LIBRARY

ELMS "GEO MILEV"

RSS 2.0

Акция „Спасени книги” продължи в Английската гимназия на Бургас

Румяна ЕМАНУИЛИДУ
Книгите не само носят интересни истории и послания със своето съдържание, те могат да предизвикват такива. Като книгите, които бяха приютени в библиотеката на ГПАЕ”Гео Милев“ от група ученици и техните ръководители – директорката на Английската гимназия Милена Андонова и учителката по литература Дора Лазарова.

Книгите са на английски език и идват от бежанския център в село Ковачевци. „При първата вълна от бежанци, които дойдоха в България през 2013 година, група мои приятели събират пари и купуват от американско издателство книги, с идеята те да отидат в библиотеките на бежанските центрове”, разказва бизнесменът Желязко Атанасов от Поморие, член на УС на Сдружение „Свети Георги”.

Преди година Атанасов посещава центъра в село Ковачевци и се оказва, че там няма нито един бежанец, а книгите стоят непокътнати – нечетени, неразгръщани дори. Тогава дарителите си вземат обратно книгите и започват да им търсят „подходяща среда”. По идея на Сдружение „Общество за духовни изяви” и Издателска къща „Знаци” те бяха дарени вчера на библиотеката на Английската езикова гимназия в Бургас, за да бъдат четени от хора, които активно изучават английски език. Преди това, по молба на инициаторите, книгите преминаха през ситото на Катерина Клемер – собственик на Accents Publishing, издателство в САЩ, чиято цел е да развива обмена на литература между различни езици и култури.

„Само чрез литературата на даден език можеш да свикнеш да мислиш на този език. А без да свикнеш да мислиш на съответния език, не можеш да го овладееш”, мотивира Желязко Атанасов учениците да четат.

Още снимки…

Димо Йорданов /който през март впечатли журито на рецитаторски конкурс на стихове от Христо Фотев/ от IX „б” клас ни прочете прекрасното есе на Ива Богоева от IX „г” клас.Прочетете го и вие и вижте как мислят нашите млади хора:

Искам да опитомя дума

Искам да опитомя дума. Звучи странно, нали? Тя не е малко кученце, силен лъв или птичка. Думата е неодушевена, дори не е създадена от природата, а е едно човешко творение. Да, но тя може да те погледа със сладките си големи очи точно като кученце, да те уплаши и нарани като лъв или да прехвръкне, чуруликайки като птичка и да озари деня ти. А кой може да опитоми тази дума? За да сториш това, не е необходимо да си следвал в университет, да си учен или дресьор. Достатъчно е просто да бъдеш човек. Достатъчно е да имаш желание и да проявиш търпение.

Въпреки че владеем езика, на който говорим, често не отделяме достатъчно внимание на думите си и това води до конфликти и болка. В такива случаи трябва просто да помислим за чувствата на другите, да повикаме доброто, човешкото у себе си. Достатъчно е да спрем за секунда и да си изясним каква реакция искаме да предизвикаме.

Ако желанието ни е да накараме някого да се усмихне, тогава защо не му кажем нещо хубаво – мила дума, от която се нуждае?

Ако се опитаме да му помогнем, нека покажем загриженост и да дадем правилен, според нас, съвет. А ако искаме да го нагрубим, да го накараме да се почувства зле, е, тогава трябва да си помислим още малко. Очевидно има какво още да учим и повторният размисъл е най-голямата стъпка във вярната посока. Това е начинът да опитомим думите. Искаме те да изпълват нашите желания, тогава нека първо ние самите разберем с каква цел изричаме дадена дума и дали казаното съответства на мислите ни.

А какво искам аз? Как бих опитомила думите? Искам първо да опитомя себе си, мисленето си, да се вслушам в хората и да науча повече за тях. Това е моят начин да опитомя дума или няколко. Знаейки какво мислят, от какво се интересуват другите, бих могла да опитомя собствената си реч.

Всички ние имаме какво да учим за думите и тяхната тежест. Но колкото и трудно да е, можем да ги опитомим, стига да пожелаем и да се опитаме. Разбира се, всеки има различен начин да го направи. Хората са различни, мисленето им също и в това няма нищо лошо. Не е важен методът, а резултатът. Трябва бавно, стъпка по стъпка да се научим да слушаме, разсъждаваме и говорим, без да нараняваме другите. Всички сме хора, различни сме и това понякога ни дразни. Но ако всеки не пази другия от обиди и болка, кой ще го направи?

Променяйки себе си, опитомявайки думите си, сме способни да променим живота на друг човек и то към по-добро. Имаме тази сила и ако се научим да я използваме правилно, ще останем изненадани колко лесен ще стане животът ни.

Ива Иванова Богоева,

IX „г” клас – ГПАЕ „Гео Милев” – Бургас

OFF

Categories: БЕЛ

admin


Категории

Архив

юни 2016
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930