ELMS "GEO MILEV"
Category Archives: История

България отбелязва днес 144 години от гибелта на Христо Ботев – героят, който даде всичко за България

by admin

На 6-ти януари 1848 година е роден един българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим. Трудно е да се пише за човек като Христо Ботев без да се вложи емоция, тъй като личността му наистина е способна да докосне всекиго. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 години, но оставил изключително много на поколения напред. В следващите редове може да прочетете повече за неговия житейски път и дело.
Христо Ботьов Петков е роден на 6-ти януари (нов стил) преди 165 години в град Калофер. Както всеки от нас знае, баща му е известният даскал Ботьо Петков. Майка му е Иванка Ботева, за която съвременниците й казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e това на брата на Христо – Кирил, който макар и да остава в сянката на по-големия, безспорно изиграва роля в събитията свързани с революционното движение.
Първоначално малкият Христо започва образованието си в Карлово. През 1858 година обаче се завръща в родния си град и се учи отново под покровителството на Ботьо Петков. През 1863 завършва калоферското трикласно училище. Същата година, с подкрепата на Найден Геров и други възрожденци, успява да замине за Русия, където продължава обучението си. Установява се в Одеса, където под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Не минават и две години обаче, преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. За причина се дава “липса на интерес към учебната програма”.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. Именно по това време е публикувано и първото му стихотворение – “Майце си”. Това се осъществява с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговият вестник “Гайда”. Проблемите на Ботев не спират с изгонването му от училище. През месец май 1867 година, след произнасянето на пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св.Св. Кирил и Методий, Христо Ботев е принуден да напусне Калофер, тъй като в противен случай, е щял да бъде заловен от турските власти. Установява се в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия и други. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Именно по време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на един истински борец и революционер. През 1868г. той се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български територии. През същата година, по този повод Христо Ботев написва едно от своите най-емблематични произведения – “На прощаване”. По различни причини обаче четата се разпуска и така и не изпълнява целта си. Ботев продължава престоя във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания на които е подложен.
В следващите две години младият Христо продължава своя все така динамичен живот. Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871г., във връзка с дейността на руския бунтовник Н.Ф.Меледин, Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, той се завръща в Букурещ. Още същата година, в румънската столица започва да издава своя първи вестник – “Дума на българските емигранти”. Идеите изразени в него обаче му докарват нови неприятности, той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново пратен в Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов обаче е освободен. Започва работа като печатар, пише и във вестниците “Свобода” и по-късно “Независимост”, а през 1873г. започва издаването на сатиричния вестник “Будилник”. През 1874г. е поканен да участва в общото събрание на БРЦК, където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. Започва издаването на нов бунтовен вестник – “Знаме” – от декември 1874г. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката – Венета. Година по-късно, през 1876 се ражда и неговата дъщеричка – Иванка.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873г. е факт. Историците се обединяват под твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през 1873г. С убийството на Левски върху организацията бил нанесен почти съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започнали да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започвал да симпатизира повече на т.нар. “стари”. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК имал нужда от здрава ръка и точно тогава организацията, за добро или за зло, била оглавена от самия Ботев. Той бил добре запознат с външнополитическата обстановка. Въстанието в Босна и Херцеговина и последствията от него били достатъчно доказателство за калоферския революционер, че подобни събития трябва да последват и в България. Започнала организацията на най-кървавия познат български бунт срещу османската власт, известен днес като Априлското въстание. Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които се изправят срещу турските поробители.
Всички ние обаче знаем трагичната съдба на Априлското въстание и на хилядите българи, загинали в боевете срещу врага. Преждевременното избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876г. Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той се решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба “Радецки”.
Още на следващия ден, те превземат плавателния съд и заставят капитана – Дагоберт Енглендер, да акостира на българския бряг. Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче, недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината. На 1 юни 1876г. в сърцето на Балкана, след края на сражението един куршум пронизва Ботев. На 1 юни 1876г. поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт в името на идеала, в името на майка България! Помнете го, българи! Помнете всички наши предци, жертвали живота си за родината!
Тук включваме и творчеството на революционера-поет, стихове оставили белег в сърцата на всички истински родолюбци и патриоти: “Майце си”; “Към брата си”; “На прощаване”; “Елегия”; “Делба”; “До моето първо либе”; “Хайдути”; “Пристанала”; “Борба”; “Странник”; “Гергьовден”; “Патриот”; “Хаджи Димитър”; “В механата”; “Моята молитва”; “Зададе се облак темен”; “Ней”; “Обесването на Васил Левски”; “Защо не съм…?”; “Послание”.

Източник: www.bulgarianhistory.org


256 години – „История славянобългарска“

by admin

Честването на 256 години от написването на „История Славянобългарска“ ще се проведе на 19- ти юни, денят на Свети Паисий Преподобни Хиляндарски. Съставен бе инициативен комитет от български учени, които ще подговят проявите свързани с честването.  Комитетът беше учреден в присъствието на президента Росен Плевнелиев, който ще бъде патрон на инициативата.  За голяма част от културните прояви ще се търси финансиране от спонсори, обясни писателят професор Кирил Топалов. Започва и търсенето на следа към гроба на българския книжовник Паисий Хилендарски, за когото се знае, че е завършил житейския си път в днешния Асеновград.

Ето какво ни припомня историята:

От Възраждането до наши дни – Паисий Хилендарски / 1722- 1773/

Паисий Хилендарски е роден в гр.Банско, учил е в родния си град и в Рилския манастир, от 1745 г.се  установил на Атон. Като манастирски пратеник – таксидиот – на Хилендарския манастир, обикалял българските земи, пътувал и до Сремски Карловци, тогава в пределите на Австрийската империя. В продължение на две години събирал материали и сътворил първата цялостна българска възрожденска история. Използвал над 100 източника, сред които най- важните били преводните Книга историография на Мавро Орбини – 1722г. и Църковни и граждански деяния- 1719 г.на Цезар Бароний. Поставил началото на българската историография и новата българска литература.

Освен преписите на История Славянобългарска, направени от Софроний Врачански/ 1765 и 1781 /,  известни са няколко десетки копия от XVIII и XIX в., разпространявани в тогавашните български културни средища.

   Велик народен будител, отец Паисий с право се счита за родоначалник на Българското Възраждане.

     Из  История славянобългарска – 1762

        Предисловие:

О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бъларите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах…..

                                                                                                                                                 /Откъс/

Целта на предстоящото събитие е да се почете годишнината от

създаването на книгата, както и да припомни на българите, че има с какво да се гордеят.


Прабългарският календар

by admin

13Прабългарския календар е създаден от нашите прадеди още хилядолетия преди Христа и е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Той е слънчев календар, който се вписва в дванадесетгодишен цикъл, съответстващ на обиколката на Юпитер около Слънцето. Всяка година носи името на едно от дванадесет съзвездия, които били оприличени на животни- мишка, вол, тигър, заек……
Създаването на този уникален календар свидетелства за огромните познания на древните българи за движението на планетите и Земята около Слънцето. Според старобългарския календар слънчевата година има 4 сезона от по 3 месеца с 52 седмици и 365 денонощия. Всеки първи месец от сезона е с продължителност от 31р а останалите два- от 30 дни. Всяка дата се пада на един и същи ден от един и същи месец и седмица.
Годината започва с с най-късия ден, който съвпада с деня на зимното слънцестоене около 22 декември. Първият ден е нулев. Смятал се е за самостоятелна календарна седмица и се е наричал Ени – пръв ден/сегашният Игнажден/. Останалите 364 дни са разделени по 91 на сезон, като всеки от тях започва в неделя и завършва в събота.
Всяка четвърта година, непосредствено преди седмия месец, в деня на лятното слънцестоене /днес22 юни/ се прибавя един допълнителен високосен ден, наречен „Ден на слънцето“. Той е най-дългият ден в годината. Така бил установен 12-годишен цикъл от 4383 дни.
Доказателство за използването на прабългарския календар още в древността е договорният надпис от хан Омуртаг:“Годината от появата на истинския бог е 820, а от сътворението на света 6328….“ Според проф. В.Златарски началото на старобългарския календар се отнася към 5505 г.пр.Хр. Така календарът, създаден от нашите прадеди, е не само най-съвършеният, но и един от най-древните в света.

Календарът играел много важна роляв живота и на други наши предци – траките. До голяма степен той предопределял организацията на тяхното общество. Заради нуждите на религиозните култове жреците са наблюдавали с хилядолетия движението на своя върховен бог – Слънцето, и са се превърнали в едни от най-добрите астрономи на древността. Още античните автори посочват уникалните познания на траките, които учели на астрономия гръцките царе.
Тракийските жреци познавали поименно 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. Тези знания били закодирани в скалните светилища и подмогилните храмове, където слънчевите лъчи проникват в определени дни през ниши и канали, за да участват в магическите ритуали.
Тракийските светилища са били древни обсерватории, ориентирани към Слънцето. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както и есенното и пролетното равноденствие. Тракийските владетели-жреци са наблюдавали небето от светилищатата и през деня, и през нощта. Те са гадаели по звездите още преди 25 века. Небето им е давало възможност да синхронизират своя примитивен календар с движенията на небесните светила. По този начин тракийските светилища са се превърнали в едни от най- значимите за ранната европейска култура! В тях е съхранена информация за представата на траките за космоса, за света, за начините за измерване на времето, за обредния и селскостопански календар в различните региони. Например скалното светилище Татул представлява също слънчева обсерватория.
А некрополите в Стомогилие са създадени по подобие на звездното небе. Големината на могилите съответства на яркостта на съответната звезда. В стремежа си да се доближат до небето траките са създали една гигантска звездна карта.

800px-SveshtariTumulus * Близо до Исперих се намира с. Сборяново. То е сърцето на една загадъчна област, наричана още от древните българи и византийските хронисти Стомогилие. Там са разположени над 550 тракийски могили. Отделни групи от тях са огледален образ на съзвездията от небесния свод и отговорят на 44 съзвездия – Малка мечка, Колар, Персей, Касиопея, Цефей…..
Източник: Манолов, Валери, Какво е дала България на света, изд. Пан, София, 2009


Честваме 132 години от Съединението на България

by admin

Честит празник, Българи!
„Съединението прави силата,
а силата ражда независимостта“
Стефан Стамболов


Кратък речник на историческите понятия

by admin

Автор: Проф. Цветана Георгиева, д.и.н., е османист и етнолог, дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ,  представител на България в  PAC EUROETHNO към Съвета на Европа, член на Асоциацията за балканска антропология, автор на десетки книги, статии и учебници.

Умеем ли да разбираме написаното от историците, речите на политиците, информацията от медиите? Използваме ли правилно думи като консенсус, манталитет, статукво, идентичност?

Този пръв по рода си речник отговаря на много въпроси, свързани с миналото и съвременността. Той съдържа 170 статии за базови понятия, с които си служи историята, центрирани около категории като общество, държавно управление и политически живот, култура, религия и църква. Някои са представени с по-кратки дефиниции, други – в разгърнати статии. Разгледани са само в своя историографски контекст, независимо че много от тях са общи с правото, политическите науки и социологията. Речникът е съобразен с най-новите научни търсения, представя различните и спорни възгледи, но дава и авторски прочит за „употребите на историята“ през периода на комунистическия режим. Изданието е ориентирано към най-широка аудитория – гимназистите и техните учители, студенти, журналисти, любители на историята без оглед на възраст, образование и професия.

 


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress