Едгар Алън По (1809 – 1849) е писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е сред най-значимите автори в американската литература. Известен е най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само с писане. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му. Умира при неизяснени обстоятелства. На 7 октомври 2013 година, се навършиха 164 години от неговата смърт. По този повод писателката Лин Кълън споделя 11 любопитни факта за По, публикувани на huffingtonpost.com.

1. Жените са го обожавали. Постоянно е бил канен от различни дами на партита, организирани от тях. Те изпадали в благоговение, когато той четял поемите си.

2. „Гарванът” го прави звезда. Всичко се случва изведнъж. Американците се влюбват в тази поема. „Гарванът” предизвиква огромен интерес към По.

3. Обичал е котките. Едгар Алън По обичал котките, а те също го обичали. Любимата му котка – Катерина, изпадала в депресия, когато той пътувал. Тя умира 2 седмици след неговата смърт.

4. Не можел да си позволи да си плати наема. С изключение на 1845 г., когато припечелил покрай „Гарванът”, все не можел да си плати наема. Постоянно молел приятели за заеми, които така и не връщал.

5. Той изглеждал добре. Забравете всички изображения, на които прилича на лунатик. Те са от последната година от живота му, когато е бил болен. В своя разцвет По е бил привлекателен мъж.

6. Бил е в добра физическа форма. Освен че е държал рекорда за най-дълго плуване срещу течението на река Джеймс във Вирджиния – 6 мили – бил още почитател на гребането и дългите разходки в провинцията. Веднъж печели състезание по дълъг скок, макар тогава да си къса единствения чифт обувки.

7. Пропада за една година. Между 1845 и 1846 г. литературните кръгове го отлъчват, главно заради връзката му с омъжената Франсис Осгууд. Тя отрича техните взаимоотношения и се връща при съпруга си, макар да е бременна. По обаче й праща валентинка на парти, която да бъде четена на глас. Така окончателно съсипва репутацията си.

8. Проваля се в най-важното събитие в своя живот. Винаги е мечтал да чете официално поемите си в родния си Бостън. След успеха на „Гарванът”е поканен. В препълнената зала той изчита „The Messenger Star” (една от най-слабите му поеми). Зрителите не са впечатлени.

9. Жени се за първата си братовчедка. 13-годишната му братовчедка Вирджиния Клем живяла с него. Когато тя е поканена на гости от друг негов братовчед, богатия Нийлсън По, той се паникьосва. По, страдайки от страха на сирака да не бъде изоставен, предлага на Вирджиния да се венчаят. Краткотрайният им брак е братски, а и според учените – не е консумиран.

10. Посещавал е клуб за книги. Често По е присъствал на литературните мероприятия, организирани от почитателката на книгите Ан Шарлът Линч. Тя канила различни автори в своя дом в Ню Йорк, за да дискутират свои книги и идеи. След скандала с Франсис Осгууд обаче, По вече не е канен.

11. Имал е лош PR. Имиджът на алкохолик и наркоман, който е разпространен, не отговаря на истината. Той е дело на Руфъс Грисуолд – най-големият враг на Едгар Алън По. Всъщност По е работил много и е пиел малко. Взима няколко малки дози опиат, докато е болен, които само му влошават състоянието и той спира препарата. Унищожаването на репутацията на По не прави Грисуолд щастлив. Той умира сам и болен в празна стая с 3 портрета – негов собствен, на По и на Франсис Осгууд.

Честит празник, колеги и ученици! Днес ние честваме патронния празник на нашата гимназия.
Спомнете си за Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Роден е на 15. 01. 1895 г. в с. Раднево, Старозагорско. Следва романска филология в Софийския университет (1911-1912), продължава учението си в Лайпциг (1912-1914) и пише дисертация за Рихард Демел. Участва във войните, тежко ранен при Дойран. В Германия (1918-1919) се свързва с лявото списание на експресионистите “Акцион”. След като се завръща в София, започва да издава сп. “Везни” (1919-1921) в духа на модернистичните течения в българската следвоенна литература. От 15. 01. 1924 г. започва да издава сп. “Пламък”, в което публикува известната си поема “Септември”. Заради поемата списанието е спряно от властта, а Гео Милев е осъден по ЗЗД (Закон за защита на държавата) на една година затвор. На 15. 05. 1925 г. е арестуван от полицията и убит. Гео Милев е известен и като преводач на поезия, литературен критик и театрал.

Академик Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, роден в с. Дебър, България на 12 януари през 1904 година. Известен теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет, творчество и личности – Иван Вазов, Елин Пелин, М. Арнаудов, Г. Константинов, Д. Талев, Н.Хайтов и др. През 1961 г. Караславов става академик, а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен за Герой на социалистическия труд (1959 и 1964) и Герой на България през 1974 г. Орден „Г. Димитров“ (1959, 1964, 1974) и Димитровска награда (1950, 1959). С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина – издадени са повече от 100 негови книги. Романите „Снаха“, „Татул“, „Селкор“ и „Танго“ са екранизирани.
Започва да публикува през 1919 в сп. „К’во-да е“. Работи в редакцията на вестник „Ведрина“ (1926 — 1927) на Антон Страшимиров. Участва в редактирането на вестниците „Поглед“ (1930—1934), „Ехо“ (1930—1934), „Жупел“ (1931—1934), „Фронт на трудовоборческите писатели в България“. Някои от произведенията му са конфискувани от полицията — сборниците разкази „Изчадия адови” (1932), „На два фронта“ (1934); повестта „Селкор“ – 1933 г. За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор.
Участник е като доброволец във Втората световна война.
Главни герои в ранната проза на Караславов са бедните градски деца — сборник разкази „Улнчници“ (1926). В сборник разкази „Кавалът плаче“ (1927) е отразена народната трагедия през септември 1923 г., а романът „Споржилов“ (1931) разкрива живота на строителните работници в Прага.
В социално-битовите романи „Татул” (1938) и „Снаха” (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти. Романът „Снаха“ излязъл 1942 г. е окачествен за най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. Писателят постига сурова пластичност при изобразяване на битово-предметния свят и психологическа дълбочина при разкриване на човешката драма — характерни черти и на по-нататъшното му творчество. Караславов е написал сборниците „Свърши се нашата“ (1946), „Нови пътища“ (1959); повестите „Танго“ (1946), „Бащин грях“ (1961) и най-крупната си творба — епопеята „Обикновени хора“ от шест части (1952—1975). Тя е панорама на живота на българите от I-та Световна война (1914) до 60-те години на ХХ век. Селският и родовият бит е показан в цялото си богатство, но в епопеята доминира повествованието за социалните и политически тежнения на обикновените хора и за борбите и жертвите му по тоя път. Събитията са максимално концентрирани в едно средно, типично българско село, първообраз на което е родното място на писателя. Типизацията е реалистична, без художествени преувеличения. Единствено в багрите и някои езикови обрати се усещат особеностите на тракийския юг.
Значително място в новата българска драматургия заемат пиесите на Караславов — „Габерови“ (1955), „Камък в блатото“ (1959), „Глас народен“ (1962), „Майка на всички“ (1973) и др. Караславов е автор и на мемоари („Срещи и разговори с Никола Вапцаров“, 1961; „Близки и познати“, 1968; „Книга за Смирненски и Вапцаров“, 1971; „Срещи и разговори с Георги Димитров“, 1971), на много книги за деца и юноши (най-популярна е повестта „Ленко“, 1957), на пътеписи, фейлетони, репортажи, литературно-критически очерци, статии и др.
Умира през 1980 година на 26 януари. Известен цитат от него е:
,,Дигне ли се един народ за правдината си, мъчно се върви срещу него“.

Източник: Уикипедия

Днес 13 януари (или 1-ви януари по стар стил) 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело. Прочетете част от творчеството му, спомняйки си за невороятния му талант:
Край морето, из „Подир сенките на облаците“

Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море – пустинно и безкрайно.

А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна –
стрела не би го опредила.

„Постой“ – по пеница бразда
бе кратка негова следа…

Току се кораба затули
и огън-сълза из очи
полекичка се претъркули.

Светът – море… И нявга що ли
след мене тук ще поличи
от преживените неволи?