Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Академик на БАН (2003). Днес на 27.08.2014 година – той си отиде от този свят на 94-годишна възраст, но остави след себе си много.

Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“. През 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. Автор на цикъл стихотворения „Стари неща малко по новому“ (1945), „Стихотворения“ (1949), поемата „В меката есен“ (1960), пътеписа „Книга за Китай“ (1958), пиесата „Когато розите танцуват“ (1965), сатирични стихотворения и поеми „На смях“ (1970), „Бяла приказка“ (1977), „Копче за сън“ (1978), „Пет приказки“ (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др. Пише сценарии на игралните филми: „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Слънцето и сянката“ (1962), „Рицар без броня“ (1966), на няколко киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“ (1988).
Диалогът между твореца Валери Петров и възприемателя не е приключил завинаги, той ще продължи вечно. Помним и неговото стихотворение „Японският филм“, напомнящо за реален филм, създаден през 1960г. Чрез него той представя един нов, далечен и непознат за българина свят, описвайки в няколко строфи съдържанието на тази творба на киното. Поетът желае да внуши способността на изкуството да предава идеи, които да обогатяват мисленето и душевността на човека.

„Японският филм“

На остров гол живеят двама

и го поливат нощ и ден.

Това е филма. Друго няма.

И вий скучаете край мен.

Жената, хвърлила черпака,

се просва в хълцания зли.

А вий се смеете във мрака

на глупостта, че сте дошли.

Защо? Нима сте духом голи

подобно оня остров там?

Ако е тъй, то за какво ли

се трудиме над вас, не знам!

Но на екрана, мълчалива,

жената се изправя пак,

за да полива свойта нива

все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите,

шумете, смейте се на глас —

докрай, додето разцъфтите,

ще мъкнем влагата към вас!

„Японският филм“ обобщава идеята за неосъществения диалог между автор и възприемател. Но финалът затвърждава впечатлението, че той не се е случил само тук и сега. А творецът винаги носи в себе си духовната мощ да продължи да опитва. Той има и безумната вяра, че понякога само лудостта може да предизвика желаната реакция и пробуждане на съкровените усещания в душата на човека, които го правят истински жив. Всяка възможност това да стане, заслужава рискът да се опитва отново и отново.

Ние ще запомним и продължим да се опитваме да разберем и водим диалог с твореца, изкуството, времето и вечността.

Почивай в мир!!!