Класик, ярък белетрист, майстор на късия разказ – Николай Гогол. „Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица;“ „Красотата е изворът на поезията;“ „Към думите трябва да се отнасяме честно;“ „Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът;“ „Страхът е по-прилепчив и от чумата.“ – това са крилатите фрази на Гогол. Днес се навършват 205 години от рождението на автора.
След смъртта на Пушкин Гогол заема в руското обществено съзнание мястото на национален писател – Учител и духовен водач.
Гогол- Яновски е роден на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в село Сорочинци, Украйна, в семейството на бедни дворяни с полски произход по бащина линия. Детството си прекарва в родното имение Василиевка. Украйна оставя силен отпечатък върху съзнанието на писателя – тя се превръща за него в митологично пространство на една загубена идеална култура, в която доминират колективността,празникът и хармонията. Тази идеална Украйна Гогол изобразява в първите си повести.
Началното си образование Гогол завършва в Полтава 1818-1820г., а след това постъпва в новооткрития лицей в гр. Нежин. В Полтава и Нежин бъдещият писател се запознава с провинцията на Руската империя – с бита, нравите, нечистотата, рушветите, наказанията в училище, съдебната система – с това, което той определя като съществуване и което влиза в сблъсък с неговите идеали. Въпреки това в лицея Гогол получава добро образование. Той успява да прояви таланта си на комик в училищните театрални постановки, пише, рисува.
След завършването на лицея през 1828 г., Гогол заминава за Петербург, изпълнен с мечти за служене на родината и за постигане на слава. Столицата разкрива пред него своите котрасти: тя привлича младия провинциалист с блясъка си, с оживлението по главната улица / Невския проспект/, с вестниците, театрите, ресторантите, но потиска бедняка, какъвто е Гогол, с мрачните квартири, с перспективата на досачна чиновническа служба. В бъдещите повести на Гогол този реален Петербург ще бъде представен като фантастичен образ на един свят, в който всичко може да се случи на човека, където носът може да изчезне от лицето на своя собственик и да стане висш чиновник /“Нос“/, където бедният чиновник, чийто шинел са откраднали, може да се превърне след смъртта си в призрак и да краде чужди шинели /“Шинел“/, а друг полудял чиновник да си представи, че е крал на Испания /“Записките на един луд“/.
Гогол не може да се примири с чиновническата служба, въпреки, че е принуден да изкарва прехраната си с нея. Той носи в багажа си една романтична поема, с която се надява да спечели място в руската литература, да бъде забелязан. Издава поемата със свои средства под псевдонима В. Алов и трепет очаква отзвука, но критиката е унищожителна. Гогол изкупува всички екземпляри и ги изгаря. Несполучливият поет бяга в Любек, Германия. Бягството в чужбина ще стане за него изход в периоди на душевна криза и разочарование.
След месец се връща в Русия и публикува две свои произведения отново под псевдоними в „Литературная газета“. Забелязан е от известни литератори, запознава се с Пушкин.
През 1831 година Гогол издава първия си сборник с повести “ Вечери в селцето край Диканка“; през 1835г. създава повестите от сборниците „Мирогород“ и „Арабески“, през 1836 год.на руска сцена е поставена комедията му “ Ревизор“, която има шумен успех,но не е разбрана от публиката и авторът отново бяга в чужбина – във Виена, Париж и Италия.
През 1839 г. Гогол е отново е в Русия , в Москва. През 1942 г. публикува повестта “ Шинел“, предава за публикация първия том от романа „Мъртви души“, над който е работил в чужбина.
През 1848г., на връщане от чужбина в Русия, Гогол посещава Йерусалим, воден от вътрешната потребност да открие Бога за себе си. В Русия е завладян от мечтата за щастие в любовта. Биографите откриват в писмата му до Анна Михайловна Велгорска намеци за брачно предложение, което е отхвърлено. Не носи душевен покой на Гогол и собствената му слава, на която става свидетел. При посешщението си в родното имение се крие от гостите, а те от него, страхувайки се да не ги опише в книгите си. Мъчителни за него са мизерията, болестите и сушата в родния му край. Гогол не може да си намери място, чувства се чужд навсякъде. Пътувайки из Русия, Гогол работи над втория том на „Мъртви души“, в който възнамерява да покаже една друга Русия. Търсенето на Бога го отвежда в манастира Оптина обител. През септември 1851 г.авторът изпада в депресия, отказва да се храни, сякаш иска да постигне победа на душата над тялото. По това време гогол общува със свещеника отец Матей Константинов, който го съветва да се откаже от писането. Заболяването на Гогол поставя лекарите в недоумение – те лекуват тялото му и не разбират, че боледува душата му. През нощта на 11.02.1852 г.Гогол вика своя слуга, запалва камината и изгаря втория том на „Мъртви души“. На 21.02.1852 г.големият писател на Русия умира. Край смъртното му ложе се редуват студенти и преподаватели от Московския университет, литератори, общественици, на челото му поставят лавров венец, след ковчега му вървят хора от всички съсловия. Споровете между различните идейни кръгове за това чий е Гогол получават отговора: Гогол е на цяла Русия. Последните му думи са: “ Ще се смея през сълзи“.

Източник: Атанасов, Владимир, Литература 10кл, ЗП, София: КРЪГОЗОР, 2002