LIBRARY

ELMS "GEO MILEV"

RSS 2.0

„Труд“ откри изгубени рисунки от „Под игото“

Стар прокъсан чувал, захвърлен на улицата пред вехтошарски магазин в София, крие безценно съдържание. След броени минути някой просяк или бездомник можеше да го отнесе завинаги в небитието на вторичните суровини.
Но над него навярно е бдял духът на големия български художник Георги Попов-Джон, щом е насочил стъпките на един експерт от “Труд” към изкуството, оставено в опасна близост до боклукчийските кофи.
На дъното на чувала под безброй свитъци на стари филмови плакати се спотайват изящните рисунки на един изящен талант. Това са проектите на Джон Попов за костюмите на филма “Под игото” от 1952 г., смятани за безследно изчезнали.
Находката е на Людмил Веселинов, визуалния редактор на вестника, а духът на художника трябва да е бил доста прозорлив, защото е отвел до папките специалист с набито око и ерудиция – Веселинов е художник и доктор по изкуствознание и изобразително изкуство. Така че съкровището се разкрило пред онзи, който можел да го види.
“Божа работа е да се срещнеш с такъв чувал”, уточнява Веселинов.
“Като разрових плакатите, първо попаднах на рисуваните проекти за костюмите на първия български цветен филм “Точка първа от дневния ред”. Художник е Невена Балтова и всяка рисунка бе с подписите на комисията, която ги е одобрявала – на режисьора Боян Дановски, сценариста Валери Петров, оператора Васил Холиолчев. Разбрах, че съм се натъкнал на ценен киноархив”, разказва д-р Веселинов. С изненада открива и характерния подпис на Георги Попов-Джон, който познава от картините му. Той също бил в комисията.
Подир цялата тази книжнина, извадена направо на улицата, се появява нова купчина рисунки, а върху горния лист стои печат на филма и надпис “ Под игото”, оставен с молив от ръката на Джон Попов. Първият костюм носи подписа му върху лицевата страна, а други творби от цикъла са подписани на гърба. “Ритъмът на почерка от надписа напълно съответства на широко известния подпис на Георги Попов, сравнението на Г и П премахва всяко съмнение за авторството”, обяснява Веселинов.
Тези проекти за костюми също са заверени от комисия, начело с режисьора на “Под игото” Дако Даковски. “Това не са просто наброски на костюми, казва още художникът на “Труд”. Рисунките са изградени с изключителна лекота и майсторство. Те надхвърлят своята функция. Това са запомнящи се и безценни рисунки. Линията и стилистиката на рисунъка издават виртуозната ръка на Джон Попов.”
Георги Попов-Джон е роден през 1906 г. в Ямбол, а през 20-те години на ХХ век, когато е вече гимназист, градът е изумително културно средище. Интелектуалните кръгове се надпреварват в “щракане на идеи”, както описва периода изкуствоведката Румяна Константинова в увода на каталога, издаден през 2006 г. по случай 100-годишнината на художника. Още тогава магнетичният младеж с екстравагантно поведение е наричан Джон.
През 1924 г. е приет в Художествената академия в София, където преподавателите тутакси забелязват родения талант. При завършването Джон печели стипендия за Париж и остава там 5 години. Това е периодът на сюрреалистите, но Джон Попов е класически художник, който рисува в стила на италианския ренесанс – портрети на фона на пейзажи. Излага в Пролетния салон в Париж, считан за по-солиден от Есенния, и получава признанието на тежката критика: “Живописец в най-чистия смисъл на думата…той е овладял цялото майсторство на своето изкуство.” В средата на 30-те Джон Попов е вече истинска “живописна стихия”, рисува щедро и с невероятен размах. Оттогава е дамският портрет от фонда на Бургаската галерия.
Изглежда, е бил прокълнат да губи част от творчеството си, защото и при връщането от Париж е принуден да остави всичките си френски картини в депото на гарата – нямал пари за толкова багаж. Не успява да ги прибере, а после вижда част от тях в един френски филм, прожектиран у нас.
Пътят му е странен и белязан от промените на времето и обществения ред. При социализма не успява да потисне силния си нагон към пълна свобода и затова в крайна сметка се оттегля от живописта, за да не слагат юзди на четката му. Прави пастел и акварел, отказвайки се напълно от маслените бои, предназначени за помпозните портрети на вождовете. В пастела постига живописни висоти с пейзажи, натюрморти и портрети, а от края на 40-те са поетичните стокхолмски акварели.
В началото на 50-те бяга напълно от официозния художествен живот. Повикан от приятел в киното, той остава там до края на живота си. Прави проекти за костюмите за първите филми на новото българско кино и доскоро запазени бяха само рисунките за романтичната приказка “Легенда за любовта” по Назъм Хикмет. Изпълнени с акварел и въглен, те са оценени като истински живописни творби. Големият художник се вижда и в спасените проекти за “Под игото”. На този филм всичко му е било голямо – и художникът, и композиторът Филип Кутев, и актьорският състав. Лили Попиванова е била в костюма на Рада Госпожина, Петко Карлуковски е Боримечката, Васил Кирков е Соколов, Иван Димов – Марин Въглищаря, Константин Кисимов е Колчо, а Апостол Карамитев играе дякон Викентий. Това е първият филм, в който се появява и 8-годишната Силви Вартан като една от ученичките на Рада Госпожина.

Източник: Труд

admin


Вашият коментар

Категории

Архив

юни 2013
П В С Ч П С Н
« апр.   окт. »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930