Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) под името Христо Ботьов Петков. Проплаква за първи път в Калофер. Баща му е даскал Ботьо Петков, а майка му Иванка Дрянкова. Той е най-голямото от общо 9 деца, 7 са момчета, а 2 момичета. Двама от неговите братя и една от сестрите му умират още докато са съвсем малки.

Повечето от тези факти са ви известни, но сега ще ви разкрием някои не толкова популярни, за които може би не сте чували, а и не е доказано, че са истина, но все пак са любопитни.

Оскъдни са сведенията за неговото детство и ученическите му години. За тях разбираме от сведения на негови съвременници, които го описват като умно дете с по-буен нрав, което не се вписва особено в този спокоен град. Той е подстрекавал други деца да се къпят в Тунджа. Не е бил и отличник, за което често е бил мъмрен от баща си.

Ботев има високо образование за онова време. Той обича да чете книги и след като завършва средното си образование записва да учи Литература и история в Одеския университет. За да успее да се справи финансово работи като учител в едно бесарабско село, населено с българи.

През 1876 г. му се налага да се върне в Калофер по молба на баща си. Причината е, че Ботьо Петков се разболява тежко от туберкулоза. Не успява да се спаси и умира твърде рано. Това принуждава жена му да работи като слугиня по къщите на заможните калоферци, за да изхрани децата си. Христо поема учителската му работа и помага за прехраната на семейството.  Прекарва няколко месеца там, но през октомври 1867 г. заминава за Русия, за да продължи образованието си. Не стига до там, а остава в Браила. Започва работа като печатар и постъпва в Медицинския университет, но малко след това го напуска, защото няма възможност си плаща образованието. Там се сближава с Добри Войников и участва в няколко театрални представления с неговата трупа.

Ботев създава 20 от най-популярните и харесвани български стихотворения. 16 от тях са публикувани през 1875 г. в единствената стихосбирка, която излиза, докато той е още жив. Представлява съвместен сборник с негови произведения и на Стамболов и е озаглавена „“Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.

Свободата, борбата и саможертвата са ключов момент от неговите стихотворения. Според него, за да се постигне този висш идеал – свободата, трябва да има бунт, революция.

Първото му отпечатано стихотворение е „Майце си“. То излиза във вестник „Гайда“. Освен стихотворения, Ботев пише множество политически коментари и статии като: „Източният въпрос лежи на плещите на българския народ” и “Народът вчера, днес и утре”. Освен това има един разказ с гръмкото заглавие „Това ви чака!“. Пише фейлетони, хумористични пословици и гатанки. Творбите му се отпечатват на първа страница във вестниците на Каравелов “Свобода” и “Независимост” и в хумористичния вестник “Тъпан”, които излизат във Влашко. От своя страна Христо е редактор на няколко вестника: „Знаме“, „Дума на българските емигранти“, „Нова България“, както и собствения му хумористичен вестник „Будилник“. Ботев е и преводач.

Първият му допир до четничеството е, когато пристига в румънския град Гюргево. Там се свързва с българските хъшове, сред които са: Хаджи Димитър (за когото пише едно от най-стойностните си стихотворения), Панайот Хитов и Филип Тотю. През 1868 г. се записва в четата на Желю Войвода, където изпълнява ролята на писар.

Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) през лятото на 1874 г. На общото им събрание през август той е избран за член на комитета, а след това и за негов секретар.

Срещали ли са се Христо Ботев и Васил Левски? Не е съвсем сигурно. Според някои източници те не са се познавали и никога не са се срещали.

Но все пак Захари Стоянов пише за тяхното познанство, като публикува писмо на Ботев до неговия приятел Киро Тулешков. Писмото не е оригинал и е публикувано без подпис, но гласи следното:

 “Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел!… Приятно е човеку да живее с подобни личности…. “

В тефтерчето на Левски има написани седем страници със стихотворението на Ботев „На прощаване“. След като Дяконът е обесен, Ботев изразява дълбоката си скръб като пише: „имах брат, когото видях на бесилото“. Той изразява още по-силно почитта си към него със стихотворението „Обесването на Васил Левски“.

Историците все още не знаят със сигурност коя е първата любов на поета. Според някои това е Мария Горанова, защото стихотворението „До моето първо либе“ е „посветено на г-ца М. Г-ва“, но по-късно това посвещение е заличено. Мария имала и сестра Елисавета.  

Младата учителка от Карлово – Парашкева Шушулова също е едно от предполагаемите първи либета на Ботев. Причината – сведения, че той често посещава манастира, в който живее Парашкева и й дава книги, като след това дълго се говорят. Той си навлича и гнева на първенците, заради това, че гледа дълго младата учителка по време на изпитване на нейни ученички.

Голямата любов на поета е Венета Стоянова Везирева, в която се влюбва, когато е на 27 години. Двамата са от различни светове. Тя живее при вуйчо си Панарет Рашев, който е владика. А Ботев пребивава в бедняшка стая в покрайнините на Букурещ, защото натрупва дългове, заради печатницата, която купува.

Въпреки неодобрението на всички около тях, те се обичат и сключват граждански брак. Венета му ражда и дъщеря един месец преди той да умре геройчно в името на своята родина. Детето е кръстено Иванка, но няма никакви спомени от своя баща.

През май 1876 г. Ботев заминава за Гюргево. От там се качва на парахода „Радецки“ с четата си и се отправят към България. Той не казва на Венета къде отива, но се сбогува с нея няколко пъти и се връща, за да целуне дъщеря си.

Четниците слизат от парахода край село Козлодуй и се запътват към Враца, където е центърът на революционния окръг. Достигат местността Вола късно през нощта срещу 1 юни и остават да пренощуват, но са нападнати неочаквано от черкези и башибозуци, а по-късно към тях се присъединява и редовна османска войска с две оръдия.

Няколко са версиите за смъртта на Христо Ботев. Тази, която всички знаем е, че е бил пронизан от куршум в главата на 2 юни. След жестокото сражение свирачът на османците дал сигнал за прекъсване на боя. Това направил и българския свирач. Тогава Ботев решава да провери дали е безопасно, докато отива напред се чува изстрел и той пада. Има сведение, че е ударен в сърцето, а не в главата.

Според друга версия е убит от някои от своите четници, заради разправия между тях. Други твърдят, че е убит заради кражба. А най-смелите казват, че убийството е инсценирано, защото тялото така и не е открито.

Ето и нещо любопитно – първите български банкноти, които се печатат у нас през 1924 г. са от 5000 лв. и на тях е ликът на Ботев, а от другата страна е изобразен цар Борис III. Народът нарича банкнотите „ботевки“. Това са и най-фалшифицираните пари. Така почти се стига до фалит на Българската народна банка (БНБ) през 1925 г.

Източник: 10te.bg