Историята на Бъдни вечер или малката Коледа, както я наричат в някои краища на България е денят преди Коледа. На този ден християните постят, молят се и се изповядват, за да приемат приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. Трапезата на Бъдни вечер е пълна с постна храна като сарми, фасул, чушки с ориз, жито, плодове и обреден хляб. Броят на ястията задължително е нечетен брой – 7,9 или 11. Най-възрастният член на семейството разчупва питата като първото парче оставя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а другите се раздават според възрастта на всеки от фамилията.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеeмските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.