестът е преработен от Георги Джагаров и Димитър Методиев, а музиката – от Филип Кутев и Алесандър Райчев. Националният химн е одобрен с указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. Изпълнява се при строго определени от указа случаи – при посрещане и изпращане на чуждестранни правителствени делегации, на официални тържествени събрания, организирани във връзка с национални празници, при получаване на шампионска титла от български състезатели по време на различните по степен международни и световни състезания при всички видове спорт.
С указ № 5, обнародван в “ Държавен вестник“, бр.22 , 1880г.,Трети март става официален национален празник на България, който след 9 септември 1944 г. е заменен с датата 9 септември. През 1990г., с Указ № 27 на Държавния съвет, с който се допълва чл.154, ал.1 от Кодекса на труда и с указ № 236, публикувани в “ Държавен вестник“, Трети март отново е обявен за официален национален празник.
На празника българският народ изразява почитта си към паметта на загиналите за свободата на България руски, румънски и финландски войни и всички български опълченци и борци, участвали в славната освободителна епопея. Полагат се венци на признателност пред паметниците из цялата страна, където са се водили боевете, организират се тържествени събрания,парад на бойните знамена и тържествена заря проверка.В църквите се служи възпоменателна литургия.
 
Честит празник, българи!

Днес е международният ден на майчиния език! – Today is the International Mother Language Day! –

by admin

На 21 февруари се чества Международният ден на майчиния език. Празникът се отбелязва се от 2000 г. с решение на 30-ата Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), прието на 17 октомври 1999 г., утвърдено с резолюция 56/262 на Общото събрание на ООН от 15 февруари 2002 г. Целта е да се съхрани езиковото и културно многообразие в световен мащаб.
images

Today is the International Mother Language Day! We would like to know, how do you say ‘like’ in your language? By the way, did you know that knowing languages helps against spider bites? Check it out:
http://europa.eu/europago/games/linguago/linguago.jsp


Отбелязваме 147 години от обесването на Левски на 18.02.2020 година

by admin

Днес България отбелязва 147 години от гибелта на Апостола на свободата.
Васил Иванов Кунчев е български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго.
Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 - тогава той още не е навършил 36 години.


images.jpg1 "Времето е в нас и ние сме във времето". — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
Поклон, Апостоле!


157 години от рождението на Алеко Константинов

by admin

Алеко Иваницов Константинов е роден на 01.01.1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско. Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът „До Чикаго и назад“ (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга „Бай Ганьо“, в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. „Пази, боже, сляпо да прогледа“, „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“ са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.


На днешния ден отбелязваме 172 години от раждането на великия Христо Ботев!

by admin

През 1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) в будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева – Христо Ботев.
На 1854 г. Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.
През 1858 г. семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.
На 1863 г., юни завършва калоферското трикласно училище.
Ботев е написал:
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“
в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г.
Нека си спомним за една от първите негови творби „Майце си“.
Поклон!

МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!


2020 Едно ново начало!

by admin

20130915-093125Време за нови надежди и нови хоризонти. Нека здраве и късмет да Ви съпътстват, а сърцето и умът да Ви съветват! Успех делата Ви да увенчава, любов сърцата Ви да сгрява! Весели празници и щастлива Нова година!



Бъдни вечер – 24 декември

by admin

imagesИсторията на Бъдни вечер или малката Коледа, както я наричат в някои краища на България е денят преди Коледа. На този ден християните постят, молят се и се изповядват, за да приемат приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. Трапезата на Бъдни вечер е пълна с постна храна като сарми, фасул, чушки с ориз, жито, плодове и обреден хляб. Броят на ястията задължително е нечетен брой – 7,9 или 11. Най-възрастният член на семейството разчупва питата като първото парче оставя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а другите се раздават според възрастта на всеки от фамилията.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеeмските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress