Чрез езика ние общуваме пълноценно с другите хора около нас. Ако знаем повече от един език опознаваме и се свързваме с повече хора от различни култури и националности.

1. Родният ни български език е единственият сред останалите славянски езици, при който определителният член се поставя след съществителното. Например: „Заключи ли вратата?“.

2. Първото произведение написано на език, различен от гръцкия и латинския е „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Текстът изцяло е на италиански и по тази причина Данте е наречен „бащата на италианския език“.

3. Испанският е вторият най-разпространен език в света спрямо броя на хората, които го говорят (332 млн. души). Той е официален език в 21 независими държави. Сред тях са: Испания, Аржентина, Боливия, Коста Рика, Чили, Колумбия, Куба, Гватемала, Доминиканска република, Панама, Мексико, Парагвай, Пуерто Рико, Венецуела, Уругвай и др.

4. Френският език е познат като „езика на изключенията“. При него думата птица (oiseau), е най-кратката дума, която съдържа всички гласни звукове. Не така, обаче стоят нещата при множественото й число (oiseaux). При него нито една от буквите не се чете по начина, по който се пише, защото всички представляват групи от звуци.

5. Първата азбука, която създава буквено означение за гласните звуци е гръцката. Съвременната им азбука произлиза от тази на финикийците, която е създадена преди около 3 000 години. В нея има 24 букви – от тях 17 са съгласни и 7 са гласни.

Преди това с букви са се означавали само съгласните звукове. В момента посоката на изписване е отляво надясно, но преди това се пише и в обратната посока, тогава е възможно също посоката да се редува на всеки следващ ред.

6. Якоб и Вилхелм Грим изследват немския език и поставят основите на съвременното обучение по Литература в Германия.

Те правят също така и първата звукова смяна в немския език, която изгражда концепцията за звукови промени и е в основата на съвременната сравнителна и историческа лингвистика.

7. Полският език също е много интересен. При него глаголите се спрягат по род, лице, число, наклонение и време и по този начин има около 25 форми на всеки глагол. В този език няма определителен член, словоредът е съвсем свободен и се използват само три глаголни времена.

8. В румънският език значението на дадена дума зависи от това къде е поставено ударението. Например umbrele, ако ударението е на първата буква означава „сенки“, ако поставите ударение на първото е, се превежда „чадъри“.

9. 29 са общо буквите в датската азбука. Основата е взаймствана от латинската азбука и само три букви са си техни:  æ, ø, å.

10. Финландците сами си образуват думите. Например: думата „puhelin“ – „телефон“ е съставена от корена „puhel-“ – „разговор“ и приставката „in“ от „инструмент“. В буквален превод инструмент за говорене.

„Да знаеш друг език, е като да имаш втора душа“ – Карл Велики

Източник: 10te.bg