ELMS "GEO MILEV"
Category Archives: Знаете ли

Писатели пророци

by admin

Здравейте, ето и част от една интересна статия от новия брой на списание „Осем“, написана от Николай Теллалов, която ще преразкажа за Вас!

„Понякога предсказанията на фантастите и учените се сбъдват, друг път е по- добре да се опитаме да ги превъзмогнем. Има ли отношение съдбата, или всичко е в човешките ръце? –

Съдбата – понятие толкова сложно, че още не е изучено в нужната пълнота, за да има съгласие какво значи. Диапазонът на смисъла му се простира от убеждението, че всеки сам я кове, до вярата в преопределеността, била тя програмирана от различните природни закони, или „начертана“ от принципно непостижим за разбиране висш разум. Тутакси се натъкваме на загадка: как така пророци, пикатели и учени предсказват събития или изобретения, които се случват след години, десетилетия, векове?“

Пример авторът на статията пише, че “ „Титан“ и „Титаник“ – Морган Робъртсън описва грамаден презокеански лайнер “ Титан“, който се разбива след сблъсък с айсберг. Реалният „Титаник“ потъва 14 години след излизането на романа. Пророчество? Интересно защо прогнозата се е сбъднала? Корабостроителите на ХIХ век чертаят планове за строеж на огромни /ТИТАНИЧНИ/параходи. От векове в морската навигация се знае, че през април в има значителна вероятност за среща с плаващи леденини планини, в района на Северния Атлантик.В началото на ХХ век няма средства за откриване на айсберги при лоша видимост. Това дава основание да смятаме Робъртсън за диагностик, а не за пророк, озарен от мистично видение, макар той да е твърдял обратното“ – пише Теллалов.

„Фантасти и фантазии

По близко да пророчеството била биографията на Марк Твен, роден 2 седици сред перихелия на Хелеевата комета през 1835 година. През 1909 година, той се шегува, че както е дошъл с опашатата звезда, с нея ще си отиде. И наистина – писателят умира на 21 април 1910 година, ден след перихелияна кометата. Логично основание за „пророчеството“ уж липсва, освен, че Хелеевата комета съвпада с продължителността на на живота на материално осигурен гражданин на страна с развита медицина. Вероятно този случай е съвпадение с елементи на аналитична прогноза.
Друг категоричен пример на рационален подход е, че възрастният математик Ейбрахам де Муавър забелязъл, че продължителността на съня му нараства с определена величина всеки ден.Математикът изчислил на коя дата ще заспи завинаги – 27 ноември 1954 година. Познал.

От категорията на самосбъдващите се предвиждания са „изобретенията на хартия“, извършени от фантасти като Робърт Хайнлайн/ банкомат, микровълнова фурна, мобилен телефон, водно легло, търсачките в интернет/ Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Артър Кларк, Жул Верн и други. Идеите дадени от тях или са екстраполация на известни към момента инженерни постижения или пряко повлияват конструкторите да създадат полезни устройства или, разбира се остават чисто случайни съвпадения“. Това споделя в статията си Николай Теллалов от сп.“Осем“ – за повече подробности при проявен интерес, заповядайте в библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“.


Да си спомним за Христо Смирненски и творчеството му

by admin

Роден в бурен и напрегнат период, настъпил след Освобождението. Видял ужаса на 4 войни, погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, забавяне на лечението му, заради Деветоюнския преврат и малко след това починал. Това са само част от събитията, които са протекли през живота на Христо Димитров Измирлиев, известен още като Христо Смирненски.
На 29.09.1898 година в град Кукуш (Гърция), в семейството на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият поет Христо Смирненски. В следствие на Берлинския конгрес (1878 г.) много територии населени с българи са останали извън границата на Отечеството, включително и Кукуш. Едва когато е завършил четвърто отделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, за да продължи своето образование и в следствие на разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 г., семейството му също се преселва в София.
Христо записва в Техническото училище и помага на семейството си като продава вестници. Също като по-големия си брат – Тома Измирлиев, започва да публикува стихове и проза в хумористичния вестник „К’во да е“ през 1915 година. На следващата година сътрудничи и във вестник „Българан“. И в двата вестника се подписва под името Ведбал.
През 1917 година постъпва като юнкер във Военното училище и въпреки строгия и тежък режим започва редакторска дейност във в. „Смях и сълзи“, където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, в които взима участие са „Барабан“, „Сила“, „Художествена седмица“, „Народна армия“, „Младеж“ и др.

През април 1918 година, под името Ведбал, публикува първата си стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. През същата година, когато е четвърти курс, напуска Военното училище отвратен от кръвопролитния начин, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт) и баща му трябва да плати неустойки, заради напускането на Смирненски.
Вече като цивилен, Христо Смирненски е включен в редколегията на „Българан“, в първия брой на списание „Червен смях“, което е хумористично списание и орган на Българска комунистическа партия, печата стихотворението „Везните на морала“. На 01.05.1920 година в списанието е отпечатано стихотворението му „Първи май“.
На следващата година започва редакторска дейност в „Българан“, а през 1922 година основава свой хумористичен вестник – „Маскарад“. През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка „Да бъде ден!“, която е приета добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.
През април 1923 година, поетът получава кръвоизлив и лекарите установяват каверна, образувана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да пише – в края на май отпечатват последната му творба „Приказка за стълбата“. В нея се разобличават „героите“ на народа, които, заслепени от власт и богатство, са слепи и глухи, забравят от къде са тръгнали и защо са тръгнали.
По време на Деветоюнския преврат, Христо Смирненски получава втори пристъп на болестта, но Жандармерията не позволява да бъде откаран до санаториума на д-р Хаджииванов до 16 юни. Когато вече е откаран, е твърде късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуска този свят.
Много литературни критици, а и не само, приемат Смирненски за наследник на пионерите в пролетарската литература и често го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в „Да бъде ден!“ са актуализиране на политически и обществени сцени, които се разиграват в дадено пространство и време. Зад повечето му творби стоят събития, за които се пише във вестниците (Руската революция, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксенбург и други). Тук поетът най-много се доближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за борба и революция.
Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически. Сред тях са: „Ний“ (26 юни 1920), „Червените ескадрони“ (3 септември 1920), „Улицата“ и „Утрешния ден“ (24 септемри 1920), „Херолди на новия ден“ (15 октомври 1920), „Северно сияние“ (29 октомври 1920), „През бурята“ (6 януари 1921), „Бурята в Берлин“ (13 януари 1921), „Йохан“ (27 януари 1921), които са публикувани в „Червен смях“. Други негови произведения са „Да бъде ден!“, „Жълтата гостенка“, „Старият музикант“ и последната му творба „Приказка за стълбата“.
За жалост къщата музей на Христо Смирненски може да бъде видяна само отвън, защото през 2004 година е обявена за опасна, поради липсата на какъвто и да е ремонт. През 2013 е възстановен неговия гроб по повод 90-годишнината от смъртта му.

Източник:http://cultura.spisanie.to/


Внукът на Димитър Талев в борба срещу присвояването на романите „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“

by admin

Внукът на Димитър Талев, Климент Талев е решил да води битка срещу присвояването на романите на класика- „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“. Климент Талев съобщи пред „Телеграф“, че Македония се опитва да присвои произведенията на големия български писател.
Романите на писателя били издадени без позволението на роднините му и то на македонски език, близки на Климент Талев са му изпратили снимки на кориците на произведенията и са го информирали, че по съдържанието им има изменения. Той заяви,че приживе дядо му не одобрявал романите му да се превеждат на македонски и бил против този език. Творбите били отпечатани с подкрепата на македонското министерство на културата, което е в разрез с правилата на авторското право.
Това не е първото посегателство на македонската страна върху романите на Талев.
„През 2011 година издадоха „Железният светилник“отново на македонски, като го осакатиха. Главите със Султана Глаушева бяха отрязани изцяло. Сега отново е имало редакция, но още не сме получили книгите, за да разберем какво липсва. Не са издали последната книга от тетралогията – „Гласовете ви чувам“, защото в нея се казват истини, които не са им изгодни“, обясни внукът на Димитър Талев. Климент е решил да потърси юридическа помощ за казуса.Проблемът е, че не разполагал с финансови средства за това.

Източник:http://www.bnews.bg


Знаете ли, че…?

by admin

Интересни факти за известни автори:

* Маркес никога не е позволил да се заснеме филм на романа „Сто години самота“ .

* Първата ръчно написана Библия струвала осем милиона долара и е трябвало дванадесет години, за да се завърши

* Агата Кристи фигурира в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена.*Тя страда от вид нарушение в процеса на писане, наречен дисграфия, заради което почеркът ѝ е нечетлив. В резултат се налага да диктува всичките си романи.

Скоро още….


В Жеравна бе чествана 135-тата годишнина от рождението на гениалния писател Йордан Йовков

by admin

В Жеравна бе отбелязана 135-тата годишнина от рождението на гениалния писател Йордан Йовков. Жители и гости на Жеравна поднесоха цветя на паметника на Йовков в двора на родната му къща, където Веселин Нягулов, директор на музеите в Жеравна, говори за големия писател, автор на „Старопланински легенди“. Празничният ден продължи в художествената галерия, където многобройната публика имаше възможност да се наслади на играта на талантливите млади актьори от Арт център „Седем“ в постановка на разказа на Йовков „Шибил“, както и на концерт на ученици от музикалното училище в град Котел.

Източник:Jeravna.com


Тайнственият ръкопис

by admin

Ръкописът на Войнич е наречен Тайнственият ръкопис, той носи името на полско-американския книжен антиквар Уилфрид М. Войнич, който го придобива през 1912 г. Ръкописът представлява книга от 240 страници, написана на език или скрипт, който е напълно непознат. Страниците са пълни с цветни рисунки на странни схеми, събития и растения, които не отговарят на нито един от известните видове.

Това произведение не може да бъде разшифрирано и до момента. Оригиналният автор на ръкописа остава неизвестен, но въглероден анализ е показал, че ръкописът е направен някъде между 1404 и 1438 година. Заради загадъчността му е наречен „най-тайнственият ръкопис в света“.

Има много теории за произхода и природата на ръкописа. Някои смятат, че това би трябвало да е фармакопея (лекарствен сборник), която има отношение по теми от средновековната или началото на съвременната медицина. Много от картините на билки и растения намекват, че това е учебникът на някой алхимик.

Фактът, че много от диаграмите изглеждат като астрономически описания, в съчетание с неидентифицираните биологични чертежи, дори карат някои теоретици да предполагат, че книгата може да има извънземен произход.

С едно нещо обаче повечето анализатори са съгласни – книгата е малко вероятно да бъде мистификация, ако се имат предвид обемът от време, пари и детайли, които са необходими за направата на ръкописа.

Снимки на ръкописа:
images

Източник:https://bg.wikipedia.org


Най-зашеметяващите библиотеки по света

by admin

Изданието „Boredpanda“ показва някои от най-зашеметяващите библиотеки по света. Представените огромни пространства на интелектуални трудове привличат читателите си не само с големия се библиотечен фонд, но и с прекрасната си архитектура. Ето и десетте най-впечатляващи библиотеки според класацията на въпросното издание:

Националната библиотека на Прага, Чехия

1

– Trinity College Library, Дъблин, Ирландия

2

The Admont Library, Адмонт, Австрия
3

Beinecke Rare Book&Manuscript Library, Кънектикът, САЩ
4

– Националната библиотека в Париж, Франция

51

– Обществената библиотека в Ню Йорк
6

– Градската библиотека в Щутгард, Германия
7

– Библиотеката във Венесла, Норвегия

8

– Mazarine, Париж, Франция>
9

– Библиотека „Якоб и Вилхелм Грим“, Берлин, ГерманияFelix Loechner; Felix Löchner; sichtkreis; sichtkreis.com; arch

Източник: http://www.economic.bg


Famous faces

by admin

Edgar Allan Poe
1809-1849 , Boston , MA
Edgar Allan Poe

On January 19, 1809, Edgar Allan Poe was born in Boston, Massachusetts. Poe’s father and mother, both professional actors, died before the poet was three years old, and John and Frances Allan raised him as a foster child in Richmond, Virginia. John Allan, a prosperous tobacco exporter, sent Poe to the best boarding schools and later to the University of Virginia, where Poe excelled academically. After less than one year of school, however, he was forced to leave the university when Allan refused to pay Poe’s gambling debts.
Poe returned briefly to Richmond, but his relationship with Allan deteriorated. In 1827, he moved to Boston and enlisted in the United States Army. His first collection of poems, Tamerlane, and Other Poems, was published that year. In 1829, he published a second collection entitled Al Aaraaf, Tamerlane, and Minor Poems. Neither volume received significant critical or public attention. Following his Army service, Poe was admitted to the United States Military Academy, but he was again forced to leave for lack of financial support. He then moved into the home of his aunt Maria Clemm and her daughter Virginia in Baltimore, Maryland.
Poe began to sell short stories to magazines at around this time, and, in 1835, he became the editor of the Southern Literary Messenger in Richmond, where he moved with his aunt and cousin Virginia. In 1836, he married Virginia, who was fourteen years old at the time. Over the next ten years, Poe would edit a number of literary journals including the Burton’s Gentleman’s Magazine and Graham’s Magazine in Philadelphia and the Broadway Journal in New York City. It was during these years that he established himself as a poet, a short story writer, and an editor. He published some of his best-known stories and poems, including “The Fall of the House of Usher,“ “The Tell-Tale Heart,“ “The Murders in the Rue Morgue,“ and “The Raven.” After Virginia’s death from tuberculosis in 1847, Poe’s lifelong struggle with depression and alcoholism worsened. He returned briefly to Richmond in 1849 and then set out for an editing job in Philadelphia. For unknown reasons, he stopped in Baltimore. On October 3, 1849, he was found in a state of semi-consciousness. Poe died four days later of “acute congestion of the brain.” Evidence by medical practitioners who reopened the case has shown that Poe may have been suffering from rabies.
Poe’s work as an editor, a poet, and a critic had a profound impact on American and international literature. His stories mark him as one of the originators of both horror and detective fiction. Many anthologies credit him as the “architect” of the modern short story. He was also one of the first critics to focus primarily on the effect of style and structure in a literary work; as such, he has been seen as a forerunner to the “art for art’s sake” movement. French Symbolists such as Mallarmé and Rimbaud claimed him as a literary precursor. Baudelaire spent nearly fourteen years translating Poe into French. Today, Poe is remembered as one of the first American writers to become a major figure in world literature.
Poetry
Tamerlane and Other Poems (1827)
Al Aaraaf, Tamerlane, and Minor Poems (1829)
Poems (1831)
The Raven and Other Poems (1845)
Eureka: A Prose Poem (1848)
Fiction
Berenice (1835)
Ligeia (1838)
The Fall of the House of Usher (1839)
Tales of the Grotesque and Arabesque (1939)
Murders in the Rue Morgue (1841)
The Black Cat (1843)
The Tell-Tale Heart (1843)
The Purloined Letter (1845)
The Cask of Amontillado (1846)
The Oval Portrait (1850)
The Narrative of Arthut Gordon Pym of Nantucket (1850)

www.poets.org


Цитат на деня!

by admin

nemiroff_resize1

„Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят“.

Famous faces

by admin

Agatha Christie – Writer: UK
She is best remembered for her detective novels. which have given her the title „Queen of Crime“ an made her one of the most important and innovative writers in the genre.
Astrid Lindgren: Writer: Sweden
She wrote a number of famous children’s books including Pipi Longstocking. Her books have been translated into numerous languages and have sold over 145 million copies worldwide.


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress