Алеко Константинов е роден на 13 януари 1863 година в Свищов. Той е първородното дете на Иваница Хаджиконстантинов и Тинка Хаджииванова. Писателят има още три по-малки сестри – Елена, Веселина и Любка.

Днес се навършват 124 години от смъртта на твореца. Той си отива от този свят доста млад, едва на 34 години.

Бащата на Алеко Константинов е търговец – образован, заможен, културен и начетен. Владее четири езика: италиански, гръцки, турски и румънски. Доста често пътува навсякъде по света и наред с положителните му качества има и доста отрицателни: строг, властен, необщителен и високомерен.

Майка му е потомка на видната фамилия Шишманови и е мила, добре възпитана и свенлива. Омъжва се за баща му Иваница, когато е едва 14-годишна, а той е три пъти по-възрастен от нея.

Детството на Алеко не е особено щастливо. Той расте изолиран от останалия свят. Емануил Васкидович и от Янко Мустаков го обучават в дома му. Нещо повече родителите му го обличат в бели костюмчета и не му позволяват да излиза да си играе, за да не се изцапа.  Това провокира децата да му измислят смешния прякор “Алеко Пуйката”.

Алеко Константинов е адвокат и по време на кариерата си като такъв много пъти защитава бедни българи, които не могат да си позволят да плащат на изявените му колеги по онова време. Има няколко ключови процеса, които той води. Един от тях е прочутото дело №308 от 1888 година. В него той защитава софийската куртизанка Ани Петрова, обвинена в убийството на един от любовниците си – д-р Симеон Дацов. Алеко успява да докаже невинността на клиентката си, а убиецът се оказва съпругът на Ани – професор Атанас Пулиев.

Той защитава и Петко Каравелов и Трайчо Китанчев, които са обвинени в „организиране на съзаклятие, целящо промяна на съществуващия държавен строй”. Никой по това време не иска да се противопостави на Стамболов, защото много добре знаят какъв ще бъде резултата. Екатерина Каравелова търси помощ от доста адвокати, но единствено Алеко се отзовава на нейните молби.

Само в интервала от 5 години от 1885 до 1890 г. Константинов губи цялото си семейство. Най-малката му сестра Люба умира първа от туберкулоза. От същото заболяване умира и майка му Тинка година по-късно. Баща му се мести в София с двете си по-големи дъщери, за да избяга от трагедията, която ги спохожда, но умира също от туберкулоза. Голямата сестра на Алеко – Елена скърби за близките си и сама търси смъртта. Тя прекарва часове на терасата в най-студените дни тънко облечена, за да се простуди. Разболява се от пневмония, която не след дълго прераства в същото заболяване, което покосява близките й.

Другата му сестра Веселина се жени за адвокат, а на следващата година им се ражда дете. За съжаление новороденото радва родителите си само час, а след това ги напуска завинаги. Три дни по-късно умира и майка му.

В този тежък период от живота на писателя се появява и най-известният сред псевдонимите му – „Щастливеца“. Именно с него той става известен и измества на заден план другите му прякори, сред които са:  Башибозук, Беньо Наков, Евстати Хаджибалкански, Един от клуба на Моралното влияние, Великият, Хъньо.

На 27 август 1894 г. Алеко изкачва Черни връх и така поставя началото на организирания туризъм в България. По негова инициатива е основано и първото туристическо дружество у нас. Той прави много от преводите на редица известни произведения по това време, като: “Демон” и “Беглец” от Михаил Лермонтов; “Бахчисарайски фонтан”, “Полтава” и “Цигани” от Александър Пушкин; “Тартюф” от Молиер и др.

Авторът намира смъртта си по време на неуспешен атентат срещу Михаил Такев, който е негов съпартиец. Това се случва на 23 май 1897 г. Наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона, в който са Константинов и Такев. Това се случва на пътя между Пещера и Пазарджик в землището на село Кочагово. Всички скърбят заради нелепата и ранна смърт на писателя.

Ликът на великия българин е на банкнотите от по 100 лв. В негова памет редица географски обекти от регионално и национално значение носят името му. Сред тях са: връх Алеко в Рила и местността с туристически център “Алеко” на Витоша, нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън. Сатиричният театър в София също е кръстен на Алеко Константинов.

Източник: 10te.bg