ELMS "GEO MILEV"
Category Archives: БЕЛ

България отбелязва днес 144 години от гибелта на Христо Ботев – героят, който даде всичко за България

by admin

На 6-ти януари 1848 година е роден един българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим. Трудно е да се пише за човек като Христо Ботев без да се вложи емоция, тъй като личността му наистина е способна да докосне всекиго. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 години, но оставил изключително много на поколения напред. В следващите редове може да прочетете повече за неговия житейски път и дело.
Христо Ботьов Петков е роден на 6-ти януари (нов стил) преди 165 години в град Калофер. Както всеки от нас знае, баща му е известният даскал Ботьо Петков. Майка му е Иванка Ботева, за която съвременниците й казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e това на брата на Христо – Кирил, който макар и да остава в сянката на по-големия, безспорно изиграва роля в събитията свързани с революционното движение.
Първоначално малкият Христо започва образованието си в Карлово. През 1858 година обаче се завръща в родния си град и се учи отново под покровителството на Ботьо Петков. През 1863 завършва калоферското трикласно училище. Същата година, с подкрепата на Найден Геров и други възрожденци, успява да замине за Русия, където продължава обучението си. Установява се в Одеса, където под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Не минават и две години обаче, преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. За причина се дава “липса на интерес към учебната програма”.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. Именно по това време е публикувано и първото му стихотворение – “Майце си”. Това се осъществява с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговият вестник “Гайда”. Проблемите на Ботев не спират с изгонването му от училище. През месец май 1867 година, след произнасянето на пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св.Св. Кирил и Методий, Христо Ботев е принуден да напусне Калофер, тъй като в противен случай, е щял да бъде заловен от турските власти. Установява се в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия и други. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Именно по време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на един истински борец и революционер. През 1868г. той се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български територии. През същата година, по този повод Христо Ботев написва едно от своите най-емблематични произведения – “На прощаване”. По различни причини обаче четата се разпуска и така и не изпълнява целта си. Ботев продължава престоя във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания на които е подложен.
В следващите две години младият Христо продължава своя все така динамичен живот. Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871г., във връзка с дейността на руския бунтовник Н.Ф.Меледин, Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, той се завръща в Букурещ. Още същата година, в румънската столица започва да издава своя първи вестник – “Дума на българските емигранти”. Идеите изразени в него обаче му докарват нови неприятности, той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново пратен в Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов обаче е освободен. Започва работа като печатар, пише и във вестниците “Свобода” и по-късно “Независимост”, а през 1873г. започва издаването на сатиричния вестник “Будилник”. През 1874г. е поканен да участва в общото събрание на БРЦК, където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. Започва издаването на нов бунтовен вестник – “Знаме” – от декември 1874г. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката – Венета. Година по-късно, през 1876 се ражда и неговата дъщеричка – Иванка.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873г. е факт. Историците се обединяват под твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през 1873г. С убийството на Левски върху организацията бил нанесен почти съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започнали да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започвал да симпатизира повече на т.нар. “стари”. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК имал нужда от здрава ръка и точно тогава организацията, за добро или за зло, била оглавена от самия Ботев. Той бил добре запознат с външнополитическата обстановка. Въстанието в Босна и Херцеговина и последствията от него били достатъчно доказателство за калоферския революционер, че подобни събития трябва да последват и в България. Започнала организацията на най-кървавия познат български бунт срещу османската власт, известен днес като Априлското въстание. Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които се изправят срещу турските поробители.
Всички ние обаче знаем трагичната съдба на Априлското въстание и на хилядите българи, загинали в боевете срещу врага. Преждевременното избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876г. Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той се решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба “Радецки”.
Още на следващия ден, те превземат плавателния съд и заставят капитана – Дагоберт Енглендер, да акостира на българския бряг. Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче, недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината. На 1 юни 1876г. в сърцето на Балкана, след края на сражението един куршум пронизва Ботев. На 1 юни 1876г. поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт в името на идеала, в името на майка България! Помнете го, българи! Помнете всички наши предци, жертвали живота си за родината!
Тук включваме и творчеството на революционера-поет, стихове оставили белег в сърцата на всички истински родолюбци и патриоти: “Майце си”; “Към брата си”; “На прощаване”; “Елегия”; “Делба”; “До моето първо либе”; “Хайдути”; “Пристанала”; “Борба”; “Странник”; “Гергьовден”; “Патриот”; “Хаджи Димитър”; “В механата”; “Моята молитва”; “Зададе се облак темен”; “Ней”; “Обесването на Васил Левски”; “Защо не съм…?”; “Послание”.

Източник: www.bulgarianhistory.org


Честит празник на Славянската писменост и култура – 24 Май!

by admin
Най-строгият учител е животът ни, най- мъдрият учител е книгата до нас, най-важният учител е знаещият! Нека не стихва жаждата ни за знания, Духовното ни възвисяване и светлият зов на българщината у всички вас, Колеги!
Честит празник на Славянската писменост и култура – 24 Май!

11 МАЙ – СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ СПОМЕН ЗА ПЪРВИТЕ АПОСТОЛИ ПРОСВЕТИТЕЛИ БЪЛГАРСКИ

by admin

Честит празник, книжовници! 🙂
„Върви народе възродени, към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови“.

През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий.
Този ден, според съвременната терминология, би могъл да бъде определен като продукт на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество в етническите граници на поробената българска държава.
Светският празник за Св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ – Живот и дело
Писмените извори не ни предлагат достатъчно данни и затова сега в историческата наука са малко твьрдо установените факти от жизнения пьт и дейността на двамата братя. Приема се, че Методий е роден около 815 год., а Константин-Кирил Философ – в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий – висока военна и административна длъжност в държавната йерархия. От по-късни извори е известно, че майката Мария е от славянски произход.
Светското име на Методий не е известно. След 10 годишна административна дейност като управител на област северно от Солун, той се оттегля в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като монах, а по-кьсно и като игумен на манастира. През периода от 860 до 867 год. Участва в различни мисии заедно с брат си Кирил – при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се установява в Панония като папски пратеник. Към 873 год., след като е освободен от заточение наложено му от църковен съд, защото „проповядвал незаконно”, Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен отново за епископ. Умира на 6 април 885 год. и е погребан във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език.
Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди смъртта си. Роден е в края 826 или началото на 827 година. Получил образование в прочутата Магнаурската школа при мъдри учители – патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата „философ” получава именно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. осъществява първата си дипломатическа мисия – при арабския халиф Мутавакил. След завръщането от Багдад се установява при своя брат в манастира Полихрон. По-късно изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии – при хазарите, Моравия, Рим, Венеция. През декември 867 год. заедно с брат си Методий и техните ученици са приети в Рим от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги. В същата година е една от най-значимите му публични изяви. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието”, според които словото божие може да се проповядва само на три езика – европейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: „ Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?”
Житейският път на Константин-Кирил Философ прекъсва на 14 февруари 869 год. Признание за делата му е извършеното тържествено погребение в римската църква „Сан Клементе” и канонизирането му светец на християнската църква веднага след смъртта му.


127 години от рождението на Елисавета Багряна

by admin

Елисавета Любомирова Белчева е една от най-обичаните български поетеси. Тя е преводач и автор на детски книги. Пише под псевдонимите Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и, но най-популярния е – Елисавета Багряна.

Тя е родена на 29 април 1893 година в София. Известно време живее във Велико Търново, където пишe и първите си стихове в периода 1907-1908 година. През 1910 година завършва гимназия в София, след което учителства една година в село Афтане. След това Елисавета учи славянска филология в Софийския университет, където се запознава с писателите Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Йордан Йовков и Христо Ясенов.

За първи път нейни стихове са публикувани през 1915 година в списание „Съвременна мисъл“ – стихотворенията „Вечерна песен“ и „Защо“. От 1915 до 1919 година Багряна е учителка в гимназии във Враца и Кюстендил, но през 1921 година се завръща в София, теглена от любовта си към поезията, и се включва активно в светския и литературен живот. Работи съвместно във „Вестник на жената“, „Лик“ и списанията „Съвременник“ и „Златорог“. Името си утвърждава с издаването на първата си книга – „Вечната и святата“ през 1927 година, за която много литературни критици твърдят, че е първото доказателство за истинността на жената и нейната природа.

Елисавета Багряна издава общо девет стихосбирки, сред които „Сърце човешко“ (1936), „От бряг до бряг“ (1963) и „Светлосенки“ (1977). Сътрудничи на списанията „Изкуство“, „Септември“ и „Пламък“, а от 1952 година е член на редакционната колегия на „Септември“. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969), удостоена със званието „Герой на Народна Република България“ (1983) и номинирана три поредни години за Нобелова награда за литература. Стиховете ? са преведени на 30 езика.

През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев и му ражда син – Любомир. Багряна умира на 97 годишна възраст на 23 март 1991 година в София.

Багряна е новатор в родната литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимни душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно-поетични средства – съчетание между традиция и модерност. Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени в много различни страни.

Източник: Информационна aгенция “Дартс Нюз” ©


154 години от рождението на българския поет Пенчо Славейков

by admin

Интернет търсачката на гиганта Google („Гугъл“) отбеляза 154 години от рождението на българския поет Пенчо Славейков.
Славейков е един от най-емблематичните български автори и заедно със своите съмишленици Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов е в основата на кръга „Мисъл“, който слага началото на модерната българска литература след Освобождението.Той е най-малкият син на Петко Славейков, роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна.
Като дете претърпява инцидент и получава тежки увреждания, с които се бори през целия си живот и работата му струва огромни усилия.Страданието и самовглъбяването стават основни негови теми.Следва философия в Лайпциг.
Славейков е бивш директор на Народната библиотека и Народния театър. За краткия си престой в театъра той се проявява като енергичен, високо ерудиран и талантлив ръководител и режисьор.
Предложен е за носител на Нобелова награда за литература за поемата си „Кървава песен“ от шведския академик Алфред Йенсен, но предложението не е разгледано от Нобеловия комитет, заради преждевременната му смърт.
Припомнете си една от най-известните поеми на Пенчо Славейков от стихосбирката му „Сън за щастие“:

НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ…

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървесата,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам

на лятно утро свежестта —

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувка чака

на мойто щастие сънят.

Изтомник: vesti.bg


На днешния ден отбелязваме 172 години от раждането на великия Христо Ботев!

by admin

През 1847 г., 25 декември (6 януари 1848 н.с.) в будното балканско градче Калофер се ражда първият син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева – Христо Ботев.
На 1854 г. Ботьо Петков отива учител в Карлово, където остава четири години. Христо започва да учи в Карловското основно училище.
През 1858 г. семейството на даскал Ботьо се установява отново в Калофер. Христо продължава ученето си под ръководството на своя баща.Слуша песните на майка си и легенди за хайдушки подвизи.Чете български и руски книги в богатата училищна библиотека.Наблюдава отношенията между богати и бедни, между роби и господари.
На 1863 г., юни завършва калоферското трикласно училище.
Ботев е написал:
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“
в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г.
Нека си спомним за една от първите негови творби „Майце си“.
Поклон!

МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!


140 години от рождението на Йордан Йовков

by admin

Днес се навършват 140 години от рождението на Йовков – един от големите класици на българската литература, майстор на късия разказ. Писателят е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София, след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа, където дълго време работи като учител. Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Известно време е редактор в столични издания. След окупирането на Южна Добруджа Йовков се премества във Варна като учител. След войните е редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта „Жетварят“, сборниците „Последна радост“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, романът „Чифликът край границата“) и в родното му село Жеравна („Старопланински легенди“). Пише комедии („Милионерът“) и драми („Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“). Автор е на анималистична проза („Ако можеха да говорят“). Умира на 15.10.1937 г.
В този ден на Йовковото рождение, ще си спомним, колко гениален наистина е бил той, а и ще се убедим – как думите му ще останат завинаги, изключително поучителни:
„Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства“.


Честит патронен празник на нашата гимназия – Английската.

by admin

Честит празник, колеги и ученици! Днес ние честваме патронния празник на нашата гимназия.
Спомнете си за Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Роден е на 15. 01. 1895 г. в с. Раднево, Старозагорско. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912), продължава учението си в Лайпциг (1912-1914) и пише дисертация за Рихард Демел. Участва във войните, тежко ранен при Дойран. В Германия (1918-1919) се свързва с лявото списание на експресионистите “Акцион”. След като се завръща в София, започва да издава сп. “Везни” (1919-1921) в духа на модернистичните течения в българската следвоенна литература. От 15. 01. 1924 г. започва да издава сп. “Пламък”, в което публикува известната си поема “Септември”. Заради поемата списанието е спряно от властта, а Гео Милев е осъден по ЗЗД (Закон за защита на държавата) на една година затвор. На 15. 05. 1925 г. е арестуван от полицията и убит. Гео Милев е известен и като преводач на поезия, литературен критик и театрал.


Георги Караславов – писателят теоретик

by admin

Академик Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, роден в с. Дебър, България на 12 януари през 1904 година. Известен теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет, творчество и личности – Иван Вазов, Елин Пелин, М. Арнаудов, Г. Константинов, Д. Талев, Н.Хайтов и др. През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен за Герой на социалистическия труд (1959 и 1964) и Герой на България през 1974 г. Орден „Г. Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959). С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина – издадени са повече от 100 негови книги. Романите „Снаха“, „Татул“, „Селкор“ и „Танго“ са екранизирани.
Започва да публикува през 1919 в сп. „К’во-да е“. Работи в редакцията на вестник „Ведрина“ (1926 — 1927) на Антон Страшимиров. Участва в редактирането на вестниците „Поглед“ (1930—1934), „Ехо“ (1930—1934), „Жупел“ (1931—1934), „Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията — сборниците разкази „Изчадия адови” (1932), „На два фронта“ (1934); повестта „Селкор“ – 1933 г. За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор.
Участник е като доброволец във Втората световна война.
Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца — сборник разкази „Улнчници“ (1926). В сборник разкази „Кавалът плаче“ (1927) е отразена народната трагедия през септември 1923 г., а романът „Споржилов“ (1931) разкрива живота на строителните работници в Прага.
В социално-битовите романи „Татул” (1938) и „Снаха” (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът „Снаха“ излязъл 1942 г. е окачествен за най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма — характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците „Свърши се нашата“ (1946), „Нови пътища“ (1959); повестите „Танго“ (1946), „Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба — епопеята „Обикновени хора“ от шест части (1952—1975). Тя е панорама на живота на българите от I-та Световна война (1914) до 60-те години на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.
Значително място в новата българска драматургия заемат пиесите на Караславов — „Габерови“ (1955), „Камък в блатото“ (1959), „Глас народен“ (1962), „Майка на всички“ (1973) и др. Караславов е автор и на мемоари („Срещи и разговори с Никола Вапцаров“, 1961; „Близки и познати“, 1968; „Книга за Смирненски и Вапцаров“, 1971; „Срещи и разговори с Георги Димитров“, 1971), на много книги за деца и юноши (най-популярна е повестта „Ленко“, 1957), на пътеписи, фейлетони, репортажи, литературно-критически очерци, статии и др.
Умира през 1980 година на 26 януари. Известен цитат от него е:
,,Дигне ли се един народ за правдината си, мъчно се върви срещу него“.

Източник: Уикипедия


141 години от рождението на Пейо Яворов

by admin

Днес 13 януари (или 1-ви януари по стар стил) 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело. Прочетете част от творчеството му, спомняйки си за невороятния му талант:
Край морето, из „Подир сенките на облаците“

Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море – пустинно и безкрайно.

А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна –
стрела не би го опредила.

„Постой“ – по пеница бразда
бе кратка негова следа…

Току се кораба затули
и огън-сълза из очи
полекичка се претъркули.

Светът – море… И нявга що ли
след мене тук ще поличи
от преживените неволи?


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress