Елисавета Любомирова Белчева е една от най-обичаните български поетеси. Тя е преводач и автор на детски книги. Пише под псевдонимите Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и, но най-популярния е – Елисавета Багряна.

Тя е родена на 29 април 1893 година в София. Известно време живее във Велико Търново, където пишe и първите си стихове в периода 1907-1908 година. През 1910 година завършва гимназия в София, след което учителства една година в село Афтане. След това Елисавета учи славянска филология в Софийския университет, където се запознава с писателите Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Йордан Йовков и Христо Ясенов.

За първи път нейни стихове са публикувани през 1915 година в списание „Съвременна мисъл“ – стихотворенията „Вечерна песен“ и „Защо“. От 1915 до 1919 година Багряна е учителка в гимназии във Враца и Кюстендил, но през 1921 година се завръща в София, теглена от любовта си към поезията, и се включва активно в светския и литературен живот. Работи съвместно във „Вестник на жената“, „Лик“ и списанията „Съвременник“ и „Златорог“. Името си утвърждава с издаването на първата си книга – „Вечната и святата“ през 1927 година, за която много литературни критици твърдят, че е първото доказателство за истинността на жената и нейната природа.

Елисавета Багряна издава общо девет стихосбирки, сред които „Сърце човешко“ (1936), „От бряг до бряг“ (1963) и „Светлосенки“ (1977). Сътрудничи на списанията „Изкуство“, „Септември“ и „Пламък“, а от 1952 година е член на редакционната колегия на „Септември“. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969), удостоена със званието „Герой на Народна Република България“ (1983) и номинирана три поредни години за Нобелова награда за литература. Стиховете ? са преведени на 30 езика.

През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев и му ражда син – Любомир. Багряна умира на 97 годишна възраст на 23 март 1991 година в София.

Багряна е новатор в родната литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимни душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно-поетични средства – съчетание между традиция и модерност. Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени в много различни страни.

Източник: Информационна aгенция “Дартс Нюз” ©