На днешната дата е роден поетът Никола Вапцаров през далечната 1909 година. Родният град на поета е Банско. Завършил е машинно училище във Варна/1932/.Работил като техник във фабриката в с. Кочериново, през 1936 г.се преместил в София. Привлечен за организиране на минно-подривна дейност, за която през 1942 година е осъден на смърт.
Като ученик публикува стихове в младежкия и ученически печат – вестниците „Борба“, „Глобус“, в списанията „Родина“, „Българска реч“. Единствената му стихосбирка “ Моторни песни“ излязла през 1940г. Нееднократно издавана на български и над 30 чужди езика.
Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

ПРОЩАЛНО
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора…

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!