Всички сме чели класическа българска литература и няма човек, който да не е чувал за Иван Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Ангел Каралийчев и много други. Все пак ги изучаваме в училище.

Съвременните български автори са не по-малко талантливи. Те успяват по един удивителен начин да преплетат миналото и настоящето. Да ни накарат да се замислим за истински ценните неща в живота и да ни пренесат в други светове, в които поне за малко можем да забравим ежедневието си.

Имат значителни успехи и са превеждани в много страни в чужбина. Затова ще ви спомена за най-успешните сред тях. Ще разгледаме и част от тяхното творчество.

1. Ще започнем с една авторка, която пише по повечето от големите проблеми и кризи през последните години, като успява по един нежен и деликатен начин да ги преплете с красива любовна история. Това е Людмила Филипова. Още с първия си роман „Анатомия на илюзиите“, тя прави сериозна заявка за успех. Романът е написан толкова завладяващо, че не можеш да спреш да го четеш. Посветен е на годините преди и след падането на комунизма в България. Смутни времена пропити с мечтите и илюзиите на много хора. Книга за амбициите, които могат да погубват, ако не знаеш кога да спреш. Каква е цената за изграждането на новия свят и кои са тези, които го създават? За любовта между двама души от различни светове, но всъщност толкова еднакви и толкова объркани. Сред другите й заглавия са: „Стъклени съдби“, „Червено злато“, „Войната на буквите“, „Антихтонът на Данте“, „Божият ген“ и др. В „Стъклени съдби“ авторката засяга една тема, която е крита доста стриктно и това е глобалната търговия с човешки ембриони и генетичен материал. В романа има и доза фантастика, но в същото време реалните факти са стряскащи и това се случва сега. Днес по света има десетки милиони замразени ембриони. Никой, дори не предполага до какви катастрофални последствия може да доведе това. „Червено злато“ е от онези книги, които никога няма да забравите. Романът е посветен на реални факти и събития, преплетени с художествена история. Разкрива ни различни човешки съдби и води до разтърсващи световни разкрития. По „Войната на буквите“ вече бе заснет и сериал, който в момента се излъчва по БНТ. Още една изключителна творба от писателката. Романът обхваща времето от Златния век на България по времето на цар Симеон и годините след неговата смърт. Време, в което се създава и налага кирилицата като основна българска азбука. Тук, обаче стоят и въпросите, които остават тайна и до днес: „кой е Черноризец Храбър“ и „каква е силата на буквите?“.

2. „Любовта е навсякъде, но за да те доближи и прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети.“ Това е цитат от романа на Мария Лалева „Пасиансът на архангелите“. Писателката умее да си служи със силата на езика и го показва и в двете си излезли до момента книги. Първият й роман е „Живот в скалите“ е сред най-четените произведения у нас. В него авторката разкрива по един изкусен начин отношението на човека към смъртта, семейството, приятелствата, загубите, изборите, които прави. За морето и любовта, които са свързани по един изключително красив начин. В „Пасиансът на архангелите“ Мария Лалева кара читателя да загърби всички предразсъдъци, да се види такъв, какъвто е, да познае себе си.

3. Георги Бърдаров е истински и искрен до болка. Един автор, който не спестява нищо от ужасите на войната, но в същото време го прави по такъв начин, че бърка дълбоко в сърцето на всеки читател. Първият му роман „Аз още броя дните“ е шедьовър. Той е за войната, тази, която е толкова близо до нас, че почти можем да я помиришем, да я докоснем. Това е братоубийствената война в Босна и обсадата на Сараево, която трае 1395 денонощия, през това време жителите на града не могат да излизат никъде. Те са затворници в собствените си къщи и са обстрелвани през цялото време. На фона на всички жестокости светлия лъч е любовта между сараевските Ромео и Жулиета, както станаха известни Давор и Айда, която  е толкова силна и в същото време толкова нежна. Тя дава онази искрица надежда, която ни трябва, когато сме на път да стигнем дъното на отчаянието. Бърдаров посвещава романа на всички, които още броят дните, до момента, в който ще видят близките си. Втората му книга Absolvo тe отново засяга темата за войната, този път за Втората световна и набляга на опрощението, което ни помага да запазим човешкото в себе си.

4. Друг успешен роден писател е Захари Карабашлиев. Още с първия си роман „18% сиво“ печели сърцата на читателите и наградата най-продаван роман за 2008 г. от Хеликон. Едно много различно произведение, на моменти грубо, на моменти сантиментално, но определено интересно. За едно бягство в САЩ и живота там през 90-те години на миналия век. Книгите на Карабашлиев са превеждани и публикувани в САЩ, Германия, Франция, Полша, Турция, Словакия, Хърватия и Сърбия. В престижната американска антология „Най-добрата европейска проза през 2018“ е включена част от неговата белетристика. Пиесите му са поставяни на сцени у нас и в чужбина. Трилър и драматичен роман в едно „Хавра“ е друг негов изключителен роман. Разказвачът редува настояще и минало, съспенс и лиричност, липса на морал и любов и прошка. Главният герой Никола живее в Америка и се връща в България за погребението на баща си. А колкото до заглавието…. „Казват, че миналото е чужда страна, защото всичко там правели различно. Може и да е така. Но аз мисля също, че миналото е като наследствен имот. Ако бъде изоставено, то се превръща в пустош. Превръща се в хавра.“

5. Виктория Бешлийска а автор на блога „По дирите на думите“. В него писателката събира старинни български думи, лични истории и спомени. Бешлийска е страстен любител на миналото и почти забравените български традиции. Точно такава история разказва в дебютния си роман „Глина“. Книгата тръгва от една легенда, според която през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско са единствените, които получават благословията на турския султан да пътуват свободно в границите на империята, за да продават своите изкусни творения от глина. Бусинската керамика била проста и красива. Тя извайва и „Глина“, като творба, която преплита съдбите на огъня и на водата, на два живота, докоснати от любовта. Новият роман на Виктория Бешлийска е не по-малко завладяващ от първия, носи заглавието „Сърце“. Книгата разгръща история за събития, които се случват след царуването на Йоан Асен II. Този период от българската история е белязан с нестабилност във властта, както и с затвърждаване на вярата. Невероятна авторка, която ни връща към миналото, за да ни напомни кои сме и да не го забравяме.

6. Най-превежданият и успешен български автор според много читатели и критици е Георги Господинов. Няма как да не сте чували за него и за неговата „Физика на тъгата“. Това е вторият му роман и може би най-известният до момента. Печели наградата Български роман на годината през 2013 г. и е номиниран за четири международни отличия: „Грегор фон Рецори“, връчвана от общината на Флоренция, „Стрега Еуропео“, наградата на Haus der Kulturen der Welt (Берлин) и наградата Bruecke Berlin. С „Физика на тъгата“ Георги Господинов ни разказва една необикновено-обикновена история за едно момче, минотавър, мъж, една Жулиета, един Ален Делон, и още куп други герои от миналото. Разказ за цяло едно поколение, което събира в себе си цялата тъга, самота, объркване и търсене на света. Разказ, в който повечето от героите нямат имена, а техните истории се преплитат една в друга. Друг негов роман – „Времеубежище“ ни разкрива как се живее без бъдеще, вплитащо сатира и носталгия, история и ирония. Наричат го „Безкомпромисен роман…“. И има защо.

7.  Милен Русков е друг виден български писател на новото време. За своя роман „Възвишение“, той е отличен с Национална награда „Христо Г. Данов“ (2012), на следващата година печели отново Национална награда този път „Елиас Канети“, както и Награда за литература на Европейския съюз“ (2014). Книгата се сдоби и с екранизация през 2017 г. „Възвишение“ ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи взимат участие в Арабаконашкия обир, от където започват техните премеждия. Следващата му книга „Чамкория“ разказва събития от малко по-близкото минало – 20-те години на миналия век. По това време в нашата родина се съревновават две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Главният герой бае Славе не членува в нито една от тях и това му позволява да види събитията сравнително безпристрастно. Самият Русков определя романа си като трагикомедия.

8. Алек Попов е автор на романите „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, както и на няколко сборника с разкази. Пише и радиопиеси, както и сценарий за игрални и документални филми. „Черна кутия“ е един от най-загадъчните му романи. Разказва историята на успелите българи зад граница и неуспелите, останали в България в лицето на двама братя. Книгата „Сестри Палавееви“ ни връща в годините на Втората световна война, когато България се раздира от остри граждански конфликти. Две красиви близначки Кара и Яра бягат от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Попадат в отряда на властния командир Медвед. История за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации.

9. Владимир Зарев е главен редактор на списание „Съвременник“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“. На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“. През март 2019 г. получава орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“. „Лето 1850“ ни разкрива един период от българската история, за който не се знае много. За едно въстание срещу османското владичество, което по нищо не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. В романа е пресъздадена неповторимата атмосфера на ония години в Ломския, в Белоградчишкия и във Видинския вилает, разказана е и историята на последните наследници от рода на цар Иван Шишман. Всички герои, от Първул Станков до Иван Кулин, са силни личности със своя индивидуална драматична съдба. „Светове“ е друг негов роман – любовен, написан по действителни събития. Преуспял американски бизнесмен пристига в България с намерението да инвестира в сферата на комуникациите. Но тук се сблъсква с абсурдите и хаоса на прохождащата ни демокрация, с корупцията и фалша на политическата класа. Деловият провал и непрестанните перипетии сякаш предопределят срещата му с една жена, която ще го смае и увлече със своята необикновеност. Той пише още книгите: „Орлов мост“, „Поп Богомил и съвършенството на света“, „Чудовището“, Трилогията – „Битието“, „Изходът“ и „Законът“  и др.

10. Стефан Цанев е автор на поредицата „Български хроники“, която излезе в четири тома. В тях той разказва историята на родината ни до 2007 г. По увлекателен начин той ни разкрива познати и непознати факти от нашето близко и далечно минало. За превземането на Константинопол и всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от Османско владичество. За периода от Освобождението до 1943 г. и за събитията след това до 2007 г. Цанев пише още стихове, съчинения и пиеси.

Източници:

1. Ciela.com

2. azcheta.com

3. m.helikon.bg

4. Уикипедия

5. book.store.bg