ELMS "GEO MILEV"
Daily Archives: 13.01.2019

Честит патронен празник на нашата гимназия – Английската.

by admin

Честит празник, колеги и ученици! Днес ние честваме патронния празник на нашата гимназия.
Спомнете си за Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Роден е на 15. 01. 1895 г. в с. Раднево, Старозагорско. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912), продължава учението си в Лайпциг (1912-1914) и пише дисертация за Рихард Демел. Участва във войните, тежко ранен при Дойран. В Германия (1918-1919) се свързва с лявото списание на експресионистите “Акцион”. След като се завръща в София, започва да издава сп. “Везни” (1919-1921) в духа на модернистичните течения в българската следвоенна литература. От 15. 01. 1924 г. започва да издава сп. “Пламък”, в което публикува известната си поема “Септември”. Заради поемата списанието е спряно от властта, а Гео Милев е осъден по ЗЗД (Закон за защита на държавата) на една година затвор. На 15. 05. 1925 г. е арестуван от полицията и убит. Гео Милев е известен и като преводач на поезия, литературен критик и театрал.


Георги Караславов – писателят теоретик

by admin

Академик Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, роден в с. Дебър, България на 12 януари през 1904 година. Известен теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет, творчество и личности – Иван Вазов, Елин Пелин, М. Арнаудов, Г. Константинов, Д. Талев, Н.Хайтов и др. През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен за Герой на социалистическия труд (1959 и 1964) и Герой на България през 1974 г. Орден „Г. Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959). С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина – издадени са повече от 100 негови книги. Романите „Снаха“, „Татул“, „Селкор“ и „Танго“ са екранизирани.
Започва да публикува през 1919 в сп. „К’во-да е“. Работи в редакцията на вестник „Ведрина“ (1926 — 1927) на Антон Страшимиров. Участва в редактирането на вестниците „Поглед“ (1930—1934), „Ехо“ (1930—1934), „Жупел“ (1931—1934), „Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията — сборниците разкази „Изчадия адови” (1932), „На два фронта“ (1934); повестта „Селкор“ – 1933 г. За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор.
Участник е като доброволец във Втората световна война.
Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца — сборник разкази „Улнчници“ (1926). В сборник разкази „Кавалът плаче“ (1927) е отразена народната трагедия през септември 1923 г., а романът „Споржилов“ (1931) разкрива живота на строителните работници в Прага.
В социално-битовите романи „Татул” (1938) и „Снаха” (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът „Снаха“ излязъл 1942 г. е окачествен за най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма — характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците „Свърши се нашата“ (1946), „Нови пътища“ (1959); повестите „Танго“ (1946), „Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба — епопеята „Обикновени хора“ от шест части (1952—1975). Тя е панорама на живота на българите от I-та Световна война (1914) до 60-те години на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.
Значително място в новата българска драматургия заемат пиесите на Караславов — „Габерови“ (1955), „Камък в блатото“ (1959), „Глас народен“ (1962), „Майка на всички“ (1973) и др. Караславов е автор и на мемоари („Срещи и разговори с Никола Вапцаров“, 1961; „Близки и познати“, 1968; „Книга за Смирненски и Вапцаров“, 1971; „Срещи и разговори с Георги Димитров“, 1971), на много книги за деца и юноши (най-популярна е повестта „Ленко“, 1957), на пътеписи, фейлетони, репортажи, литературно-критически очерци, статии и др.
Умира през 1980 година на 26 януари. Известен цитат от него е:
,,Дигне ли се един народ за правдината си, мъчно се върви срещу него“.

Източник: Уикипедия


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress