Трети март е ден на Освобождението на България от петстотингодишното турско робство.

На този ден /19 февруари по стар стил/ през 1878 г. в Сан Стефано, близо до Цариград, е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-турската освободителна война/1877-1878 г./ Според този договор българската държава се възстановява в приблизително реалните граници, в които живее българската народност.

Обаче в окончателния мирен договор, подписан в Берлин, великите сили, без да съблюдават историческите,етническите и политическите реалности, извършват фатално разпокъсване на българските земи.Берлинският конгрес се състоял от 1 юни до 1 юли 1878 г.Според подписания договор се възстановява българската държава като политически автономно княжество под сюзеринитета на султана, обхващащо Северна България и Софийската област. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в Османската империя; Между Родопите и Стара планина се обособява автономна провинция Източна Румелия с главен град Пловдив; Северна Добруджа е отстъпена на Румъния, а Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско – на Сърбия.Въпреки това в Княжество България на 10 февруари 1879 г.се открива Първото учредително народно събрание, което изработва конституция- основен закон, в който се утвърждава:

– държавният герб- златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето -“ княжеска корона“;

-българското народно знаме- трицветно: бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално;

– господстващата вяра – православно- християнска от източно изповедание

                                                                                                                                                           

На 3 април 1879 г. избират София за столица.

„Направихме закон от народа за народа“- заявява Екзарх Антим I при закриването на Учредителното събрание във Велико Търново.                                                                                                     

От 1888 – ма до 1950 година български национален химн е “ Шуми Марица“- текст Никола Живков, преработен от Иван Вазов, и музика, пригодена от Н.Живков по мотиви на популярни песни.Любопитен факт е, че на 5 юли 1877 г. генерал Гурко забранил на българските опълченци да пеят припева на “ Шуми Марица“: „Марш, марш, генерале наш“, защото му звучало обидно.

След 9 септември 1944 г. до 1950 г. неофициално като химн се изпълнява известната масова песен „Републико наша, здравей“ по текст на поета Крум Пенев и музика от композитора Георги Димитров.В периода  от 1950-а до 1964 година национален химн е „Българийо, мила“ по текст на Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и музика от композиторите Георги Димитров , Георги Златев – Черкин и Светослав Обретенов.

Химнът на Народна република България, който след промените през ноември 1989 г.става химн на Република България, е създаден върху основата на масовата патриотична песен „Горда Стара планина“ по тескт на Цветан Радославов от 1885 година. Тя била хармонизирана от композитора Добри Христов и наречена „Мила родино“. Тестът е преработен от Георги Джагаров и Димитър Методиев, а музиката – от Филип Кутев и Алесандър Райчев. Националният химн е одобрен с указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. Изпълнява се при строго определени от указа случаи – при посрещане и изпращане на чуждестранни правителствени делегации, на официални тържествени събрания, организирани във връзка с национални празници, при получаване на шампионска титла от български състезатели по време на различните по степен международни и световни състезания при всички видове спорт.

С указ № 5, обнародван в “ Държавен вестник“, бр.22 , 1880г.,Трети март става официален национален празник на България, който след 9 септември 1944 г. е заменен с датата 9 септември. През 1990г., с Указ № 27 на Държавния съвет, с който се допълва чл.154, ал.1 от Кодекса на труда и с указ № 236, публикувани в “ Държавен вестник“, Трети март отново е обявен за официален национален празник.

На празника българският народ изразява почитта си към паметта на загиналите за свободата на България руски, румънски и финландски войни и всички български опълченци и борци, участвали в славната освободителна епопея. Полагат се венци на признателност пред паметниците из цялата страна, където са се водили боевете, организират се тържествени събрания,парад на бойните знамена и тържествена заря проверка.В църквите се служи възпоменателна литургия.

 

Честит празник, българи!