Прабългарския календар е създаден от нашите прадеди още хилядолетия преди Христа и е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Той е слънчев календар, който се вписва в дванадесетгодишен цикъл, съответстващ на обиколката на Юпитер около Слънцето. Всяка година носи името на едно от дванадесет съзвездия, които били оприличени на животни- мишка, вол, тигър, заек……
Създаването на този уникален календар свидетелства за огромните познания на древните българи за движението на планетите и Земята около Слънцето. Според старобългарския календар слънчевата година има 4 сезона от по 3 месеца с 52 седмици и 365 денонощия. Всеки първи месец от сезона е с продължителност от 31р а останалите два- от 30 дни. Всяка дата се пада на един и същи ден от един и същи месец и седмица.
Годината започва с с най-късия ден, който съвпада с деня на зимното слънцестоене около 22 декември. Първият ден е нулев. Смятал се е за самостоятелна календарна седмица и се е наричал Ени – пръв ден/сегашният Игнажден/. Останалите 364 дни са разделени по 91 на сезон, като всеки от тях започва в неделя и завършва в събота.
Всяка четвърта година, непосредствено преди седмия месец, в деня на лятното слънцестоене /днес22 юни/ се прибавя един допълнителен високосен ден, наречен „Ден на слънцето“. Той е най-дългият ден в годината. Така бил установен 12-годишен цикъл от 4383 дни.
Доказателство за използването на прабългарския календар още в древността е договорният надпис от хан Омуртаг:“Годината от появата на истинския бог е 820, а от сътворението на света 6328….“ Според проф. В.Златарски началото на старобългарския календар се отнася към 5505 г.пр.Хр. Така календарът, създаден от нашите прадеди, е не само най-съвършеният, но и един от най-древните в света.

Календарът играел много важна роляв живота и на други наши предци – траките. До голяма степен той предопределял организацията на тяхното общество. Заради нуждите на религиозните култове жреците са наблюдавали с хилядолетия движението на своя върховен бог – Слънцето, и са се превърнали в едни от най-добрите астрономи на древността. Още античните автори посочват уникалните познания на траките, които учели на астрономия гръцките царе.
Тракийските жреци познавали поименно 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. Тези знания били закодирани в скалните светилища и подмогилните храмове, където слънчевите лъчи проникват в определени дни през ниши и канали, за да участват в магическите ритуали.
Тракийските светилища са били древни обсерватории, ориентирани към Слънцето. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както и есенното и пролетното равноденствие. Тракийските владетели-жреци са наблюдавали небето от светилищатата и през деня, и през нощта. Те са гадаели по звездите още преди 25 века. Небето им е давало възможност да синхронизират своя примитивен календар с движенията на небесните светила. По този начин тракийските светилища са се превърнали в едни от най- значимите за ранната европейска култура! В тях е съхранена информация за представата на траките за космоса, за света, за начините за измерване на времето, за обредния и селскостопански календар в различните региони. Например скалното светилище Татул представлява също слънчева обсерватория.
А некрополите в Стомогилие са създадени по подобие на звездното небе. Големината на могилите съответства на яркостта на съответната звезда. В стремежа си да се доближат до небето траките са създали една гигантска звездна карта.

* Близо до Исперих се намира с. Сборяново. То е сърцето на една загадъчна област, наричана още от древните българи и византийските хронисти Стомогилие. Там са разположени над 550 тракийски могили. Отделни групи от тях са огледален образ на съзвездията от небесния свод и отговорят на 44 съзвездия – Малка мечка, Колар, Персей, Касиопея, Цефей…..
Източник: Манолов, Валери, Какво е дала България на света, изд. Пан, София, 2009