ELMS "GEO MILEV"
Monthly Archives: декември 2014

Уикенд четиво

by admin

Как да засилим магнетичното си присъствие? 69427_pic_m
Книга от поредицата „Жената и нейната вселена“.
Когато една жена въплъти женската си същност и сила, нейният живот се преобразява. Тя става привлекателна и чувствена. Щом влезе в стаята, всеки забелязва сиянието ѝ – сияние, което идва отвътре. Тази жена привлича мъже със силна мъжка енергия, защото нейната женственост ги допълва и вдъхновява.
Чрез своята книга Рейчъл Джейн Грувър изпраща на всички жени ценното послание, че има начин да бъдат едновременно и силни, и женствени, и не е нужно непрекъснато да полагат усилия, за да осъществят желанията си. Като им предлага своите изпитани практики, тя им показва как да изразят своята женствена страна, да се свържат с мъдростта на тялото си и да отворят сърцето си за любовта.
Благодарение на практиките и съветите в книгата, всяка жена може:•Да активира женската си същност и да се свърже с центъра на творчеството в своето тяло.
•Да получава повече внимание, без да се налага да манипулира.
•Да засили личностното си присъствие.
•Да разбере кои са основните грешки, които силните, независими жени допускат във връзките си с мъжете.
•Да свали невидимия шит, който обгражда сърцето ѝ, за да получава повече любов и разбиране.
•Да се научи да следва и да се доверява.
„Денят, в който осъзнах, че моята женска същност е най-привлекателното и могъщо нещо в мен – не умът, не красотата и не оптимизмът, тогава всичко за мен се промени. Женската същност ви подхранва, кара ви да се чувствате добре и е дар, който никой и никога не може да ви отнеме.“
Рейчъл Джейн Грувър

184949zНовата книга на Джо Витале е точно такава, каквато очаквах – ФАНТАСТИЧНА! Приковаващи вниманието истории и поучителни прозрения, които ме въодушевиха и изпълниха душата ми с любов. Това наистина е пътят към чудесата! – Джанет Брей Атууд, писателка
Тази книга трябва да се филмира. Брилянтно повествование и разкриване на начина, по който действа хавайската система за лечение хоопонопоно. – Барнет Бейн, филмов продуцент
Д-р Джо Витале споделя катализатора на собственото си пробуждане. С непринуденост и дълбока проницателност той споделя автентичните тайни на хоопонопоно, които са въодушевяващи и вдъхновяващи. Ако искате да достигнете абсолютното състояние, в което няма ограничения за убежденията, горещо ви препоръчвам да прочетете тази книга. – Д-р Стив Джоунс, клиничен хипнотерапевт
Искате да се сдобиете с повече пари? По-добра работа? Свобода и възможност да пътувате и да преследвате страстта си? Душевен баланс? Напълно здраво тяло? Живот, изпълнен с любов и вдъхновение?
Отговорите, които търсите, са тук, на тези страници. Новата ми книга е чудесен старт – навлизам по-дълбоко в хоопонопоно; разкривам как е започнало всичко, споделям вълнуващи истории и начини да го прилагате, разкривам още тайни и методи и ви водя към истинското духовно пробуждане.
Представете си само: още докато я четете, вие се изчиствате. Изчиствате ограничаващите ви програми, убеждения, старите мисловни модели…
Самата книга е средство за изчистване. Корицата й е средство за изчистване.
Това е най-важната и лична книга, която съм написал през последните десетина години. Тя съдържа огън. И разкрива факти относно хоопонопоно, които не сте чували, чели или виждали другаде. – д-р Джо Витале
Нови истории и нови процеси, които очертават четвъртата степен на пробуждането на хоопонопоно
В “Абсолютна неограниченост” Джо Витале представя уникалния метод, чрез който стресираните, претоварени и преуморени хора да преодолеят спънките и да постигнат целта си. За първи път бе разкрит тайнственият хавайски метод хоопонопоно, чрез който да постигнем здраве, благополучие, богатство, щастие и много повече. Милиони читатели придобиха силата да поемат контрола на живота си в свои ръце и действително да постигнат мечтаното – във всяка област от живота си. “В Нулата” започва оттам, откъдето свършва “Абсолютна неограниченост”. Книгата съдържа нови истории, обяснява нови процеси и разкрива четвъртата степен на пробуждането.
Обяснява процесът, наречен “пречистване”, чрез които изтриваме ограничаващи ни програми и убеждения, които не осъзнаваме. Показва как чрез произнасянето на фразите “Съжалявам”, “Моля те да ми простиш”, “Обичам те”, “Благодаря” всички ние можем да достигнем божественото.
Животът винаги ще е изпълнен с предизвикателства. Практикуването на хоопонопоно по метода и съветите на д-р Джо Витале ще ви преведе през това пътешествие чрез средствата, нужни ви да се освободите от блокиращите ви пречки и препятствия и ще ви разкрие безгранични възможности.
Джо Витале, световно известният автор, лектор, музикант, лечител и филмова звезда, практикува и преподава хоопонопоно. Той е също и сертифициран Рейки лечител, сертифициран Чи Кун практикуващ, клиничен хипнотерапевт, НЛП практик и има докторска степен по метафизика. Автор е на бестселърите “Ключът”, “Факторът привличане”, “Хипнотичните думи” и много други. Създател е на Miracles Coaching®. Посетете сайта му www.JoeVitale.com

Животът е твърде кратък, за да можеш да си позволиш да го наблюдаваш отстрани само защото те е страх, че може да бъдеш победен, ако се изправиш срещу него… Часовникът отброява минутите за всеки един от нас. Твой е изборът как ще прекараш оставащите дни. Брони Уеър a6cc65cba604d80205804248c83c7920
Какво би станало, ако имахме достъп до мъдростта, до която достигат хората в края на живота си, и ако използвахме тази мъдрост, за да изпълним дните си с повече любов, щастие и смисъл – не когато времето ни изтича, а сега, точно в този момент? В продължение на дълги години Брони Уеър работи като болногледачка, която се грижи за пациенти в последните им седмици на този свят. С времето тя с изненада установява, че колкото и да са различни, на прага на смъртта всички хора споделят едни и същи съжаления за пропуснатото и неизживяното, както и сходни прозрения за смисъла на живота и истински ценното в него. В желанието си да сподели мъдростта и откровенията им, Брони Уеър ни потапя в богатия емоционален свят на всички тези хора и обобщава петте най-важни прозрения за живота, до които те са достигнали. Това са истории за пропуснати шансове, несподелени чувства, разяждаща вина и потиснати желания, които могат да ни научат как да избегнем чувството на съжаление чрез радостта от любовта, освобождаващата сила на прошката и смелостта да живеем собствения си живот.
След като в продължение на години се опитва безуспешно да се приспособни към изискванията на корпоративния свят и банковата сфера, австралийката Брони Уеър избира друг път – да следва сърцето си и да открие собственото си призвание. Нуждата да оцелява обаче я тласка към напълно нова област – без да има никакъв професионален опит тя започва работа като болногледачка на възрастна жена – решение, което напълно преобръща живота й. През следващите десет години грижите за хора на смъртно легло стават нейно постоянно занимание и й дават възможност да се потопи в емоциите и преживяванията на клиентите си така, както малко хора успяват. Статията „Петте съжаления на умиращите”, в която Брони Уеър разкрива най-дълбоките прозрения на хората в последните им дни и седмици, добива голяма популярност и за една година е прочетена от повече от три милиона души от цял свят. Интересът към статията насърчава австралийката да я развие в книга и да разкаже истинските истории на всички онези хора, превърнали се в нейно вдъхновение. „Това, което наистина има значение за умиращите хора – обобщава опита си тя – е колко щастие са дали на любимите си хора и колко време са отделили за нещата, които наистина обичат. Нито един от тези хора не се и сеща дори, че е можел да си купи или да притежава повече вещи. Напротив, умиращите бяха обзети от мисли за това как са изживели живота си, какво са направили и дали са оказали положително влияние върху хората, които оставаха след тях, независимо дали това бяха семействата им, или обществото като цяло.” Водена от намерението си да бъде честна със своите читатели, авторката говори напълно откровено по теми табу – посрещането на мисълта за наближаващата смърт и съжаленията и вината, които често я съпътстват. Тя не ни спестява тъжните моменти, защото според нея именно те ни дават най-големите шансове за осъзнаване и развитие. Може би заради това книгата й не е изпълнена с мрачни настроения, а с възможности – възможности да надникнем там, където не сме били, да чуем истината и да разберем как бихме могли да оползотворим по-добре настоящето.„Само любовта остава” е книга, която, открехвайки вратата към смъртта, всъщност утвърждава живота и вярата, че можем да го променим към по-добро във всеки един момент.

643206zСоня Чокет е убедена, че хората, които успяват, имат различен подход към нещата от живота от онези, които не могат да намерят удовлетворение и душевен мир. За да откриете щастието, трябва да се научите да приемате и обичате себе си. Това е ключът към пълноценното и хармонично съществуване тук, на Земята. В десет прости стъпки тази книга ви учи как да извличате удоволствие от малките неща в живота, как да се изкачите на по-високо ниво на развитие, вслушвайки се във вътрешния си глас, и как да намерите верния път, без да правите компромис с онова, което желае сърцето ви.
Опознайте своя Дух.
Свържете се с Духовното си семейство.
Споделяйте даровете си.
Не забравяйте какво обичате.
Приемайте уроците на живота благосклонно.
Това са част от идеите, около които авторката е построила тезата си, че човек не трябва да се ръководи от егото си (постоянно защитаващата се и несигурна част от Аз-а), а да се обърне към един по-висш аспект от своята природа – Духа вътре в себе си, и да остави той да го води. Книгата обаче не съдържа абстрактни метафизични теории, а изпитани от живота практики. Тя е съставена като поредица от десет прости стъпки, всяка от които се състои от две части. Първата запознава читателите с определена идея, а втората описва практическите действия, които те трябва да предприемат, за да открият и подсилят обичта си към себе си и да се наслаждават на живот, свободен от страх и притеснения, и изпълнен със светлина.
“Пътят към промяната. Тръгни по него сега!” ще ви вдъхнови да предприемете най-голямата промяна в живота си – да се освободите от страха и контрола на егото и да се свържете с радостта, светлината и хармонията, която всеки един от нас носи в себе си. А резултатът от това ще бъде един човек, които обича и цени себе си и живее живота, който иска и който заслужава.
Соня Чокет е писател, лектор и психотерапевт. Автор е на редица книги по проблемите на самопознанието, превърнали се в бестселъри в цял свят, и водещ на радио- и шоупрограми, занимаващи се с нюейдж философията. Нейният уебсайт е: www.soniachoquette.com.


БАН изработи аудио карта на диалектите в България

by admin

c3a4bb4f29793375b4845a378d386751_600x460На пресконференция по линията „Интегриране на нови практики и знания в обучението на компютърна лингвистика“ на института за български език към БАН, съобщи news.bg
На картата са показани 60 диалекта. Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени от специалисти-диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони в страната.
Картата обхваща цялата българска езикова територия, в нея също са посочени и региони от Беломорито и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и други.
Изготвянето на проекта е отнело повече от година. Картата е с висока научна стойност и дава възможност в синтезиран вид да се видят най-ярките фонетични, граматични и лексикални особености.
Дигиталната карта е разработена с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и с участието на 25 изследователи.
Източник: standartnews.com


Famous faces

by admin

Jonathan Swift was born on November 30, 1667 in Dublin, Ireland, the son of Protestant Anglo-Irish parents: his ancestors had been Royalists, and all his life he would be a High-Churchman. His father, also Jonathan, died a few months before he was born, upon which his mother, Abigail, returned to England, leaving her son behind, in the care of relatives. In 1673, at the age of six, Swift began his education at Kilkenny Grammar School, which was, at the time, the best in Ireland. Between 1682 and 1686 he attended, and graduated from, Trinity College in Dublin, though he was not, apparently, an exemplary student.

In 1688 William of Orange invaded England, initiating the Glorious Revolution: with Dublin in political turmoil, Trinity College was closed, and an ambitious Swift took the opportunity to go to England, where he hoped to gain preferment in the Anglican Church. In England, in 1689, he became secretary to Sir William Temple, a diplomat and man of letters, at Moor Park in Surrey. There Swift read extensively in his patron’s library, and met Esther Johnson, who would become his „Stella,“ and it was there, too, that he began to suffer from Meniere’s Disease, a disturbance of the inner ear which produces nausea and vertigo, and which was little understood in Swift’s day. In 1690, at the advice of his doctors, Swift returned to Ireland, but the following year he was back with Temple in England. He visited Oxford in 1691: in 1692, with Temple’s assistance, he received an M. A. degree from that University, and published his first poem: on reading it, John Dryden, a distant relation, is said to have remarked „Cousin Swift, you will never be a poet.“

In 1694, still anxious to advance himself within the Church of England, he left Temple’s household and returned to Ireland to take holy orders. In 1695 he was ordained as a priest in the Church of Ireland, the Irish branch of the Anglican Church, and the following year he returned to Temple and Moor Park.

Between 1696 and 1699 Swift composed most of his first great work, A Tale of a Tub, a prose satire on the religious extremes represented by Roman Catholicism and Calvinism, and in 1697 he wrote The Battle of the Books, a satire defending Temple’s conservative but beseiged position in the contemporary literary controversy as to whether the works of the „Ancients“ — the great authors of classical antiquity — were to be preferred to those of the „Moderns.“ In 1699 Temple died, and Swift traveled to Ireland as chaplain and secretary to the Earl of Berkeley.

In 1700 he was instituted Vicar of Laracor — provided, that is, with what was known as a „Living“ — and given a prebend in St. Patrick’s Cathedral, Dublin. These appointments were a bitter disappointment for a man who had longed to remain in England. In 1701 Swift was awarded a D. D. from Dublin University, and published his first political pamphlet, supporting the Whigs against the Tories. 1704 saw the anonymous publication of A Tale of a Tub, The Battle of the Books, and The Mechanical Operation of the Spirit.

In 1707 Swift was sent to London as emissary of Irish clergy seeking remission of tax on Irish clerical incomes. His requests were rejected, however, by the Whig government and by Queen Anne, who suspected him of being irreligious. While in London he he met Esther Vanhomrigh, who would become his „Vanessa.“ During the next few years he went back and forth between Ireland and England, where he was involved — largely as an observer rather than a participant — in the highest English political circles.

In 1708 Swift met Addison and Steele, and published his Bickerstaff Papers, satirical attacks upon an astrologer, John Partridge, and a series of ironical pamphlets on church questions, including An Argument Against Abolishing Christianity.

In 1710, which saw the publication of „A Description of a City Shower,“ Swift, disgusted with their alliance with the Dissenters, fell out with Whigs, allied himself with the Tories, and became the editor of the Tory newspaper The Examiner. Between 1710 and 1713 he also wrote the famous series of letters to Esther Johnson which would eventually be published as The Journal to Stella. In 1713 Swift was installed as Dean of St. Patrick’s Cathedral in Dublin — a promotion which was, again, a disappointment.

The Scriblerus Club, whose members included Swift, Pope, Congreve, Gay, and Arbuthnot, was founded in 1714. In the same year, much more unhappily for Swift, Queen Anne died, and George I took the throne. With his accession the Tories fell from power, and Swift’s hopes for preferment in England came to an end: he returned to Ireland „to die,“ as he says, „like a poisoned rat in a hole.“ In 1716 Swift may or may not have married Esther Johnson. A period of literary silence and personal depression ensued, but beginning in 1718, he broke the silence, and began to publish a series of powerful tracts on Irish problems.

In 1720 he began work upon Gulliver’s Travels, intended, as he says in a letter to Pope, „to vex the world, not to divert it.“ 1724-25 saw the publication of The Drapier Letters, which gained Swift enormous popularity in Ireland, and the completion of Gulliver’s Travels. The progressive darkness of the latter work is an indication of the extent to which his misanthropic tendencies became more and more markedly manifest, had taken greater and greater hold upon his mind. In 1726 he visited England once again, and stayed with Pope at Twickenham: in the same year Gulliver’s Travels was published.

Swift’s final trip to England took place in 1727. Between 1727 and 1736 publication of five volumes of Swift-Pope Miscellanies. „Stella“ died in 1728. In the following year A Modest Proposal was published. 1731 saw the publication of Swift’s ghastly „A Beautiful Young Nymph Going to Bed.“

By 1735, when a collected edition of his Works was published in Dublin, his Meniere’s Disease became more acute, resulting in periods of dizziness and nausea: at the same time, prematurely, his memory was beginning to deteriorate. During 1738 he slipped gradually into senility, and finally suffered a paralytic stroke: in 1742 guardians were officially appointed to care for his affairs.

Swift died on October 19, 1745. The following is Yeats’s poetic version (a very free translation) of the Latin epitaph which Swift composed for himself:

Swift sailed into his rest;
Savage indignation there
Cannot lacerate his breast.
Imitate him if you dare,
World-besotted traveller; he
Served human liberty.

http://www.victorianweb.org


Theme by Ali Han | Copyright 2020 LIBRARY | Powered by WordPress