На 18 февруари се навършиха 150 години от обесването на един от най-великите национални герои на България – Васил Левски, известен още като Апостола на свободата. Почти няма българин, който да не знае, че той създава вътрешната революционна организация, формира революционна мрежа за освобождаването на България от Османско владичество. Неговата мечта е „чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание“.

Роден е с името Васил Иванов Кунчев на 18-ти юли 1837 г., според последните проучвания може да е и през 1840, но това не е потвърдено все още. Той е второто дете на Гина Василева Караиванова-Кунчева и Иван Кунчев Иванов. Има по-голям брат Христо, по-малък – Петър и две по-малки сестри – Яна и Марийка.

През 1859 г. в карловската църква „Света Богородица“ Васил е ръкоположен за йеродякон от пловдивския митрополит Паисий. Служи там до 1861 г. След това започва да се занимава с революционна дейност.

Ето и някои интересни факти за нашия национален герой.

1. По време на военни упражнения в Сърбия получава известния си прякор Левски. Най-популярната версия е, че прави такъв скок над голяма пропаст, който е определен като лъвски, заради майсторството, с което е направен. По-достоверната версия е, че името му е дадено заради неговата храброст и ловкост, които му помагат да се справя с всички препятствия.

2. Освен този прякор, Левски използва много други имена и псевдоними по време на цялата си революционна дейност. Сред тях са: Дякон Игнатий, Дяконът, Васил Гинин, Апостола на свободата, Дякон Левски, Апостола и др.

3. Използва и много фалшиви имена, с които се подписва на документи, писма, както и на фалшиви документи и паспорти. Те са: Стойчо Бешикташът, Дидьо Пеев, Добри Койнов и др.

4. Васил Иванов Кунчев преподава на 19 деца в своята класна стая. Използвал е интересен метод за възпитание на учениците. На стената са закачени две дъски. На една записва имената на послушните деца, а на другата – на непослушните. По този начин той стимулира учениците да бъдат по-добри.

5. По изключително любопитен начин разбираме какъв е бил ръстът на Апостола. Височината му е установена по една снимка и е изчислена спрямо пушката, с която той позира. Според това проучване той е висок между 171 и 172 см.

6. Дяконът бил с дълга коса до Великден 1864 г. Когато решава да се посвети на революционното дело отрязва косата си и я изпраща на своята майка Гина Кунчева. Неговата молба е, ако бъде убит и не могат да оплачат тялото му, църковните ритуали да бъдат извършени върху косата му.

7. Говори се, че първата и последна любов на Апостола е Евгения Бояджиева. Евгения е духовното й име, което получава след като става послушница в  калоферския метох “Рождество Христово”. Родена е с името Ана през 1850 г. в Карлово. Тя също се включва по свой начин в борбите за освобождение на отечеството. След края на Априлското въстание помага на лейди Емили Странгфорд да организира болници за пострадалите. По време на Руско-турската война минава Балкана и отива в Търново, където шие дрехи за бежанците. След Съединението през 1885 г. е председателка на дружество “Милосърдие” в Карлово.

8. Най-големия брат на Левски – Христо е негов съподвижник  и е близък с друг виден революционер – Христо Ботев.

9. По-малкия брат на Апостола – Петър прилича доста на него и затова приживе започват да го наричат Левски III. За разлика от своя прочут брат Петър успява да доживее до освобождението на родината си и дори участва в Руско-турското освободителна война, за което получава и военен орден.

10. На 24 декември 1872 г. Дяконът пристига в Ловеч облечен като турчин. За две вечери остава да пренощува там. На 26 декември отново тръгва на път с пришит архив  към самара на коня си, който трябва да занесе във Велико Търново. По пътя е спрян от конен патрул, на които казва, че отива да нагледа лозето си. Те, обаче не му вярват, защото е християнин и няма логика да работи точно на Коледа. Откарват го в Търново и там разкриват кой е.

11. Осъден е на смърт чрез обесване  на 14 януари 1873 г. и четири дни по-късно на 18 януари присъдата е изпълнена в София. Днес мястото се намира в центъра на столицата ни и там е издигнат паметник.

12. Преди да бъде изпълнена присъдата Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов, на който казва: „Каквото съм правил, в полза народа е. Моли се, отче, не за мене, а за отечество България“.

13. Секунди преди нашия славен герой да увисне на черното бесило той се провиква: „Боже, избави България“. Това са неговите последни думи, не за себе си, не за близките си, не за любимата. Последните му мисли и думи отново са за родината.

14. Паметникът на Дякона е строен в продължение на 16 години. Намира се на метри от мястото, където е обесен и е сред първите паметници, създадени след Освобождението.

15. Различни послания са изписани на четирите страни на паметника. Западна страна: „На великия български апостол на свободата Васил Левски от признателното отечество“.

Северна страна: „Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 год. 6 февруарий в София“.

Източна страна: „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“.

Южна страна: „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“.

16. През 1922 г. излиза първият документиран филм за Апостола. Озаглавен е „Прослава на Левски“, а Христо Константинов го заснема.

Делата и думите на Апостола на свободата няма как да бъдат забравени. Те отекват през годините и топлят сърцата на българския народ до днес. Няма как да не сме горди с такъв велик българин. Дал живота си за едничката си мечта – свободна България!

Източници:

1. Vsichkitemi.com

2. 24 часа