ELMS "GEO MILEV"
Monthly Archives: април 2018

На 27 април се навършиха 152 г. от рождението на Пенчо Славейков, а на 10 юни (28 май по стар стил) се навършват 101 г. от смъртта му.

by admin

На 27 април се навършиха 152 г. от рождението на Пенчо Славейков, а на 10 юни (28 май по стар стил) се навършват 101 г. от смъртта му.
‘Най-просветеният, най-ерудираният философско-естетически и литературно български писател, страстен културен мисионер и борец за „европеизиране“ на българската литература’.
—Ст. Каролев

Пенчо Петков Славейков (27 април 1866, Трявна — 10 юни 1912, Брунате, Италия) е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета Петко Славейков.
В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., а след това продължава образованието си в Пловдив. По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество. Бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други.
Като студент Славейков си поставя за задача да разшири житейския, философския, естетическия си кръгозор, да школува при големи творци. Лекциите, които слуша, свидетелстват за многостранните му интереси: естетикът-неокантианец Йоханес Фолкелт чете история на новата философия, обща естетика, естетика на поетическото изкуство, естетика на драмата; философът-идеалист, психолог-експериментатор, физиолог и фолклорист В. Вунд — психология, етика, история на философията; Е. Елстер — история на немската литература, Вюлкер — лекции за творчеството на Уилям Шекспир; Волнер — за народния епос на южните славяни и др.
Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. Вглъбява се в творчеството на Йохан Волфганг Гьоте и Хайнрих Хайне, чете изследвания за тях, интересува се не само от художественото им дело, но и от философските и естетическите им възгледи. Измежду десетките съвременни немски поети, които задържат вниманието му, се открояват Теодор Щорм, Д. Лилиенкрон, Р. Демел, Г. Фалке, Н. Ленау и др. Чрез немски преводи Славейков се запознава със скандинавските литератури, проучва творчеството на Х. Ибсен, Й. Якобсен и др. Пръв в България се запознава с идеите на датския философ Сьорен Киркегор; чете трудовете на Г. Брандес, К. Ланге, Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше.
В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“.
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]

Произведения
Олаф ван Гелдерн
Поезия:
Над него ден изгрява
Преводи
Поезия:
от немски език
Йохан Волфганг Гьоте (1749 — 1832)
Нощна песен на друмника
Към месеца
Лудвиг Уланд (1787 — 1862)
Проклятието на певеца
Детлев фон Лилиенкрон (1844 — 1909)
В нивата
Спомен


Възкресение Христово – Великден

by admin

Великден се празнува на различни дати, 49 дни след Заговезни, винаги в неделя през периода от 04.04 – 08.05 в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние.
Ето какво ни разказва преданието за последните дни от живота на Христос преди Възкресението :
Докато Христос и учениците му вървели към Уерусалим, за да участват в празнуването на еврейската Пасха, Йоан и Петър вече били там. Отишли по-рано, за да приготвят мястото, където да празнуват. Един човек, който носел стомна с вода, както им казал Христос, ги завел в къщата, в която се състояла вечерята. Там Христос измил краката на своите ученици с думите: “ Няма слуга по-голям от своя господар, нито пък пратеник по-горен от този, който го е изпратил“. Като седнали да вечерят, той им казал: “ Един от вас ще ме предаде, един от вас, който се храни заедно с мен на същата тази трапеза и топи заедно с мен от същото блюдо!“ Иисус потопил залък и го подал на Юда, а той тихо попитал: “ Да не съм аз, Господи?“ Христос кимнал с глава: “ Ти!“ Като започнал да се сбогува с учениците си, Петър обявил, че е готов да даде живота си за него, но Христос му рекъл: “ Не, Петре, преди петелът да пропее три пъти тази нощ, ти ще се отречеш три пъти от мене“.Ученикът му Тома попитал: “ Но Господи, ние не знаем къде отиваш, как тогава ще намерим пътя?“ Христос казал:
“ Аз съм пътят, и истината, и животът“. През това време Юда незабелязано се скрил в градината, а Иисус добавил, сбогувайки се с останалите:“ Тази нощ всеки от вас ще се отрече от мен, защото писано е: “ Ще поразя пастира и овцете ще се пръснат“.
Когато в Гетсиманската градина нахлули, войниците, Юда им казал: “ Трябва да заловите този, когото целуна!“ Излязъл от тъмното, протегнал ръце, целунал Христос по бузата и рекъл:“Здравей, учителю!“ Иисус отвърнал: “ Защо си дошъл приятелю? С целувка ли предаваш Сина човешки?“ После попитал войниците: “ Кого търсите?“ Войниците отговорили:
“ Иисус от Назарет!“  „Аз съм! Оставете другите да си вървят!“
След отвеждането на Христос , той е подложен на страшни мъчения, съден е и е осъден да бъде разпнат на кръст. Носил сам кръста си към върха Голгота. Разпнали го между двама разбойници. Това станало в петък. След смъртта си бил свален от кръста и погребан в събота сутринта. Когато в неделя, на третия ден, майка му Мария Магдалена отишла да прелее гроба му и въидяла, че той е празен. Синът Човешки и Божий бил възкръснал…..
Народът не е прибавил някакви особени обичаи към този велик за човечеството ден. Но от времето, когато Христос възкръснал, е останала традицията да се боядисват червени яйцата.

Честит празник, християни!


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress