ELMS "GEO MILEV"
Category Archives: БЕЛ

Честит Ден на народните будители!

by admin

Денят на народните будители е общобългарски празник, честващ паметта на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, официален празник на Република България, който се празнува на 1 ноември. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този
Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. Сред най-популярните български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Свети Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.

Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.

Честит празник, колеги!


116 години от рождението на Ангел Каралийчев

by admin

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, роден на 21 август1902 година.Писателят започва да твори произведения едва на 17 годишна възраст и продължава цели четиридесет години. Каралийчев пише разкази, приказки и повести за деца, които потапят читателите в един вълшебен свят – този на детството. Едни от най- известните между тях са: „Ането“, „Тошко Африкански“, „Житената питка“, „Майчина сълза“, „Мъдри думи“,“Дар от сърце“, „Кой каквото прави – не себе си го прави“ и много други:
Мауна лоа (1923; поема)
Крали Марко по народните песни (1925; 1930)
Ръж (1924; разкази)
Мечо (1925; разкази)
Жълтици (1925; малки разкази)
Имане (1927; разкази)
Крилатият юнак (1927; приказка)
Чудната свирка (1927; приказка)
Богородична сълза (1928; приказки)
Цар Иван Шишман (1928)
Приказен свят (1929; 1930, 1933; 1943; 1954; 1960; 1969; 1972; 1982; 1985)
Смъртта на хан Крума (1929)
Честит човек (1929; приказки)
Край огнището (1929; 1936; народни приказки)
Мравешка история (1931; 1945; малки разкази)
Дядовата броеница (1932; 1940; народни приказки)
Кошер. Стихове и разкази за малките спестовници (1932)
Лъжовен свят (1932, 1941, 1943, 1946; разкази)
Чудната птичка. Четири народни приказки (1932)
Бързоходната княгиня. Естонска приказка (1933)
Жълтите птички (1933)
Месечината и дяволът (1933)
Пророческият сън (1933)
Аз съм книга хубавица за най-мирните дечица (1935)
Сребърна ръкойка. Пътеписи. Настроения. Разкази (1935)
Ането (1938; 1966; 1976; 1985; 1999; повест)
Вихрушка (1938; разкази и легенди)
Крилата помощ (1938; радиопиеса; съвместно с Матвей Вълев)
Ято (1938)
Земята на българите (1939; 1942; пътеписи)
Исторически разкази. Легенди, сказания, откъси от миналото на българския народ (1939)
Старопланинските бунтовници (1939)
Тошко Африкански (1940; 1945; 1948; 1953; 1970; 1985; 1999)
Птичка от глина (1941; разкази и пътеписи)
Русенският каменен мост (1941; 1943; 1945; разкази)
Българчета (1942; разкази и приказки за деца)
Кладенче (1943)
Книга за малките българчета (1943)
Надежда (1944; разкази)
Весели премеждия (1945; стихове)
Двете маймунчета. Весели картинки и приказки (1945)
Великанът и ламята (1946, приказка)
Соколова нива (1946; разкази)
Български народни приказки (1948; 1952; 1954; 1956; 1957; 1958; 1960; 1965; 1971; 1974; 1975; 1985; 1988)
Житената питка (1948; 1960; 1965; 1973; 1974; 1988)
Крали Марко освобождава три синджира роби (1948)
Най-хубавата земя (1948; 1950; 1953; 1957; 1954; разкази и приказки)
Мъничкият Мук. Източна приказка (1949)
Народен закрилник (1949; 1950; 1954; разкази)
Който не работи, не трябва да яде (1950; 1955; приказка)
Строители на републиката (1950; избрани разкази)
Бялото гълъбче (1951)
Рожен (1951; пиеска в две картини)
Разкази и приказки (1952)
Малкият орач (1953; 1961; 1970; народна приказка)
Приказка за житните зърна (1953)
Братче и сестриче (1954)
Наковалня или чук (1954; 1958; 1963; 1971; 1972; разкази и очерци за Георги Димитров)
Тримата братя и златната ябълка (1954; 1980)
Пътища далечни (1954; очерци и пътни бележки)
Гладният вълк. Глупавата мечка (1956; народни приказки)
Избрани произведения (1956)
Самотната елхица (1956; приказка)
Лъв без опашка (1958; приказка)
Трите патенца (1958; приказка)
Топла ръкавичка (1959; 1965; 1972; 1975; приказки и разкази)
Безценното камъче (1960; 1968; 1970; приказка)
Гостенчета крилати (1960; 1964; народни приказки от разни страни)
Пух-пах (1960; народна приказка)
Тримата юнаци (1960; приказка)
Избрани произведения в 3 тома (1962-1963)
Майстор на майсторите (1963; народна приказка)
Подрумчета (1963; сборник мъдрости, афоризми, спомени, случки и импресии)
Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1964)
Локомотивът на историята (1965; разкази и очерци)
Най-скъпият подарък (1965; 1973; разкази и приказки)
Майчина сълза. Житената питка. Лъв без опашка (1966; 1975; 1985; приказки)
Спомени. Из моя дневник. В широката съветска земя. Писатели. Капка мастило (1966; 1971)
Имало едно време (1968; 1985; народни приказки)
Безценно камъче. Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1970)
Малкият орач (1970)
Най-старата приказка на света (1970)
Избрани произведения в 2 тома (1972)
Бялото агънце. Малкият скъперник (1975)
Лъв без опашка (1975; приказка)
Камбаната на свободата (1976, легенди и предания)
Дядо Божиловата надежда (1976)
Дарените години (1976)
Патаран и Цървулан (1976)
1877 (1977, исторически разказ)
Торбата с лъжите (1977)
Един за друг (1977, исторически разказ)
Торбата с жълтиците (1980)
Най-тежкото имане (1980)
Юначното петле (1986, приказка)
Камбаната на свободата (1989, легенди и предания)

Книгата му „Приказен свят“ става изключително популярна и през 1974 година, той получава Почетена грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.
Уважаеми читатели, нека си спомним за Каралийчев и почетем името и творчеството му, защото той е един от талантливитеAngel_Karaliichev,_1935 български автори, с които можем да се гордеем – ние българите!


256 години – „История славянобългарска“

by admin

Честването на 256 години от написването на „История Славянобългарска“ ще се проведе на 19- ти юни, денят на Свети Паисий Преподобни Хиляндарски. Съставен бе инициативен комитет от български учени, които ще подговят проявите свързани с честването.  Комитетът беше учреден в присъствието на президента Росен Плевнелиев, който ще бъде патрон на инициативата.  За голяма част от културните прояви ще се търси финансиране от спонсори, обясни писателят професор Кирил Топалов. Започва и търсенето на следа към гроба на българския книжовник Паисий Хилендарски, за когото се знае, че е завършил житейския си път в днешния Асеновград.

Ето какво ни припомня историята:

От Възраждането до наши дни – Паисий Хилендарски / 1722- 1773/

Паисий Хилендарски е роден в гр.Банско, учил е в родния си град и в Рилския манастир, от 1745 г.се  установил на Атон. Като манастирски пратеник – таксидиот – на Хилендарския манастир, обикалял българските земи, пътувал и до Сремски Карловци, тогава в пределите на Австрийската империя. В продължение на две години събирал материали и сътворил първата цялостна българска възрожденска история. Използвал над 100 източника, сред които най- важните били преводните Книга историография на Мавро Орбини – 1722г. и Църковни и граждански деяния- 1719 г.на Цезар Бароний. Поставил началото на българската историография и новата българска литература.

Освен преписите на История Славянобългарска, направени от Софроний Врачански/ 1765 и 1781 /,  известни са няколко десетки копия от XVIII и XIX в., разпространявани в тогавашните български културни средища.

   Велик народен будител, отец Паисий с право се счита за родоначалник на Българското Възраждане.

     Из  История славянобългарска – 1762

        Предисловие:

О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бъларите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах…..

                                                                                                                                                 /Откъс/

Целта на предстоящото събитие е да се почете годишнината от

създаването на книгата, както и да припомни на българите, че има с какво да се гордеят.


На 27 април се навършиха 152 г. от рождението на Пенчо Славейков, а на 10 юни (28 май по стар стил) се навършват 101 г. от смъртта му.

by admin

На 27 април се навършиха 152 г. от рождението на Пенчо Славейков, а на 10 юни (28 май по стар стил) се навършват 101 г. от смъртта му.
‘Най-просветеният, най-ерудираният философско-естетически и литературно български писател, страстен културен мисионер и борец за „европеизиране“ на българската литература’.
—Ст. Каролев

Пенчо Петков Славейков (27 април 1866, Трявна — 10 юни 1912, Брунате, Италия) е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета Петко Славейков.
В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., а след това продължава образованието си в Пловдив. По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество. Бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други.
Като студент Славейков си поставя за задача да разшири житейския, философския, естетическия си кръгозор, да школува при големи творци. Лекциите, които слуша, свидетелстват за многостранните му интереси: естетикът-неокантианец Йоханес Фолкелт чете история на новата философия, обща естетика, естетика на поетическото изкуство, естетика на драмата; философът-идеалист, психолог-експериментатор, физиолог и фолклорист В. Вунд — психология, етика, история на философията; Е. Елстер — история на немската литература, Вюлкер — лекции за творчеството на Уилям Шекспир; Волнер — за народния епос на южните славяни и др.
Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. Вглъбява се в творчеството на Йохан Волфганг Гьоте и Хайнрих Хайне, чете изследвания за тях, интересува се не само от художественото им дело, но и от философските и естетическите им възгледи. Измежду десетките съвременни немски поети, които задържат вниманието му, се открояват Теодор Щорм, Д. Лилиенкрон, Р. Демел, Г. Фалке, Н. Ленау и др. Чрез немски преводи Славейков се запознава със скандинавските литератури, проучва творчеството на Х. Ибсен, Й. Якобсен и др. Пръв в България се запознава с идеите на датския философ Сьорен Киркегор; чете трудовете на Г. Брандес, К. Ланге, Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше.
В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“.
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]

Произведения
Олаф ван Гелдерн
Поезия:
Над него ден изгрява
Преводи
Поезия:
от немски език
Йохан Волфганг Гьоте (1749 — 1832)
Нощна песен на друмника
Към месеца
Лудвиг Уланд (1787 — 1862)
Проклятието на певеца
Детлев фон Лилиенкрон (1844 — 1909)
В нивата
Спомен


Да си спомним за Христо Смирненски и творчеството му

by admin

Роден в бурен и напрегнат период, настъпил след Освобождението. Видял ужаса на 4 войни, погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, забавяне на лечението му, заради Деветоюнския преврат и малко след това починал. Това са само част от събитията, които са протекли през живота на Христо Димитров Измирлиев, известен още като Христо Смирненски.
На 29.09.1898 година в град Кукуш (Гърция), в семейството на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият поет Христо Смирненски. В следствие на Берлинския конгрес (1878 г.) много територии населени с българи са останали извън границата на Отечеството, включително и Кукуш. Едва когато е завършил четвърто отделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, за да продължи своето образование и в следствие на разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 г., семейството му също се преселва в София.
Христо записва в Техническото училище и помага на семейството си като продава вестници. Също като по-големия си брат – Тома Измирлиев, започва да публикува стихове и проза в хумористичния вестник „К’во да е“ през 1915 година. На следващата година сътрудничи и във вестник „Българан“. И в двата вестника се подписва под името Ведбал.
През 1917 година постъпва като юнкер във Военното училище и въпреки строгия и тежък режим започва редакторска дейност във в. „Смях и сълзи“, където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, в които взима участие са „Барабан“, „Сила“, „Художествена седмица“, „Народна армия“, „Младеж“ и др.

През април 1918 година, под името Ведбал, публикува първата си стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. През същата година, когато е четвърти курс, напуска Военното училище отвратен от кръвопролитния начин, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт) и баща му трябва да плати неустойки, заради напускането на Смирненски.
Вече като цивилен, Христо Смирненски е включен в редколегията на „Българан“, в първия брой на списание „Червен смях“, което е хумористично списание и орган на Българска комунистическа партия, печата стихотворението „Везните на морала“. На 01.05.1920 година в списанието е отпечатано стихотворението му „Първи май“.
На следващата година започва редакторска дейност в „Българан“, а през 1922 година основава свой хумористичен вестник – „Маскарад“. През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка „Да бъде ден!“, която е приета добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.
През април 1923 година, поетът получава кръвоизлив и лекарите установяват каверна, образувана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да пише – в края на май отпечатват последната му творба „Приказка за стълбата“. В нея се разобличават „героите“ на народа, които, заслепени от власт и богатство, са слепи и глухи, забравят от къде са тръгнали и защо са тръгнали.
По време на Деветоюнския преврат, Христо Смирненски получава втори пристъп на болестта, но Жандармерията не позволява да бъде откаран до санаториума на д-р Хаджииванов до 16 юни. Когато вече е откаран, е твърде късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуска този свят.
Много литературни критици, а и не само, приемат Смирненски за наследник на пионерите в пролетарската литература и често го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в „Да бъде ден!“ са актуализиране на политически и обществени сцени, които се разиграват в дадено пространство и време. Зад повечето му творби стоят събития, за които се пише във вестниците (Руската революция, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксенбург и други). Тук поетът най-много се доближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за борба и революция.
Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически. Сред тях са: „Ний“ (26 юни 1920), „Червените ескадрони“ (3 септември 1920), „Улицата“ и „Утрешния ден“ (24 септемри 1920), „Херолди на новия ден“ (15 октомври 1920), „Северно сияние“ (29 октомври 1920), „През бурята“ (6 януари 1921), „Бурята в Берлин“ (13 януари 1921), „Йохан“ (27 януари 1921), които са публикувани в „Червен смях“. Други негови произведения са „Да бъде ден!“, „Жълтата гостенка“, „Старият музикант“ и последната му творба „Приказка за стълбата“.
За жалост къщата музей на Христо Смирненски може да бъде видяна само отвън, защото през 2004 година е обявена за опасна, поради липсата на какъвто и да е ремонт. През 2013 е възстановен неговия гроб по повод 90-годишнината от смъртта му.

Източник:http://cultura.spisanie.to/


„Свято слово“

by admin

Бургаското писателско дружество и Община Бургас за пореден път организираха Майски срещи на славянски творци „Свято слово“.
По инициатива на Литературното общество, Клуб „Палитра“ и Училищната библиотека гимназията ни се включи в XI издание на събитието. Наши ученици участваха в Литературната работилница заедно с творците Галина Климова от Русия, Ян Сойка от Чехия, Николай Гундеров и Калина Тельянова. Бъдещите млади творци се докоснаха до тайните на литературния процес,четоха свои стихове.
Млади таланти от клуб „Палитра“ подготвиха интересни подаръци за нашите гости.Те нарисуваха прекрасни картини, които отразяват красиви кътчета от родния ни край.
Тази вълнуваща среща е посветена на Деня на славянската писменост-24 май.
Дилян Дишков 10б клас


Заедно четем една книга

by admin

По инициатива на МО по БЕЛ и на училищната библиотека нашата гимназия се присъедини към акцията на Народно читалище „Изгрев 1909“-Бургас, посветена на Световния ден на книгата и авторското право.
Ученици, изкушени от художествената словесност, се срещнаха с автора на книгата „РИТУАЛЪТ“, която се наложи на българския литературен пазар. Бургаската поетеса Елка Василева представи много атрактивно разказвача РАДКО ПЕНЕВ. Раждането на идеите „Заедно четем една книга“.
По инициатива на МО по БЕЛ и на Училищната библиотека нашата гимназия се присъедини към акцията на Народно читалище „Изгрев 1909“ – Бургас, посветена на Световния ден на книгата и авторското право.
Ученици, изкушени от художествената словесност, се срещнаха с автора на книгата „РИТУАЛЪТ“, която се наложи на българския литературен пазар. Бургаската поетеса Елка Василева представи много атрактивно разказвача РАДКО ПЕНЕВ. Раждането на идеите, проучвателската работа, тайните на творческия процес — ето я магията на чудото, наречено ЛИТЕРАТУРА. Думите на автора ни отведоха в далечните времена, запазили спомена за тракийското присъствие по нашите земи. Усетихме магията на мистичната Странджа. Това бе една интересна и запомняща се среща с изкуството.


Акция „Спасени книги” продължи в Английската гимназия на Бургас

by admin

Румяна ЕМАНУИЛИДУ
Книгите не само носят интересни истории и послания със своето съдържание, те могат да предизвикват такива. Като книгите, които бяха приютени в библиотеката на ГПАЕ”Гео Милев“ от група ученици и техните ръководители – директорката на Английската гимназия Милена Андонова и учителката по литература Дора Лазарова.

Книгите са на английски език и идват от бежанския център в село Ковачевци. „При първата вълна от бежанци, които дойдоха в България през 2013 година, група мои приятели събират пари и купуват от американско издателство книги, с идеята те да отидат в библиотеките на бежанските центрове”, разказва бизнесменът Желязко Атанасов от Поморие, член на УС на Сдружение „Свети Георги”.

Преди година Атанасов посещава центъра в село Ковачевци и се оказва, че там няма нито един бежанец, а книгите стоят непокътнати – нечетени, неразгръщани дори. Тогава дарителите си вземат обратно книгите и започват да им търсят „подходяща среда”. По идея на Сдружение „Общество за духовни изяви” и Издателска къща „Знаци” те бяха дарени вчера на библиотеката на Английската езикова гимназия в Бургас, за да бъдат четени от хора, които активно изучават английски език. Преди това, по молба на инициаторите, книгите преминаха през ситото на Катерина Клемер – собственик на Accents Publishing, издателство в САЩ, чиято цел е да развива обмена на литература между различни езици и култури.

„Само чрез литературата на даден език можеш да свикнеш да мислиш на този език. А без да свикнеш да мислиш на съответния език, не можеш да го овладееш”, мотивира Желязко Атанасов учениците да четат.

Още снимки…

Димо Йорданов /който през март впечатли журито на рецитаторски конкурс на стихове от Христо Фотев/ от IX „б” клас ни прочете прекрасното есе на Ива Богоева от IX „г” клас.Прочетете го и вие и вижте как мислят нашите млади хора:

Искам да опитомя дума

Искам да опитомя дума. Звучи странно, нали? Тя не е малко кученце, силен лъв или птичка. Думата е неодушевена, дори не е създадена от природата, а е едно човешко творение. Да, но тя може да те погледа със сладките си големи очи точно като кученце, да те уплаши и нарани като лъв или да прехвръкне, чуруликайки като птичка и да озари деня ти. А кой може да опитоми тази дума? За да сториш това, не е необходимо да си следвал в университет, да си учен или дресьор. Достатъчно е просто да бъдеш човек. Достатъчно е да имаш желание и да проявиш търпение.

Въпреки че владеем езика, на който говорим, често не отделяме достатъчно внимание на думите си и това води до конфликти и болка. В такива случаи трябва просто да помислим за чувствата на другите, да повикаме доброто, човешкото у себе си. Достатъчно е да спрем за секунда и да си изясним каква реакция искаме да предизвикаме.

Ако желанието ни е да накараме някого да се усмихне, тогава защо не му кажем нещо хубаво – мила дума, от която се нуждае?

Ако се опитаме да му помогнем, нека покажем загриженост и да дадем правилен, според нас, съвет. А ако искаме да го нагрубим, да го накараме да се почувства зле, е, тогава трябва да си помислим още малко. Очевидно има какво още да учим и повторният размисъл е най-голямата стъпка във вярната посока. Това е начинът да опитомим думите. Искаме те да изпълват нашите желания, тогава нека първо ние самите разберем с каква цел изричаме дадена дума и дали казаното съответства на мислите ни.

А какво искам аз? Как бих опитомила думите? Искам първо да опитомя себе си, мисленето си, да се вслушам в хората и да науча повече за тях. Това е моят начин да опитомя дума или няколко. Знаейки какво мислят, от какво се интересуват другите, бих могла да опитомя собствената си реч.

Всички ние имаме какво да учим за думите и тяхната тежест. Но колкото и трудно да е, можем да ги опитомим, стига да пожелаем и да се опитаме. Разбира се, всеки има различен начин да го направи. Хората са различни, мисленето им също и в това няма нищо лошо. Не е важен методът, а резултатът. Трябва бавно, стъпка по стъпка да се научим да слушаме, разсъждаваме и говорим, без да нараняваме другите. Всички сме хора, различни сме и това понякога ни дразни. Но ако всеки не пази другия от обиди и болка, кой ще го направи?

Променяйки себе си, опитомявайки думите си, сме способни да променим живота на друг човек и то към по-добро. Имаме тази сила и ако се научим да я използваме правилно, ще останем изненадани колко лесен ще стане животът ни.

Ива Иванова Богоева,

IX „г” клас – ГПАЕ „Гео Милев” – Бургас


Ден на книгата и авторското право

by admin

По инициатива на МО по БЕЛ и Училищната библиотека на 22 април 2016 г. в ГПАЕ „Гео Милев” бе организирана тематична вечер „Почакай, слънце!“, посветена на творчеството на Дора Габе. По този начин в нашата гимназия бе отбелязан Денят на книгата и авторското право. Гост на учениците бе бургаската поетеса Роза Боянова, която разказа за личните си срещи с талантливата поетеса. Богдан Димитров от Ха клас подготви електронна презентация за живота и творчеството на Дора Габе. Емануела Малева от ХIд клас разказа за взаимоотношенията между Дора Габе и Пейо Яворов. Прочетени бяха и писма от кореспонденцията между двамата поети. Учениците от Ха клас и ХI д клас: Дара Карагьозова, Теодора Япаджиева, Богдан Димитров, Георги Бургазлиев, Теа Щерионова и Петя Захариева изнесоха рецитал по стихове на Дора Габе.
Срещата се превърна във вълнуващ разговор за поезиятa
Петя Захариева—ХI д
13059649_1127179263970816_413808803_n-300x199


23 април Денят на книгата, МО по БЕЛ и училищната библиотека организират тематична програма по повод празника

by admin

Уважаеми учители и ученици, на 22 април 2016 година по повод Световния ден на книгата, МО по БЕЛ и училищната библиотека организират тематична вечер “ Почакай, слънце“, посветена на творчеството на поетесата Дора Габе.Бургаската поетеса Роза Боянова ще бъде гост на събитието и ще разкаже спомени за срещата си с незабравимата Дора Габе. Ще се проведе и разговор за изкуството и авторското право. Събитието ще се състои по време на трети и четвърти час – 15.55-16.30 часа, в Творческата стая до библиотеката при ГПАЕ “ Гео Милев“.


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress