Днешната дата и Никола Вапцаров

Posted декември 7th, 2017 by admin

На днешната дата е роден поетът Никола Вапцаров през далечната 1909 година. Родният град на поета е Банско. Завършил е машинно училище във Варна/1932/.Работил като техник във фабриката в с. Кочериново, през 1936 г.се преместил в София. Привлечен за организиране на минно-подривна дейност, за която през 1942 година е осъден на смърт.
Като ученик публикува стихове в младежкия и ученически печат – вестниците „Борба“, „Глобус“, в списанията „Родина“, „Българска реч“. Единствената му стихосбирка “ Моторни песни“ излязла през 1940г. Нееднократно издавана на български и над 30 чужди езика.
Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

ПРОЩАЛНО
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора…

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никулден се празнува на 6-ти декември и е третият ден след Варвара и Сава, за които народът смята, че са сестри на свети Никола. Сава е по-добрата, понеже подтичва след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си зърна по нивите, че ще замръзнат. Двете подготвят празника на брат си и затова се казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде.“

Според народната вяра светецът следи да няма морски стихии и човешки жертви, затова моряците са го избрали за свой покровител.

Канонизиран след смъртта си, свети Никола Чудотворец е възпят в много народни песни, героизиран е в народни легенди и предания. Според някои от тях, при подялбата  на службите на светците, св.Иван поел кумството („да кръщава вода, гора“), св.Илия станал господар на „дъждовете, гръмотевиците и трескавиците „, св.Петър поел ключовете от рая, където да пуска само праведните, а св.Никола приел „да си ходи по море,  по Дунав,  да си ходи гемии да крепи“. В други се пее, че дяла камъни да направи кораб, „за да ходи в земи некръстени“; че гради черква от сребро и злато, но не му достига“безценен камък“ да свети на олтара. Тогава ударил с патерица морето, то се разделило на две и рибата попаднала на сухо.Той я хванал, казал й каква черква строи, както и :

а тебе ще курбан клади,

курбан клади на църквите,

курбан да си дор до века.

Оттогава, казват, останал обичаят на Никулден да се готви риба във всеки дом.

Честит  празник на всички!

Честит Ден на народните будители!

Posted ноември 1st, 2017 by admin

Денят на народните будители е общобългарски празник, честващ паметта на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, официален празник на Република България, който се празнува на 1 ноември. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 година празникът е отменен от комунистическата власт, но запазен в паметта на българския народ. В много селища на България този Ден се отбелязваше неофициално: в района на град Пирдоп на този
Ден учениците от началните училища изработваха фенерчета с изписани букви от българската азбука осветени отвътре и дефилираха пред обществото на селището облечени тържествено, в много случай с народни носии. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. Сред най-популярните български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Свети Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.

Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.

Честит празник, колеги!

Boo! Trick – or- treat! Happy Halloween!

Posted октомври 31st, 2017 by admin

The traditional time for ghosts to walk the Earth is Halloween, on 31 October. That`s when the wall between the living and the dead is said to be easiest to pass through.
Произходът на празника Хелоуин е свързан с древните келти. Те празнували своята Нова година – Самхайн в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.
За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.
На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.
През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 31 октомври като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици,
Този ден обаче естествено съвпаднал и се смесил с традиционно съществуващия езически празник в страните с голямо келтско население.
Днес 31 октомври е известен като празника Хелоуин и се свързва с маски, тикви, лакомства и различни номера.
В САЩ Хелоуин е на особена почит. Обичайно включва дейности като дълбаене на тикви, посещение на парти с маски, фойерверки, погаждане на номера, разказване на страшни истории и гледане на филми на ужасите.
Децата имат традиция да обикалят от врата на врата, преоблечени като приказни герои, и да си искат лакомство или ще направят пакост на домакините.
Костюмите за Хелоуин обикновено копират тези на свръхестествени фигури като чудовища, призраци, скелети, вещици и демони. С течение на времето към тях се добавят и костюми на популярни герои от научно-фантастични филми, на известни личности, принцеси и т.н.
Интересното е, че по традиция хората в Ирландия и Шотландия дълбаели репи, спомняйки си по този начин за душите, държани в чистилището. Но имигрантите в Северна Америка започнали да използват тиквата, която е много по-голяма и поради това – по-удобна за дълбаене.
Черното и оранжевото са традиционните цветове на празника.

Писатели пророци

Posted октомври 19th, 2017 by admin

Здравейте, ето и част от една интересна статия от новия брой на списание „Осем“, написана от Николай Теллалов, която ще преразкажа за Вас!

„Понякога предсказанията на фантастите и учените се сбъдват, друг път е по- добре да се опитаме да ги превъзмогнем. Има ли отношение съдбата, или всичко е в човешките ръце? –

Съдбата – понятие толкова сложно, че още не е изучено в нужната пълнота, за да има съгласие какво значи. Диапазонът на смисъла му се простира от убеждението, че всеки сам я кове, до вярата в преопределеността, била тя програмирана от различните природни закони, или „начертана“ от принципно непостижим за разбиране висш разум. Тутакси се натъкваме на загадка: как така пророци, пикатели и учени предсказват събития или изобретения, които се случват след години, десетилетия, векове?“

Пример авторът на статията пише, че “ „Титан“ и „Титаник“ – Морган Робъртсън описва грамаден презокеански лайнер “ Титан“, който се разбива след сблъсък с айсберг. Реалният „Титаник“ потъва 14 години след излизането на романа. Пророчество? Интересно защо прогнозата се е сбъднала? Корабостроителите на ХIХ век чертаят планове за строеж на огромни /ТИТАНИЧНИ/параходи. От векове в морската навигация се знае, че през април в има значителна вероятност за среща с плаващи леденини планини, в района на Северния Атлантик.В началото на ХХ век няма средства за откриване на айсберги при лоша видимост. Това дава основание да смятаме Робъртсън за диагностик, а не за пророк, озарен от мистично видение, макар той да е твърдял обратното“ – пише Теллалов.

„Фантасти и фантазии

По близко да пророчеството била биографията на Марк Твен, роден 2 седици сред перихелия на Хелеевата комета през 1835 година. През 1909 година, той се шегува, че както е дошъл с опашатата звезда, с нея ще си отиде. И наистина – писателят умира на 21 април 1910 година, ден след перихелияна кометата. Логично основание за „пророчеството“ уж липсва, освен, че Хелеевата комета съвпада с продължителността на на живота на материално осигурен гражданин на страна с развита медицина. Вероятно този случай е съвпадение с елементи на аналитична прогноза.
Друг категоричен пример на рационален подход е, че възрастният математик Ейбрахам де Муавър забелязъл, че продължителността на съня му нараства с определена величина всеки ден.Математикът изчислил на коя дата ще заспи завинаги – 27 ноември 1954 година. Познал.

От категорията на самосбъдващите се предвиждания са „изобретенията на хартия“, извършени от фантасти като Робърт Хайнлайн/ банкомат, микровълнова фурна, мобилен телефон, водно легло, търсачките в интернет/ Хърбърт Уелс, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Артър Кларк, Жул Верн и други. Идеите дадени от тях или са екстраполация на известни към момента инженерни постижения или пряко повлияват конструкторите да създадат полезни устройства или, разбира се остават чисто случайни съвпадения“. Това споделя в статията си Николай Теллалов от сп.“Осем“ – за повече подробности при проявен интерес, заповядайте в библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“.

Оскар Уайлд е английски белетрист и драматург, роден е на 16 октомври 1854. Представител на естетическото движение „изкуство за изкуството“, чиито принципи изразява най-ярко в романа „Портретът на Дориан Грей“. Майстор на парадокса и афоризма. Пиеси със социалнокритически елементи – „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Идеалният мъж“, „Колко e важно да бъдеш сериозен“. Стихотворения, разкази, приказки, есета. Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:

Колко е важно да бъдеш сериозен (1895)
Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
Идеалният мъж (1895)
Жена без значение (1893)

Пише и издава 2 сборника с приказки – „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.

Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и Кентървилския призрак

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.

Вижте някои от най-прекрасните му мисли и сентенции за живота.

1. Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.

2. Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.

3. Винаги, когато ми говорят за времето, съм сигурен, че имат нещо други предвид.

4. Жените дават на мъжете златото на живота си. Но винаги си го искат обратно във във на дребни.

5. Докато гледат на войната като на зло, тя винаги ще има притегателна сила. Ако започнат да я смятат за нещо просташко, тя ще загуби популярността си.

6. Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.

7. Амбицията е последното убежище на неудачника.

8. В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.

9. Можеш да съдиш за един човек по въздействието му върху неговите приятели.

10. Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.

11. Всички велики идеи са опасни.

12. Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.

13. Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.

14. Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.

15. Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.

16. Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. — Портретът на Дориан Грей

17. Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.

18. Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.

19. Зад всяко изящно нещо, което е съществувало, е имало нещо трагично.

20. Да вярваш е много скучно. Да се съмняваш е дълбоко увлекателно. Да бъдещ нащрек означава да живееш, да се унесеш в сигурността означава смърт.

21. Има нещо фатално в добрите решения – те винаги идват твърде късно. — „Портретът на Дориан Грей“

22. Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.

23. Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа – винаги. В това е разликата между половете.

24. Истината рядко е чиста и никога проста.

25. Когато бедността се промъква през вратата, любовта с едно плясване на крилата изхвръква през прозореца. — „Портретът на Дориан Грей“

26. Мъжете се женят от скука, жените от любопитство. И едните и другите остават разочаровани.

27. На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.

28. Най-страшното нещо на света е скуката.

29. Никога не бива да се доверяваме на жена, която не крие годините си. Жена, която казва на колко е години, може да каже всичко. — „Жена без значение“

30. Опит е името, с което много хора наричат грешките си.

31. Приятелите си избирам по хубавата им външност, познатите си — заради доброто им име, а враговете си —заради техния ум. Човек трудно може да подбира съвсем точно враговете си. А сред моите врагове няма нито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.

32. Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции

Едгар Алън По (1809 – 1849) е писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е сред най-значимите автори в американската литература. Известен е най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само с писане. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му. Умира при неизяснени обстоятелства. На 7 октомври 2013 година, се навършиха 164 години от неговата смърт. По този повод писателката Лин Кълън споделя 11 любопитни факта за По, публикувани на huffingtonpost.com.

1. Жените са го обожавали. Постоянно е бил канен от различни дами на партита, организирани от тях. Те изпадали в благоговение, когато той четял поемите си.

2. „Гарванът” го прави звезда. Всичко се случва изведнъж. Американците се влюбват в тази поема. „Гарванът” предизвиква огромен интерес към По.

3. Обичал е котките. Едгар Алън По обичал котките, а те също го обичали. Любимата му котка – Катерина, изпадала в депресия, когато той пътувал. Тя умира 2 седмици след неговата смърт.

4. Не можел да си позволи да си плати наема. С изключение на 1845 г., когато припечелил покрай „Гарванът”, все не можел да си плати наема. Постоянно молел приятели за заеми, които така и не връщал.

5. Той изглеждал добре. Забравете всички изображения, на които прилича на лунатик. Те са от последната година от живота му, когато е бил болен. В своя разцвет По е бил привлекателен мъж.

6. Бил е в добра физическа форма. Освен че е държал рекорда за най-дълго плуване срещу течението на река Джеймс във Вирджиния – 6 мили – бил още почитател на гребането и дългите разходки в провинцията. Веднъж печели състезание по дълъг скок, макар тогава да си къса единствения чифт обувки.

7. Пропада за една година. Между 1845 и 1846 г. литературните кръгове го отлъчват, главно заради връзката му с омъжената Франсис Осгууд. Тя отрича техните взаимоотношения и се връща при съпруга си, макар да е бременна. По обаче й праща валентинка на парти, която да бъде четена на глас. Така окончателно съсипва репутацията си.

8. Проваля се в най-важното събитие в своя живот. Винаги е мечтал да чете официално поемите си в родния си Бостън. След успеха на „Гарванът”е поканен. В препълнената зала той изчита „The Messenger Star” (една от най-слабите му поеми). Зрителите не са впечатлени.

9. Жени се за първата си братовчедка. 13-годишната му братовчедка Вирджиния Клем живяла с него. Когато тя е поканена на гости от друг негов братовчед, богатия Нийлсън По, той се паникьосва. По, страдайки от страха на сирака да не бъде изоставен, предлага на Вирджиния да се венчаят. Краткотрайният им брак е братски, а и според учените – не е консумиран.

10. Посещавал е клуб за книги. Често По е присъствал на литературните мероприятия, организирани от почитателката на книгите Ан Шарлът Линч. Тя канила различни автори в своя дом в Ню Йорк, за да дискутират свои книги и идеи. След скандала с Франсис Осгууд обаче, По вече не е канен.

11. Имал е лош PR. Имиджът на алкохолик и наркоман, който е разпространен, не отговаря на истината. Той е дело на Руфъс Грисуолд – най-големият враг на Едгар Алън По. Всъщност По е работил много и е пиел малко. Взима няколко малки дози опиат, докато е болен, които само му влошават състоянието и той спира препарата. Унищожаването на репутацията на По не прави Грисуолд щастлив. Той умира сам и болен в празна стая с 3 портрета – негов собствен, на По и на Франсис Осгууд.

Честит празник, учители!

Posted октомври 5th, 2017 by admin

Днес светът отбелязва Международния ден на учителя. Идеята за празника се ражда през 1966 г., когато в Париж се провежда междуправителствена конференция за статута на учителите, на която е подписан документът „Препоръки, засягащи статуса на учителя“.
Тя е реализирана едва през 1994 г., по инициатива на ЮНЕСКО. Тогава за първи 5 октомври се чества като ден на учителите. Към момента празникът се отбелязва в над 100 държави на планетата.

Честит празник, учители! Бъдете все така упорити и отговорни, с много творческо дръзновение, за да дадете на своите ученици качествено образование. Нека учебните часове са изпълнени с всеотдайност, грижа и повече любов към нашите деца!

Роден в бурен и напрегнат период, настъпил след Освобождението. Видял ужаса на 4 войни, погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, забавяне на лечението му, заради Деветоюнския преврат и малко след това починал. Това са само част от събитията, които са протекли през живота на Христо Димитров Измирлиев, известен още като Христо Смирненски.
На 29.09.1898 година в град Кукуш (Гърция), в семейството на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият поет Христо Смирненски. В следствие на Берлинския конгрес (1878 г.) много територии населени с българи са останали извън границата на Отечеството, включително и Кукуш. Едва когато е завършил четвърто отделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, за да продължи своето образование и в следствие на разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 г., семейството му също се преселва в София.
Христо записва в Техническото училище и помага на семейството си като продава вестници. Също като по-големия си брат – Тома Измирлиев, започва да публикува стихове и проза в хумористичния вестник „К’во да е“ през 1915 година. На следващата година сътрудничи и във вестник „Българан“. И в двата вестника се подписва под името Ведбал.
През 1917 година постъпва като юнкер във Военното училище и въпреки строгия и тежък режим започва редакторска дейност във в. „Смях и сълзи“, където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, в които взима участие са „Барабан“, „Сила“, „Художествена седмица“, „Народна армия“, „Младеж“ и др.

През април 1918 година, под името Ведбал, публикува първата си стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. През същата година, когато е четвърти курс, напуска Военното училище отвратен от кръвопролитния начин, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт) и баща му трябва да плати неустойки, заради напускането на Смирненски.
Вече като цивилен, Христо Смирненски е включен в редколегията на „Българан“, в първия брой на списание „Червен смях“, което е хумористично списание и орган на Българска комунистическа партия, печата стихотворението „Везните на морала“. На 01.05.1920 година в списанието е отпечатано стихотворението му „Първи май“.
На следващата година започва редакторска дейност в „Българан“, а през 1922 година основава свой хумористичен вестник – „Маскарад“. През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка „Да бъде ден!“, която е приета добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.
През април 1923 година, поетът получава кръвоизлив и лекарите установяват каверна, образувана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да пише – в края на май отпечатват последната му творба „Приказка за стълбата“. В нея се разобличават „героите“ на народа, които, заслепени от власт и богатство, са слепи и глухи, забравят от къде са тръгнали и защо са тръгнали.
По време на Деветоюнския преврат, Христо Смирненски получава втори пристъп на болестта, но Жандармерията не позволява да бъде откаран до санаториума на д-р Хаджииванов до 16 юни. Когато вече е откаран, е твърде късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуска този свят.
Много литературни критици, а и не само, приемат Смирненски за наследник на пионерите в пролетарската литература и често го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в „Да бъде ден!“ са актуализиране на политически и обществени сцени, които се разиграват в дадено пространство и време. Зад повечето му творби стоят събития, за които се пише във вестниците (Руската революция, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксенбург и други). Тук поетът най-много се доближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за борба и революция.
Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически. Сред тях са: „Ний“ (26 юни 1920), „Червените ескадрони“ (3 септември 1920), „Улицата“ и „Утрешния ден“ (24 септемри 1920), „Херолди на новия ден“ (15 октомври 1920), „Северно сияние“ (29 октомври 1920), „През бурята“ (6 януари 1921), „Бурята в Берлин“ (13 януари 1921), „Йохан“ (27 януари 1921), които са публикувани в „Червен смях“. Други негови произведения са „Да бъде ден!“, „Жълтата гостенка“, „Старият музикант“ и последната му творба „Приказка за стълбата“.
За жалост къщата музей на Христо Смирненски може да бъде видяна само отвън, защото през 2004 година е обявена за опасна, поради липсата на какъвто и да е ремонт. През 2013 е възстановен неговия гроб по повод 90-годишнината от смъртта му.

Източник:http://cultura.spisanie.to/

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

Честит празник, българиnezavisimostta!

Честит първи учебен ден!

Posted септември 15th, 2017 by admin

Спорна и успешна нова учебна година на всички ученици – малки и големи и на всички учители и родители! Пожелаваме Ви много здраве, сили, късмет и успех!

Честит празник и на добър час!

„Всеки иска да промени човечеството,
но никой не се замисля как да промени себе си“.

Лев Толстой

Роден 9 септември 1828 г.
Ясна поляна, Русия
Починал 20 ноември 1910 г. (на 82 г.)
Астапово, Русия
Професия писател, публицист
Националност руснак
Жанр роман, повест, есе
Направление реализъм
Повлиян Аристотел, Жан-Жак Русо, Хариет Бичър Стоу, Лорънс Стърн, Чарлс Дикенс, Николай Гогол, Александър Пушкин
Повлиял Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг, Вирджиния Улф, Орхан Памук
Деца Сергей (1863—1947)
Татяна (1864—1950)
Иля (1866-1933)
Лев (1869—1945)
Мария (1871—1906)
Петър (1872—1873)
Николай (1874—1875)
Варвара (1875—1875)
Андрей (1877—1916)
Михаил (1879—1944)
Алексей (1881—1886)
Александра (1884—1979)
Иван (1888—1895)

Източник: Уикипедия

Честит празник, Българи!
„Съединението прави силата,
а силата ражда независимостта“
Стефан Стамболов

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, роден на 21 август1902 година.Писателят започва да твори произведения едва на 17 годишна възраст и продължава цели четиридесет години. Каралийчев пише разкази, приказки и повести за деца, които потапят читателите в един вълшебен свят – този на детството. Едни от най- известните между тях са: „Ането“, „Тошко Африкански“, „Житената питка“, „Майчина сълза“, „Мъдри думи“,“Дар от сърце“, „Кой каквото прави – не себе си го прави“ и много други:
Мауна лоа (1923; поема)
Крали Марко по народните песни (1925; 1930)
Ръж (1924; разкази)
Мечо (1925; разкази)
Жълтици (1925; малки разкази)
Имане (1927; разкази)
Крилатият юнак (1927; приказка)
Чудната свирка (1927; приказка)
Богородична сълза (1928; приказки)
Цар Иван Шишман (1928)
Приказен свят (1929; 1930, 1933; 1943; 1954; 1960; 1969; 1972; 1982; 1985)
Смъртта на хан Крума (1929)
Честит човек (1929; приказки)
Край огнището (1929; 1936; народни приказки)
Мравешка история (1931; 1945; малки разкази)
Дядовата броеница (1932; 1940; народни приказки)
Кошер. Стихове и разкази за малките спестовници (1932)
Лъжовен свят (1932, 1941, 1943, 1946; разкази)
Чудната птичка. Четири народни приказки (1932)
Бързоходната княгиня. Естонска приказка (1933)
Жълтите птички (1933)
Месечината и дяволът (1933)
Пророческият сън (1933)
Аз съм книга хубавица за най-мирните дечица (1935)
Сребърна ръкойка. Пътеписи. Настроения. Разкази (1935)
Ането (1938; 1966; 1976; 1985; 1999; повест)
Вихрушка (1938; разкази и легенди)
Крилата помощ (1938; радиопиеса; съвместно с Матвей Вълев)
Ято (1938)
Земята на българите (1939; 1942; пътеписи)
Исторически разкази. Легенди, сказания, откъси от миналото на българския народ (1939)
Старопланинските бунтовници (1939)
Тошко Африкански (1940; 1945; 1948; 1953; 1970; 1985; 1999)
Птичка от глина (1941; разкази и пътеписи)
Русенският каменен мост (1941; 1943; 1945; разкази)
Българчета (1942; разкази и приказки за деца)
Кладенче (1943)
Книга за малките българчета (1943)
Надежда (1944; разкази)
Весели премеждия (1945; стихове)
Двете маймунчета. Весели картинки и приказки (1945)
Великанът и ламята (1946, приказка)
Соколова нива (1946; разкази)
Български народни приказки (1948; 1952; 1954; 1956; 1957; 1958; 1960; 1965; 1971; 1974; 1975; 1985; 1988)
Житената питка (1948; 1960; 1965; 1973; 1974; 1988)
Крали Марко освобождава три синджира роби (1948)
Най-хубавата земя (1948; 1950; 1953; 1957; 1954; разкази и приказки)
Мъничкият Мук. Източна приказка (1949)
Народен закрилник (1949; 1950; 1954; разкази)
Който не работи, не трябва да яде (1950; 1955; приказка)
Строители на републиката (1950; избрани разкази)
Бялото гълъбче (1951)
Рожен (1951; пиеска в две картини)
Разкази и приказки (1952)
Малкият орач (1953; 1961; 1970; народна приказка)
Приказка за житните зърна (1953)
Братче и сестриче (1954)
Наковалня или чук (1954; 1958; 1963; 1971; 1972; разкази и очерци за Георги Димитров)
Тримата братя и златната ябълка (1954; 1980)
Пътища далечни (1954; очерци и пътни бележки)
Гладният вълк. Глупавата мечка (1956; народни приказки)
Избрани произведения (1956)
Самотната елхица (1956; приказка)
Лъв без опашка (1958; приказка)
Трите патенца (1958; приказка)
Топла ръкавичка (1959; 1965; 1972; 1975; приказки и разкази)
Безценното камъче (1960; 1968; 1970; приказка)
Гостенчета крилати (1960; 1964; народни приказки от разни страни)
Пух-пах (1960; народна приказка)
Тримата юнаци (1960; приказка)
Избрани произведения в 3 тома (1962-1963)
Майстор на майсторите (1963; народна приказка)
Подрумчета (1963; сборник мъдрости, афоризми, спомени, случки и импресии)
Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1964)
Локомотивът на историята (1965; разкази и очерци)
Най-скъпият подарък (1965; 1973; разкази и приказки)
Майчина сълза. Житената питка. Лъв без опашка (1966; 1975; 1985; приказки)
Спомени. Из моя дневник. В широката съветска земя. Писатели. Капка мастило (1966; 1971)
Имало едно време (1968; 1985; народни приказки)
Безценно камъче. Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1970)
Малкият орач (1970)
Най-старата приказка на света (1970)
Избрани произведения в 2 тома (1972)
Бялото агънце. Малкият скъперник (1975)
Лъв без опашка (1975; приказка)
Камбаната на свободата (1976, легенди и предания)
Дядо Божиловата надежда (1976)
Дарените години (1976)
Патаран и Цървулан (1976)
1877 (1977, исторически разказ)
Торбата с лъжите (1977)
Един за друг (1977, исторически разказ)
Торбата с жълтиците (1980)
Най-тежкото имане (1980)
Юначното петле (1986, приказка)
Камбаната на свободата (1989, легенди и предания)

Книгата му „Приказен свят“ става изключително популярна и през 1974 година, той получава Почетена грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.
Уважаеми читатели, нека си спомним за Каралийчев и почетем името и творчеството му, защото той е един от талантливитеAngel_Karaliichev,_1935 български автори, с които можем да се гордеем – ние българите!

Никола Вапцаров е български поет. Разстрелян е на 32 годишна възраст на 23 юли 1942 г. в гр. София. Единствената му издадена приживе стихосбирка е „Моторни песни“ (1940 г), излязла от името на Никола Йонков. Публикува и други стихотворения, разкази и драми, но само поезията му придобива световна известност, като негови стихове са преведени на повече от 90 езика.

Днес България отбелязва 180 години от рождението на Васил Левски
Васил Иванов Кунчев е български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго.
В знак на признателност към делото на Апостола на свободата ние си спомняме за него с уважение!
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.

На 6-ти януари 1848 година е роден един българин, чието име предизвиква у нас чувство на гордост и признателност. Едно име, което пазим в сърцата си и едва ли някога ще забравим. Трудно е да се пише за човек като Христо Ботев без да се вложи емоция, тъй като личността му наистина е способна да докосне всекиго. Един българин, отишъл си от този свят само на 28 години, но оставил изключително много на поколения напред. В следващите редове може да прочетете повече за неговия житейски път и дело.
Христо Ботьов Петков е роден на 6-ти януари (нов стил) преди 165 години в град Калофер. Както всеки от нас знае, баща му е известният даскал Ботьо Петков. Майка му е Иванка Ботева, за която съвременниците й казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. Друго голямо име от фамилията e това на брата на Христо – Кирил, който макар и да остава в сянката на по-големия, безспорно изиграва роля в събитията свързани с революционното движение.
Първоначално малкият Христо започва образованието си в Карлово. През 1858 година обаче се завръща в родния си град и се учи отново под покровителството на Ботьо Петков. През 1863 завършва калоферското трикласно училище. Същата година, с подкрепата на Найден Геров и други възрожденци, успява да замине за Русия, където продължава обучението си. Установява се в Одеса, където под влиянието на различни руски автори започва да изгражда своя стил на писане и прави първите си поетични опити. Не минават и две години обаче, преди енергичният и буен Христо да бъде изключен от учебното заведение. За причина се дава “липса на интерес към учебната програма”.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. Именно по това време е публикувано и първото му стихотворение – “Майце си”. Това се осъществява с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговият вестник “Гайда”. Проблемите на Ботев не спират с изгонването му от училище. През месец май 1867 година, след произнасянето на пламенна реч по случай деня на славянските първоучители Св.Св. Кирил и Методий, Христо Ботев е принуден да напусне Калофер, тъй като в противен случай, е щял да бъде заловен от турските власти. Установява се в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия и други. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Именно по време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на един истински борец и революционер. През 1868г. той се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български територии. През същата година, по този повод Христо Ботев написва едно от своите най-емблематични произведения – “На прощаване”. По различни причини обаче четата се разпуска и така и не изпълнява целта си. Ботев продължава престоя във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания на които е подложен.
В следващите две години младият Христо продължава своя все така динамичен живот. Той работи на различни места, пътува много, но през цялото време поддържа контакти с революционните дейци. През 1871г., във връзка с дейността на руския бунтовник Н.Ф.Меледин, Ботев е задържан и лежи два месеца във Фокшанския затвор. След като излиза отново на свобода, той се завръща в Букурещ. Още същата година, в румънската столица започва да издава своя първи вестник – “Дума на българските емигранти”. Идеите изразени в него обаче му докарват нови неприятности, той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново пратен в Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов обаче е освободен. Започва работа като печатар, пише и във вестниците “Свобода” и по-късно “Независимост”, а през 1873г. започва издаването на сатиричния вестник “Будилник”. През 1874г. е поканен да участва в общото събрание на БРЦК, където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. Започва издаването на нов бунтовен вестник – “Знаме” – от декември 1874г. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката – Венета. Година по-късно, през 1876 се ражда и неговата дъщеричка – Иванка.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873г. е факт. Историците се обединяват под твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през 1873г. С убийството на Левски върху организацията бил нанесен почти съкрушителен удар. Действията на Любен Каравелов започнали да стават колебливи, във възгледите си като че ли той започвал да симпатизира повече на т.нар. “стари”. Именно в този момент изпадналият в криза БРЦК имал нужда от здрава ръка и точно тогава организацията, за добро или за зло, била оглавена от самия Ботев. Той бил добре запознат с външнополитическата обстановка. Въстанието в Босна и Херцеговина и последствията от него били достатъчно доказателство за калоферския революционер, че подобни събития трябва да последват и в България. Започнала организацията на най-кървавия познат български бунт срещу османската власт, известен днес като Априлското въстание. Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които се изправят срещу турските поробители.
Всички ние обаче знаем трагичната съдба на Априлското въстание и на хилядите българи, загинали в боевете срещу врага. Преждевременното избухване на бунта оставя Ботев настрана от събитията от 1876г. Когато новината за кървавото потушаване достига до него, той се решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави дирята си във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба “Радецки”.
Още на следващия ден, те превземат плавателния съд и заставят капитана – Дагоберт Енглендер, да акостира на българския бряг. Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче, недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината. На 1 юни 1876г. в сърцето на Балкана, след края на сражението един куршум пронизва Ботев. На 1 юни 1876г. поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт в името на идеала, в името на майка България! Помнете го, българи! Помнете всички наши предци, жертвали живота си за родината!
Тук включваме и творчеството на революционера-поет, стихове оставили белег в сърцата на всички истински родолюбци и патриоти: “Майце си”; “Към брата си”; “На прощаване”; “Елегия”; “Делба”; “До моето първо либе”; “Хайдути”; “Пристанала”; “Борба”; “Странник”; “Гергьовден”; “Патриот”; “Хаджи Димитър”; “В механата”; “Моята молитва”; “Зададе се облак темен”; “Ней”; “Обесването на Васил Левски”; “Защо не съм…?”; “Послание”.

Източник: www.bulgarianhistory.org

„Свято слово“

Posted май 25th, 2017 by admin

Бургаското писателско дружество и Община Бургас за пореден път организираха Майски срещи на славянски творци „Свято слово“.
По инициатива на Литературното общество, Клуб „Палитра“ и Училищната библиотека гимназията ни се включи в XI издание на събитието. Наши ученици участваха в Литературната работилница заедно с творците Галина Климова от Русия, Ян Сойка от Чехия, Николай Гундеров и Калина Тельянова. Бъдещите млади творци се докоснаха до тайните на литературния процес,четоха свои стихове.
Млади таланти от клуб „Палитра“ подготвиха интересни подаръци за нашите гости.Те нарисуваха прекрасни картини, които отразяват красиви кътчета от родния ни край.
Тази вълнуваща среща е посветена на Деня на славянската писменост-24 май.
Дилян Дишков 10б клас

Най-строгият учител е животът ни, най- мъдрият учител е книгата до нас, най-важният учител е знаещият! Нека не стихва жаждата ни за знания, Духовното ни възвисяване и светлият зов на българщината у всички вас, Колеги!
Честит празник на Славянската писменост и култура – 24 Май!

Честит празник, книжовници! 🙂
„Върви народе възродени, към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови“.

През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий.
Този ден, според съвременната терминология, би могъл да бъде определен като продукт на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество в етническите граници на поробената българска държава.
Светският празник за Св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ – Живот и дело
Писмените извори не ни предлагат достатъчно данни и затова сега в историческата наука са малко твьрдо установените факти от жизнения пьт и дейността на двамата братя. Приема се, че Методий е роден около 815 год., а Константин-Кирил Философ – в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий – висока военна и административна длъжност в държавната йерархия. От по-късни извори е известно, че майката Мария е от славянски произход.
Светското име на Методий не е известно. След 10 годишна административна дейност като управител на област северно от Солун, той се оттегля в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като монах, а по-кьсно и като игумен на манастира. През периода от 860 до 867 год. Участва в различни мисии заедно с брат си Кирил – при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се установява в Панония като папски пратеник. Към 873 год., след като е освободен от заточение наложено му от църковен съд, защото „проповядвал незаконно”, Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен отново за епископ. Умира на 6 април 885 год. и е погребан във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език.
Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди смъртта си. Роден е в края 826 или началото на 827 година. Получил образование в прочутата Магнаурската школа при мъдри учители – патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата „философ” получава именно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. осъществява първата си дипломатическа мисия – при арабския халиф Мутавакил. След завръщането от Багдад се установява при своя брат в манастира Полихрон. По-късно изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии – при хазарите, Моравия, Рим, Венеция. През декември 867 год. заедно с брат си Методий и техните ученици са приети в Рим от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги. В същата година е една от най-значимите му публични изяви. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието”, според които словото божие може да се проповядва само на три езика – европейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: „ Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?”
Житейският път на Константин-Кирил Философ прекъсва на 14 февруари 869 год. Признание за делата му е извършеното тържествено погребение в римската църква „Сан Клементе” и канонизирането му светец на християнската църква веднага след смъртта му.

Г-жа Елена Каръмчева – учител по физика и астрономия в ПГПАЕ „Гео Милев“ дари на библиотеката на гимназията над 60 броя съвременна художествена литература. Книгите са изключително интересни и много запазени. Благодарение на дарението библиотечният фонд на училището е значително по-осъвременен и продължава да бъде все по-притегателен за любителите на писменото слово.

Днес, 25 април, Петя Дубарова щеше да навърши 55 години. Тя си отиде едва на 17 на 4 декември 1979 г. и никой не разбра защо. Артистична, романтична, мечтателка – такава тя остана в поезията си, която е ненадмината. Метафорите й, любимите й образи – на морето, Бургас, лунапаркът, плажът, нощните улици, младостта – нямат аналог сред написаното от връстниците й.
„През краткия си живот Петя създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант”, написа за нея Христо Фотев (1934-2002) – духовният и наставник.
Нека отново да си припомним нейни стихове.

Завръщам се! Вината ми огромна
ме стяга в своя чер невидим креп!
На дните ми от счупената стомна
изтичаше налятото от теб!

Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам.
Пред теб! Неблагодарницата аз,
смутена и виновна, се превръщам
във стрък от тебе, в твой единствен час.

И ти ще видиш – никак не е късно,
свидетел ми е мъдрият Бургас.
И твойта радост, мамо ще възкръсне,
кълна ти се – виновницата аз!

Източник: www.lira.bg

Заедно четем една книга

Posted април 23rd, 2017 by admin

По инициатива на МО по БЕЛ и на училищната библиотека нашата гимназия се присъедини към акцията на Народно читалище „Изгрев 1909“-Бургас, посветена на Световния ден на книгата и авторското право.
Ученици, изкушени от художествената словесност, се срещнаха с автора на книгата „РИТУАЛЪТ“, която се наложи на българския литературен пазар. Бургаската поетеса Елка Василева представи много атрактивно разказвача РАДКО ПЕНЕВ. Раждането на идеите „Заедно четем една книга“.
По инициатива на МО по БЕЛ и на Училищната библиотека нашата гимназия се присъедини към акцията на Народно читалище „Изгрев 1909“ – Бургас, посветена на Световния ден на книгата и авторското право.
Ученици, изкушени от художествената словесност, се срещнаха с автора на книгата „РИТУАЛЪТ“, която се наложи на българския литературен пазар. Бургаската поетеса Елка Василева представи много атрактивно разказвача РАДКО ПЕНЕВ. Раждането на идеите, проучвателската работа, тайните на творческия процес — ето я магията на чудото, наречено ЛИТЕРАТУРА. Думите на автора ни отведоха в далечните времена, запазили спомена за тракийското присъствие по нашите земи. Усетихме магията на мистичната Странджа. Това бе една интересна и запомняща се среща с изкуството.

Възкресение Христово – Великден

Posted април 16th, 2017 by admin

Великден се празнува на различни дати, 49 дни след Заговезни, винаги в неделя през периода от 04.04 – 08.05 в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние.
Ето какво ни разказва преданието за последните дни от живота на Христос преди Възкресението :
Докато Христос и учениците му вървели към Уерусалим, за да участват в празнуването на еврейската Пасха, Йоан и Петър вече били там. Отишли по-рано, за да приготвят мястото, където да празнуват. Един човек, който носел стомна с вода, както им казал Христос, ги завел в къщата, в която се състояла вечерята. Там Христос измил краката на своите ученици с думите: “ Няма слуга по-голям от своя господар, нито пък пратеник по-горен от този, който го е изпратил“. Като седнали да вечерят, той им казал: “ Един от вас ще ме предаде, един от вас, който се храни заедно с мен на същата тази трапеза и топи заедно с мен от същото блюдо!“ Иисус потопил залък и го подал на Юда, а той тихо попитал: “ Да не съм аз, Господи?“ Христос кимнал с глава: “ Ти!“ Като започнал да се сбогува с учениците си, Петър обявил, че е готов да даде живота си за него, но Христос му рекъл: “ Не, Петре, преди петелът да пропее три пъти тази нощ, ти ще се отречеш три пъти от мене“.Ученикът му Тома попитал: “ Но Господи, ние не знаем къде отиваш, как тогава ще намерим пътя?“ Христос казал:
“ Аз съм пътят, и истината, и животът“. През това време Юда незабелязано се скрил в градината, а Иисус добавил, сбогувайки се с останалите:“ Тази нощ всеки от вас ще се отрече от мен, защото писано е: “ Ще поразя пастира и овцете ще се пръснат“.
Когато в Гетсиманската градина нахлули, войниците, Юда им казал: “ Трябва да заловите този, когото целуна!“ Излязъл от тъмното, протегнал ръце, целунал Христос по бузата и рекъл:“Здравей, учителю!“ Иисус отвърнал: “ Защо си дошъл приятелю? С целувка ли предаваш Сина човешки?“ После попитал войниците: “ Кого търсите?“ Войниците отговорили:
“ Иисус от Назарет!“  „Аз съм! Оставете другите да си вървят!“
След отвеждането на Христос , той е подложен на страшни мъчения, съден е и е осъден да бъде разпнат на кръст. Носил сам кръста си към върха Голгота. Разпнали го между двама разбойници. Това станало в петък. След смъртта си бил свален от кръста и погребан в събота сутринта. Когато в неделя, на третия ден, майка му Мария Магдалена отишла да прелее гроба му и въидяла, че той е празен. Синът Човешки и Божий бил възкръснал…..
Народът не е прибавил някакви особени обичаи към този велик за човечеството ден. Но от времето, когато Христос възкръснал, е останала традицията да се боядисват червени яйцата.

Честит празник, християни!

ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
=============================
Ханс Кристиан Андерсене датски писател и поет, роден на 2 април 1805 г. в Одензе.
(на датски: Hans Christian Andersen, [ˈhanˀs ˈkʰʁæʂd̥jan ˈɑnɐsn]), известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.
Баща му е бил обущар, а майка му – перачка. Андерсен искал да стане оперен певец и затова през 1819 г. заминал за Копенхаген. Гласът му обаче бил слаб, приели го като ученик по танци в Кралския театър. Директорът на театъра, Йонас Колин, го взел под свое покровителство и останал негов приятел до края на живота си. Лично крал Фредерик VI се заинтересувал от момчето и му уредил да учи безплатно в класическа гимназия в Слагелзе. Преди още да започне училището, Андерсен издава през 1822 г. първата си книга. През 1829 г. постига голям успех с „Пътешествие пеша от канала Холмен до източната част на Амагер“ – книгата излиза и на немски, – а през 1833 г. получава от краля пътническа стипендия. Така Андерсен осъществява първото си странстване из Европа – посещава Германия, Франция, Щвейцария и Италия. В началото на 1835 г. излиза първият му роман „Импровизатор“. През същата година е издадена в Копенхаген и част от неговите „Андерсенови приказки“. Другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Отначало те не се продават добре – Андерсен има по-големи успехи с романа „О.Т.“ (1836) и с том кратки разкази „В Швеция“. През 1837 г. създава може би най-известния си роман „Само цигулар“. Успех му донася и книгата с разкази „Албум без картини“ (1840). В стила на немските романтици Андерсен много пътешества – за да открие себе си в света и света в себе си. През 1840-41 г. посещава Германия, Италия, Малта и Гърция, като стига до Цариград. Връща се по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в пътеписа „Базар на поета“ (1842). Почти до края на живота си пътува до близки и далечни страни. Навсякъде е приеман с внимание от най-бележитите си съвременници – Хайне, Юго, Балзак, бащата на Дюма, Дикенс, композитора Роберт Шуман. Андерсен умира на 4 август 1875 г. край Копенхаген, увенчан със световна слава. От 1835 до 1872 г. той е създал над 150 приказки и разкази, преведени на около 125 езика. С творчеството си Андерсен донася голяма слава на своята страна. Затова в негова чест в столицата на Дания е издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген – бронзова фигура на малката русалка. Най-авторитетната награда в света за детска литература носи името на Ханс Кристиан Андерсен.

На днешната дата – 28 март 1887, преди 130 години в град Копривщица е роден невероятният български поет Димчо Дебелянов. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, скоро след това умира баща му, а от 1904 г. младият Дебелянов заминава да учи в София, където завършва Първа мъжка гимназия. Работи като чиновник на различни места, за да се издържа. Поклонник на поезията на Пенчо Славейков, той публикува за пръв път свои стихове в сп. „Съвременник“ (1906). Записва право, после литература, но поради липса на средства прекъсва следването си. През 1910 г. заедно с Д. Подвързачов издава „Българска антология“, съредактор е на сп. „Звено“. Завършва школата за запасни подпоручици, а в началото на 1916 г. отива като доброволец на Южния фронт, където – като командир на рота – загива на 02. 10. 1916 г. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в „Стихотворения“ (1920) под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Нежен лирик и елегик, символист, бохема, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия. Нека си припомним едно от неговите гениални стихотворения:
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря – край мене всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с лъчите си тя, в пролетта като в есен аз крея, в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян и плачът ми за пристан умира, низ велика пустиня развян.

Честита първа пролет!

Posted март 21st, 2017 by admin

865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a8741ab999f2f138a456b4b575927daa39fd5Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Настъпването на първата пролет по Грегорианският календар се променя всяка година и се движи между 20 и 22 март, като зависи от отстоянието до високосната година. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.
През 2016 г. астрономическата пролет (равноденствие) в Северното полукълбо започва на 20 Март, а това означава, че вече тя е при нас – да ни е честито!
Библиотеката при ГПАЕ“Гео Милев“ пожелава на всички много приятни емоции и весели мигове през пролетния сезон!

Пролет

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
въздухът се разведрява
и се пълни с миризми.

Чудно, топло слънце ясно –
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.

По горите хор от птички
чурулика от зора,
а пък стадото овчички
хрупка росната трева.

И овчарят с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук-таме си агне припка
и се радва на тоз свят…

Пролет мила, животворна,
колко хубава си ти!
И засмяна, благотворна,
пълна с драгост, с красоти!

Васил Н. Попович

Изключително ценен екземпляр на английски език е наличен в библиотеката на гимназията благодарение на дарение от бивш възпитаник на училището, заместник-министър на екологията и заместник-кмет на град Бургас по евроинтеграцията – Ивелина Василева. Дарението е в три тома и се казва „The red data book Bulgaria“ – в превод „Червената книга на България“, в която е поместена информация за защитените животински и растителни видове в България. Всеки учител, ученик или служител може да разгледа прекрасния дар в библиотеката ни. Благодарим искрено на дарителя и приветстваме всеки, който има желание да обогати фонда на библиотеката да го направи!

Това е ден на солидарността на жените от планетата в борбата им за независимост, мир, икономическо, политическо и социално равноправие.
Календарното време е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Уорк на 8 март 1857 г. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген  през 1910г., се приема: всяка година в една от първите неделина пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
Участничките във Втората международна конференция на жените – комунистки през 1920 г.в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. Предложението се гради върху станали събития: 8 март 1917 г. работничките в Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма; на същата дата през 1890 г.с груба разпра е закрита женската демонстрация в Чикаго.
За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911г.в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г.- във Франция и Русия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911г.; през 1915 г. е първото публично честване . Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, зоводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взима особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
За децата този ден е празникът на мама.

Честит ден на жената, мили дами!

Трети март е ден на Освобождението на България от петстотингодишното турско робство.
На този ден /19 февруари по стар стил/ през 1878 г. в Сан Стефано, близо до Цариград, е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-турската освободителна война/1877-1878 г./ Според този договор българската държава се възстановява в приблизително реалните граници, в които живее българската народност.
Обаче в окончателния мирен договор, подписан в Берлин, великите сили, без да съблюдават историческите,етническите и политическите реалности, извършват фатално разпокъсване на българските земи.Берлинският конгрес се състоял от 1 юни до 1 юли 1878 г.Според подписания договор се възстановява българската държава като политически автономно княжество под сюзеринитета на султана, обхващащо Северна България и Софийската област. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в Османската империя; Между Родопите и Стара планина се обособява автономна провинция Източна Румелия с главен град Пловдив; Северна Добруджа е отстъпена на Румъния, а Нишко, Пиротско, Лесковацко и Вранско – на Сърбия.Въпреки това в Княжество България на 10 февруари 1879 г.се открива Първото учредително народно събрание, което изработва конституция- основен закон, в който се утвърждава:
– държавният герб- златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето -“ княжеска корона“;
-българското народно знаме- трицветно: бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално;
– господстващата вяра – православно- християнска от източно изповедание
                                                                                                                                                           
На 3 април 1879 г. избират София за столица.
„Направихме закон от народа за народа“- заявява Екзарх Антим I при закриването на Учредителното събрание във Велико Търново.                                                                                                     
От 1888 – ма до 1950 година български национален химн е “ Шуми Марица“- текст Никола Живков, преработен от Иван Вазов, и музика, пригодена от Н.Живков по мотиви на популярни песни.Любопитен факт е, че на 5 юли 1877 г. генерал Гурко забранил на българските опълченци да пеят припева на “ Шуми Марица“: „Марш, марш, генерале наш“, защото му звучало обидно.
След 9 септември 1944 г. до 1950 г. неофициално като химн се изпълнява известната масова песен „Републико наша, здравей“ по текст на поета Крум Пенев и музика от композитора Георги Димитров.В периода  от 1950-а до 1964 година национален химн е „Българийо, мила“ по текст на Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и музика от композиторите Георги Димитров , Георги Златев – Черкин и Светослав Обретенов.
Химнът на Народна република България, който след промените през ноември 1989 г.става химн на Република България, е създаден върху основата на масовата патриотична песен „Горда Стара планина“ по тескт на Цветан Радославов от 1885 година. Тя била хармонизирана от композитора Добри Христов и наречена „Мила родино“. Тестът е преработен от Георги Джагаров и Димитър Методиев, а музиката – от Филип Кутев и Алесандър Райчев. Националният химн е одобрен с указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. Изпълнява се при строго определени от указа случаи – при посрещане и изпращане на чуждестранни правителствени делегации, на официални тържествени събрания, организирани във връзка с национални празници, при получаване на шампионска титла от български състезатели по време на различните по степен международни и световни състезания при всички видове спорт.
С указ № 5, обнародван в “ Държавен вестник“, бр.22 , 1880г.,Трети март става официален национален празник на България, който след 9 септември 1944 г. е заменен с датата 9 септември. През 1990г., с Указ № 27 на Държавния съвет, с който се допълва чл.154, ал.1 от Кодекса на труда и с указ № 236, публикувани в “ Държавен вестник“, Трети март отново е обявен за официален национален празник.
На празника българският народ изразява почитта си към паметта на загиналите за свободата на България руски, румънски и финландски войни и всички български опълченци и борци, участвали в славната освободителна епопея. Полагат се венци на признателност пред паметниците из цялата страна, където са се водили боевете, организират се тържествени събрания,парад на бойните знамена и тържествена заря проверка.В църквите се служи възпоменателна литургия.
 
Честит празник, българи!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Posted март 1st, 2017 by admin
Първият ден на този месец народът свързва с представата за идващата пролет. Църквата празнува паметта на света преподобна мъченица Евдокия.
Най – важното от народните обичаи за първи март е връзването на мартеници: бели и червени за здраве. Някога са се завързвали само на ръката усукани бял и червен конец, но с годините започнали да правят мартеници в различни форми и видове, които се окачват на гърдите. В Родопите слагали мартеници от двете страни на главата на булката, за да не я урочасат.
Мартениците се носят, докато се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето „ку-ку“. Тогава се свалят и се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадините под него гадаели каква ще бъде годината и какво здравето и щастието на човека.
За да бъде весела баба Марта и да зарадва хората с настъпващата пролет, домакините рано сутрин изнасяли червени дрехи, черги, одеала и ги мятали на балкона или простора, за да посрещнат капризната баба. В народните вярвания тя се сърди, когато срещне стари жени по пътя си, гърми, фучи и плаче, но щом види млади момци и девойки се усмихва, слънцето грейва, дворовете се огласят от детски викове и игри.
За неустойчивия характер на времето през месец март народът е създал легенди, с които се опитва да обясни неговата честа променливост.
                           

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, РУМЕНИ И ЗАСМЕНИ !

На 21 февруари се чества Международният ден на майчиния език. Празникът се отбелязва се от 2000 г. с решение на 30-ата Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), прието на 17 октомври 1999 г., утвърдено с резолюция 56/262 на Общото събрание на ООН от 15 февруари 2002 г. Целта е да се съхрани езиковото и културно многообразие в световен мащаб.
images

Today is the International Mother Language Day! We would like to know, how do you say ‘like’ in your language? By the way, did you know that knowing languages helps against spider bites? Check it out:
http://europa.eu/europago/games/linguago/linguago.jsp

Днес България отбелязва 144 години от гибелта на Апостола на свободата.
Васил Иванов Кунчев е български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго.
Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 - тогава той още не е навършил 36 години.

images.jpg1 "Времето е в нас и ние сме във времето". — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
Поклон, Апостоле!

Събитията от 1877 – 1878 година не подминават и нашия град. На 6 февруари полковник Лермонтов и неговият отряд влизат в Бургас и той получава така жадуваната свобода. Нашите съграждани ги посрещат тържествено и с възторг.
За нас, бургазлии, 6 февруари е свят ден, символ на вяра и надежда.
На този ден отдаваме своята признателност към руските, финландските, румънските войници, които се биха за нашата свобода. Прекланяме се пред делото на българските будители, революционери, към всички знайни и незнайни герои, които обрекоха живота си за една свята кауза – Освобождението на България. Най-важният урок, който те ни оставиха, е да работим за доброто на обществото и на следващите поколения.
За нас, бургазлии, 6 февруари е повод да отдадем почит и към стотината наши съграждани, участвали в Опълчението по време на Руско-турската война.
Като кмет на Бургас си давам сметка колко трудно е било на нашите предшественици, когато ден след Освобождението на Бургас полагат основите на новата община. Те не са имали от кого да се поучат, когато е трябвало да вземат важни решения за бъдещето на града.
Днес си даваме сметка, че в тяхна памет сме длъжни да работим и да намираме верните пътища Бургас да се развива и модернизира.
Честит празник, бургазлии!“

Днес 13 януари (или 1-ви януари по стар стил) 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело. Прочетете част от творчеството му, спомняйки си за невороятния му талант:
Край морето, из „Подир сенките на облаците“

Стоях загледан: едностайно
вълната гонеше вълна
в море – пустинно и безкрайно.

А сякаш птица, лекокрила,
ей кораб с опнати платна –
стрела не би го опредила.

„Постой“ – по пеница бразда
бе кратка негова следа…

Току се кораба затули
и огън-сълза из очи
полекичка се претъркули.

Светът – море… И нявга що ли
след мене тук ще поличи
от преживените неволи?

2017 Едно ново начало!

Posted януари 1st, 2017 by admin

20130915-093125Време за нови надежди и нови хоризонти. Нека здраве и късмет да Ви съпътстват, а сърцето и умът да Ви съветват! Успех делата Ви да увенчава, любов сърцата Ви да сгрява! Весели празници и щастлива Нова година!

Бъдни вечер – 24 декември

Posted декември 23rd, 2016 by admin

imagesИсторията на Бъдни вечер или малката Коледа, както я наричат в някои краища на България е денят преди Коледа. На този ден християните постят, молят се и се изповядват, за да приемат приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. Трапезата на Бъдни вечер е пълна с постна храна като сарми, фасул, чушки с ориз, жито, плодове и обреден хляб. Броят на ястията задължително е нечетен брой – 7,9 или 11. Най-възрастният член на семейството разчупва питата като първото парче оставя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а другите се раздават според възрастта на всеки от фамилията.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеeмските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.

Днес се навършват 136 години от рождението на Йовков – един от големите класици на българската литература, майстор на късия разказ. Писателят е роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, Сливенско. Завършва гимназия в София, след което заедно със семейството си се преселва в Добруджа, където дълго време работи като учител. Участва в трите войни като командир на рота и като военен писател. Известно време е редактор в столични издания. След окупирането на Южна Добруджа Йовков се премества във Варна като учител. След войните е редовен сътрудник по печата в българската легация в Букурещ. Творческия си път Йовков започва със стихове, но по време на войните пише военни очерци и разкази (Разкази. Т. 1-2. 1917-1918), с които се налага като талантлив разказвач. Следващите му книги са посветени на живота в Добруджа (повестта „Жетварят“, сборниците „Последна радост“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, романът „Чифликът край границата“) и в родното му село Жеравна („Старопланински легенди“). Пише комедии („Милионерът“) и драми („Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“). Автор е на анималистична проза („Ако можеха да говорят“). Умира на 15.10.1937 г.
В този ден на Йовковото рождение, ще си спомним, колко гениален наистина е бил той, а и ще се убедим – как думите му ще останат завинаги, изключително поучителни:
„Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства“.

Роден в Копривщица. Учи в килийно, после в училище на Хр. Пулеков по взаимоучителния метод. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. След това баща му го изпраща да учи в гръцко училище (2 години). После се прехвърля да учи в българско училище, чете и руски автори. Изпратен в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а 1856 г. го изпращат в Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.
В 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет – поради наклонност към литература, история и славянски езици. Особен влияние му оказват обществените идеи сред бурната студентска младеж като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Образуват българската дружина „Братски труд“. Започват да издават списание „Братски труд“, където Любен Каравелов печата първите си стихотворни опити – „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“. Участвува в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Пише повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“. След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
Редактира вестник „Свобода“ (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.
(1857-1867) Москва – Л. Каравелов издава „Памятники народного быта болгар“ (1861), „Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы (1868), „Българи от старо време“ (1867).
(1868-1869) Белград – на сръбски език издава „Крива ли е съдбата“, „Сока“ и „Наказал я Бог“.
(След 1869) Букурещ – „Три картини из българския живот“ („Мамино детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“), повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“.
Умира в Русе на 21 януари 1879 г.
Любен Каравелов е известен енциклопедист, поет, писател, журналист, пише библиографски трудове, статии по нумизматика, лексикография, българска литература, култура, политическа история, допринася много за развитието на обществената мисъл в България в своето време. Публикува и под много псевдоними.
Нека си спомним с гордост за Любен Каравелов и цитираме лиричното му стихотворение, написано в емиграция и отразяващо носталгията на автора към родната природа – „Хубава си моя горо“
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Твоите буки и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаж
като куршум пада

на сърцето, което е
всякогаж готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща,
и под студа и под снега
живот се захваща.

untitledВ Списание „Осем“, бр.7(55), юли 2013, разказават:“ Тази странна чаша на гиганти се намира на няколко километра от село Розовец, по пътя за връх Братан. Мащабът й е голям – в нея спокойно може да влезе човек. Тя е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора. Местните хора я наричат Кутела, защото дълго време се смятало, че е от IX век и е служила за кръщенета. Днес обаче тази версия се приема за недостоверна, защото изключително тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората – далеч от селищата.
Описан е още от братя Шкорпил, бил счупен на части, но през 70-те години – възстановен. Прилича досущ на чаша, има и дръжки отстрани.Височината му е 1,5 метра, дълбочината 1,1. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имал и своеобразен капак – воденичен камък, който обаче се превърнал в каменна настилка в двора на недробожелател.
На около 30 метра има тракийски мегалит – единственият, открит досега в тази част на страната.
Помогнете на археолозите! За какво е служил Кутелът?“ – Ако се досещате – от списанието апелират да пращате идеите си на gkaramanev@ossem.eu. и още твърдят, че ще имат грижата те да стигнат до специалистите и така можете да помогнете за решаването на една истинска археологическа загадка! untitleduntitled.png2

Поздрави,
хубав и усмихнат ден!

8 клас
Български език и литература
1. Николай Хайтов – разказът „Дервишово семе“
2. Ивайло Петров – повестта „Преди да се родя“
3. Димчо Дебелянов – стихотворенията „Скрити вопли», «Помниш ли, помниш ли…“
4. Елисавета Багряна – стихотворението „Потомка“
5. Николай Лилиев – стихотворения
6. Христо Смирненски – лирическият цикъл „Зимни вечери“
7. Светослав Минков – разказът „Дамата с рентгеновите очи“
8. Никола Вапцаров – стихотворението „Песен за човека“
9. Йордан Радичков – разказът „Нежната спирала“
10.Валери Петров – стихотворението „Японският филм“
11.Блага Димитрова – стихотворението „Жена“
12.Павел Вежинов – разказът „В един есенен ден по шосето“
13.Емилиян Станев – повестта „Крадецьт на праскови“

9 клас
Митологични и свещени текстове
1. Николай Кун – „Старогръцки легенди и митове”
2. Жан-Пиер Вернан – „Древногръцки митове. Всемирът, боговете, хората”
3. Библия – книгите на Ветхия и Новия Завет. Да се прочетат задължително:
– Стар Завет – Битие (гл. 1,2,3); Изход (гл. 20, тук са 10-те Божи Заповеди);
– Нов Завет – Евангелие на матей, Евангелие на Йоан

Старогръцка литература
Епос: Омир – „Илиада” (Препоръчително е да се прочетат подробни преразкази на сюжета като цяло – има отделно издадени книги; в книгата на Н. Кун за старогръцките митове може да се прочете главата „Троянски цикъл”; освен това задължително да се прочетат от превода в стихове I песен, II песен, III песен, VI песен, XVIII песен, XXII песен, XXIV песен.)
Драма: Софокъл – трагедиите „Едип цар“, „Антигона“ ; Еврипид – трагедията „Електра“

Старобългарска литература
„Пространно житие на Св. Константин – Кирил Философ”
Константин Преславски – „Азбучна молитва”

10 клас
Западноевропейска литература
Проза:
Мигел де Сервантес – „Дон Кихот”
Даниел Дефо – „Робинзон Крузо”
Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио”
Драма:
Уилям Шекспир – „Хамлет”
Молиер – „Тартюф”

Руска литература
Проза:
Гогол – „Шинел”
А. П. Чехов – „Човекът в калъф”
Поезия: А. С. Пушкин

11 клас
1.Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“
2. Петко Р. Славейков – поемата „Изворът на Белоногата“
3. Любен Каравелов – повестта „Българи от старо време“
4. Христо Ботев – поезия: „Майце си“, „Елегия“, „Борба“, „Към брата си“, „До моето първо либе“, Хаджи Димитър“, „Моята молитва“, „На прощаване“, „Обесването на Васил Левски“
5. Иван Вазов – поезия: „Българският език“, „Епопея на забравените“ („Левски“, „Паисий“, „Кочо“, „Опълченците на Шипка“), „Линее нашто поколенье”, „Отечество любезно”,„Елате ни вижте”, „При Рилския манастир“; проза: повестта „Чичовци“, романът „Под игото“, разказът „Дядо Йоцо гледа”
6. Алеко Константинов – цикълът от фейлетони „Разни хора, разни идеали“, „Бай Ганьо“
7. Пенчо П. Славейков – поемите „Cis moll“, „Ралица; лирическите миниатюри „Ни лъх не дъхва над полени“, „Спи езерото“, „Самотен гроб“
8. Димчо Дебелянов – поезия: „Черна песен“, „Пловдив“, „Спи градът“, „Да се завърнеш в бащината къща“, „Помниш ли, помниш ли…“, „Миг“, „Сиротна песен“, „Един убит“, “Тиха победа“
9. Елин Пелин – повестта „Гераците“, разказите „Андрешко“, „Задушница“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, разкази от сборника „Под манастирската лоза“ – „Чорба от греховете на отец Никодим; “ „Занемелите камбани“

12 клас
1. Христо Смирненски – стихотворенията „Ний”, „Улицата”, „Йохан”, „Въглекопач”, „Да бъде ден”, „Юноша”, „Каменарче”, „Зимни вечери”, „Цветарка”, „Уличната жена”, „Стария музикант”, „Босоногите деца”
2. Гео Милев – поемата „Септември”
3. Атанас Далчев – стихотворенията: „Болница”, „Прозорец“, „Хижи”, „Старите моми”, „Повест”, „Стаята“, „Книгите”, „Дяволско”, „Метафизически сонет”, „Съдба”, „Любов”, „Камък”, „Молитва”, „Синеокото момче”; избрани фрагменти
4. Елисавта Багряна – стихосбирката „Вечната и святата”: стихотворенията „Кукувица“, „Потомка“, „Стихии“, „Вечната“
5. Йордан Йовков – сб. „Старопланински легенди”: разказите „Индже“, „Шибил“, „През чумавото“, разказите „Белите рози”, „Последна радост”, „Песента на колелетата”, „Серафим”, „Женско сърце”, „Другоселец”, „Албена“, „Вълкадин говори с Бога”
6. Никола Вапцаров – стихосбирката „Моторни песни”; стихотворенията „Пролет”, „Завод“, „Сън“, „Епоха”, „Хроника”, „История”, „Кино”, „Прощално”, „Борбата е безмилостно жестока”
7. Димитър Димов – романът „Тютюн”
8. Димитър Талев – романът „Железният светилник”

Прабългарският календар

Posted юни 18th, 2016 by admin

13Прабългарския календар е създаден от нашите прадеди още хилядолетия преди Христа и е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Той е слънчев календар, който се вписва в дванадесетгодишен цикъл, съответстващ на обиколката на Юпитер около Слънцето. Всяка година носи името на едно от дванадесет съзвездия, които били оприличени на животни- мишка, вол, тигър, заек……
Създаването на този уникален календар свидетелства за огромните познания на древните българи за движението на планетите и Земята около Слънцето. Според старобългарския календар слънчевата година има 4 сезона от по 3 месеца с 52 седмици и 365 денонощия. Всеки първи месец от сезона е с продължителност от 31р а останалите два- от 30 дни. Всяка дата се пада на един и същи ден от един и същи месец и седмица.
Годината започва с с най-късия ден, който съвпада с деня на зимното слънцестоене около 22 декември. Първият ден е нулев. Смятал се е за самостоятелна календарна седмица и се е наричал Ени – пръв ден/сегашният Игнажден/. Останалите 364 дни са разделени по 91 на сезон, като всеки от тях започва в неделя и завършва в събота.
Всяка четвърта година, непосредствено преди седмия месец, в деня на лятното слънцестоене /днес22 юни/ се прибавя един допълнителен високосен ден, наречен „Ден на слънцето“. Той е най-дългият ден в годината. Така бил установен 12-годишен цикъл от 4383 дни.
Доказателство за използването на прабългарския календар още в древността е договорният надпис от хан Омуртаг:“Годината от появата на истинския бог е 820, а от сътворението на света 6328….“ Според проф. В.Златарски началото на старобългарския календар се отнася към 5505 г.пр.Хр. Така календарът, създаден от нашите прадеди, е не само най-съвършеният, но и един от най-древните в света.

Календарът играел много важна роляв живота и на други наши предци – траките. До голяма степен той предопределял организацията на тяхното общество. Заради нуждите на религиозните култове жреците са наблюдавали с хилядолетия движението на своя върховен бог – Слънцето, и са се превърнали в едни от най-добрите астрономи на древността. Още античните автори посочват уникалните познания на траките, които учели на астрономия гръцките царе.
Тракийските жреци познавали поименно 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. Тези знания били закодирани в скалните светилища и подмогилните храмове, където слънчевите лъчи проникват в определени дни през ниши и канали, за да участват в магическите ритуали.
Тракийските светилища са били древни обсерватории, ориентирани към Слънцето. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както и есенното и пролетното равноденствие. Тракийските владетели-жреци са наблюдавали небето от светилищатата и през деня, и през нощта. Те са гадаели по звездите още преди 25 века. Небето им е давало възможност да синхронизират своя примитивен календар с движенията на небесните светила. По този начин тракийските светилища са се превърнали в едни от най- значимите за ранната европейска култура! В тях е съхранена информация за представата на траките за космоса, за света, за начините за измерване на времето, за обредния и селскостопански календар в различните региони. Например скалното светилище Татул представлява също слънчева обсерватория.
А некрополите в Стомогилие са създадени по подобие на звездното небе. Големината на могилите съответства на яркостта на съответната звезда. В стремежа си да се доближат до небето траките са създали една гигантска звездна карта.

800px-SveshtariTumulus * Близо до Исперих се намира с. Сборяново. То е сърцето на една загадъчна област, наричана още от древните българи и византийските хронисти Стомогилие. Там са разположени над 550 тракийски могили. Отделни групи от тях са огледален образ на съзвездията от небесния свод и отговорят на 44 съзвездия – Малка мечка, Колар, Персей, Касиопея, Цефей…..
Източник: Манолов, Валери, Какво е дала България на света, изд. Пан, София, 2009

Румяна ЕМАНУИЛИДУ
Книгите не само носят интересни истории и послания със своето съдържание, те могат да предизвикват такива. Като книгите, които бяха приютени в библиотеката на ГПАЕ”Гео Милев“ от група ученици и техните ръководители – директорката на Английската гимназия Милена Андонова и учителката по литература Дора Лазарова.

Книгите са на английски език и идват от бежанския център в село Ковачевци. „При първата вълна от бежанци, които дойдоха в България през 2013 година, група мои приятели събират пари и купуват от американско издателство книги, с идеята те да отидат в библиотеките на бежанските центрове”, разказва бизнесменът Желязко Атанасов от Поморие, член на УС на Сдружение „Свети Георги”.

Преди година Атанасов посещава центъра в село Ковачевци и се оказва, че там няма нито един бежанец, а книгите стоят непокътнати – нечетени, неразгръщани дори. Тогава дарителите си вземат обратно книгите и започват да им търсят „подходяща среда”. По идея на Сдружение „Общество за духовни изяви” и Издателска къща „Знаци” те бяха дарени вчера на библиотеката на Английската езикова гимназия в Бургас, за да бъдат четени от хора, които активно изучават английски език. Преди това, по молба на инициаторите, книгите преминаха през ситото на Катерина Клемер – собственик на Accents Publishing, издателство в САЩ, чиято цел е да развива обмена на литература между различни езици и култури.

„Само чрез литературата на даден език можеш да свикнеш да мислиш на този език. А без да свикнеш да мислиш на съответния език, не можеш да го овладееш”, мотивира Желязко Атанасов учениците да четат.

Още снимки…

Димо Йорданов /който през март впечатли журито на рецитаторски конкурс на стихове от Христо Фотев/ от IX „б” клас ни прочете прекрасното есе на Ива Богоева от IX „г” клас.Прочетете го и вие и вижте как мислят нашите млади хора:

Искам да опитомя дума

Искам да опитомя дума. Звучи странно, нали? Тя не е малко кученце, силен лъв или птичка. Думата е неодушевена, дори не е създадена от природата, а е едно човешко творение. Да, но тя може да те погледа със сладките си големи очи точно като кученце, да те уплаши и нарани като лъв или да прехвръкне, чуруликайки като птичка и да озари деня ти. А кой може да опитоми тази дума? За да сториш това, не е необходимо да си следвал в университет, да си учен или дресьор. Достатъчно е просто да бъдеш човек. Достатъчно е да имаш желание и да проявиш търпение.

Въпреки че владеем езика, на който говорим, често не отделяме достатъчно внимание на думите си и това води до конфликти и болка. В такива случаи трябва просто да помислим за чувствата на другите, да повикаме доброто, човешкото у себе си. Достатъчно е да спрем за секунда и да си изясним каква реакция искаме да предизвикаме.

Ако желанието ни е да накараме някого да се усмихне, тогава защо не му кажем нещо хубаво – мила дума, от която се нуждае?

Ако се опитаме да му помогнем, нека покажем загриженост и да дадем правилен, според нас, съвет. А ако искаме да го нагрубим, да го накараме да се почувства зле, е, тогава трябва да си помислим още малко. Очевидно има какво още да учим и повторният размисъл е най-голямата стъпка във вярната посока. Това е начинът да опитомим думите. Искаме те да изпълват нашите желания, тогава нека първо ние самите разберем с каква цел изричаме дадена дума и дали казаното съответства на мислите ни.

А какво искам аз? Как бих опитомила думите? Искам първо да опитомя себе си, мисленето си, да се вслушам в хората и да науча повече за тях. Това е моят начин да опитомя дума или няколко. Знаейки какво мислят, от какво се интересуват другите, бих могла да опитомя собствената си реч.

Всички ние имаме какво да учим за думите и тяхната тежест. Но колкото и трудно да е, можем да ги опитомим, стига да пожелаем и да се опитаме. Разбира се, всеки има различен начин да го направи. Хората са различни, мисленето им също и в това няма нищо лошо. Не е важен методът, а резултатът. Трябва бавно, стъпка по стъпка да се научим да слушаме, разсъждаваме и говорим, без да нараняваме другите. Всички сме хора, различни сме и това понякога ни дразни. Но ако всеки не пази другия от обиди и болка, кой ще го направи?

Променяйки себе си, опитомявайки думите си, сме способни да променим живота на друг човек и то към по-добро. Имаме тази сила и ако се научим да я използваме правилно, ще останем изненадани колко лесен ще стане животът ни.

Ива Иванова Богоева,

IX „г” клас – ГПАЕ „Гео Милев” – Бургас

Интернет търсачката на гиганта Google („Гугъл“) отбеляза 150 години от рождението на българския поет Пенчо Славейков.
Славейков е един от най-емблематичните български автори и заедно със своите съмишленици Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов е в основата на кръга „Мисъл“, който слага началото на модерната българска литература след Освобождението.Той е най-малкият син на Петко Славейков, роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна.
Като дете претърпява инцидент и получава тежки увреждания, с които се бори през целия си живот и работата му струва огромни усилия.Страданието и самовглъбяването стават основни негови теми.Следва философия в Лайпциг.
Славейков е бивш директор на Народната библиотека и Народния театър. За краткия си престой в театъра той се проявява като енергичен, високо ерудиран и талантлив ръководител и режисьор.
Предложен е за носител на Нобелова награда за литература за поемата си „Кървава песен“ от шведския академик Алфред Йенсен, но предложението не е разгледано от Нобеловия комитет, заради преждевременната му смърт.
Припомнете си една от най-известните поеми на Пенчо Славейков от стихосбирката му „Сън за щастие“:

НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ…

Ни лъх не дъхва над полени,

ни трепва лист по дървесата,

огледва ведър лик небето

в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам

на лятно утро свежестта —

и милва ми душата бодра

за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха

през ясна вечер в родний кът,

където ме с милувка чака

на мойто щастие сънят.

Изтомник: vesti.bg

По инициатива на МО по БЕЛ и Училищната библиотека на 22 април 2016 г. в ГПАЕ „Гео Милев” бе организирана тематична вечер „Почакай, слънце!“, посветена на творчеството на Дора Габе. По този начин в нашата гимназия бе отбелязан Денят на книгата и авторското право. Гост на учениците бе бургаската поетеса Роза Боянова, която разказа за личните си срещи с талантливата поетеса. Богдан Димитров от Ха клас подготви електронна презентация за живота и творчеството на Дора Габе. Емануела Малева от ХIд клас разказа за взаимоотношенията между Дора Габе и Пейо Яворов. Прочетени бяха и писма от кореспонденцията между двамата поети. Учениците от Ха клас и ХI д клас: Дара Карагьозова, Теодора Япаджиева, Богдан Димитров, Георги Бургазлиев, Теа Щерионова и Петя Захариева изнесоха рецитал по стихове на Дора Габе.
Срещата се превърна във вълнуващ разговор за поезиятa
Петя Захариева—ХI д
13059649_1127179263970816_413808803_n-300x199

Уважаеми учители и ученици, на 22 април 2016 година по повод Световния ден на книгата, МО по БЕЛ и училищната библиотека организират тематична вечер “ Почакай, слънце“, посветена на творчеството на поетесата Дора Габе.Бургаската поетеса Роза Боянова ще бъде гост на събитието и ще разкаже спомени за срещата си с незабравимата Дора Габе. Ще се проведе и разговор за изкуството и авторското право. Събитието ще се състои по време на трети и четвърти час – 15.55-16.30 часа, в Творческата стая до библиотеката при ГПАЕ “ Гео Милев“.

На 27 април се навършиха 150 г. от рождението на Пенчо Славейков, а на 10 юни (28 май по стар стил) се навършват 101 г. от смъртта му.
‘Най-просветеният, най-ерудираният философско-естетически и литературно български писател, страстен културен мисионер и борец за „европеизиране“ на българската литература’.
—Ст. Каролев

Пенчо Петков Славейков (27 април 1866, Трявна — 10 юни 1912, Брунате, Италия) е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета Петко Славейков.
В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г., а след това продължава образованието си в Пловдив. По това време е под въздействието не само на баща си, но и на бащиния си приятел Петко Каравелов. През тези години се заражда любовта му към народното творчество. Бащата и децата записват народни приказки, песни, легенди, старинни предания. Славейков придружава често баща си в пътуванията му из различни краища на България за езикови, етнографски и фолклорни проучвания, изучава от първоизвора изкуството и езика на народа.
През януари 1884г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения — затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. За да излезе от тежката криза, му помагат книгите на Иван Тургенев и В. Г. Короленко „Живи мощи“ и „Слепият музикант“. В борба с неволята Славейков калява волята си и започва да гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Тази идея намира по-късно художествен израз в редица творби („Cis moll“ и други). Възгледът за страданието се затвърждава и от общуването му с творчеството на Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Хайнрих Хайне и други.
Като студент Славейков си поставя за задача да разшири житейския, философския, естетическия си кръгозор, да школува при големи творци. Лекциите, които слуша, свидетелстват за многостранните му интереси: естетикът-неокантианец Йоханес Фолкелт чете история на новата философия, обща естетика, естетика на поетическото изкуство, естетика на драмата; философът-идеалист, психолог-експериментатор, физиолог и фолклорист В. Вунд — психология, етика, история на философията; Е. Елстер — история на немската литература, Вюлкер — лекции за творчеството на Уилям Шекспир; Волнер — за народния епос на южните славяни и др.
Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. Вглъбява се в творчеството на Йохан Волфганг Гьоте и Хайнрих Хайне, чете изследвания за тях, интересува се не само от художественото им дело, но и от философските и естетическите им възгледи. Измежду десетките съвременни немски поети, които задържат вниманието му, се открояват Теодор Щорм, Д. Лилиенкрон, Р. Демел, Г. Фалке, Н. Ленау и др. Чрез немски преводи Славейков се запознава със скандинавските литератури, проучва творчеството на Х. Ибсен, Й. Якобсен и др. Пръв в България се запознава с идеите на датския философ Сьорен Киркегор; чете трудовете на Г. Брандес, К. Ланге, Артур Шопенхауер, Фридрих Ницше.
В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“.
Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда, не е разгледано от Нобеловия комитет.
[от Уикипедия, свободната енциклопедия]

Произведения
Олаф ван Гелдерн
Поезия:
Над него ден изгрява
Преводи
Поезия:
от немски език
Йохан Волфганг Гьоте (1749 — 1832)
Нощна песен на друмника
Към месеца
Лудвиг Уланд (1787 — 1862)
Проклятието на певеца
Детлев фон Лилиенкрон (1844 — 1909)
В нивата
Спомен

180185zПчелата от Оура Лов
Всичко е любов…
Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните и не оставя следа. Има такава, която те връхлита като торнадо. Има и такава, която се колебае да прекрачи прага на настоящето. Ала има любов, която променя съзнанието и срива стени. Тази любов те кара да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Веднъж те води, друг път е сляпа – убива те, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш – тя просто те намира. Когато се случи, знаеш, че животът ти няма да е като преди. Това е любовта, която остава, дори някой ден да си тръгне от теб. Където и да отидеш, я носиш със себе си. За тази любов си струва всяка саможертва. Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Такава любов ни дава силата да преодоляваме препятствия, доближава ни до Създателя, превръща ни в чудотворци.

148489zВъведение в природолечението: Моята практика от Д-р Атанас Михайлов
За да извърви своята част от пътя към здравето, съвременният човек трябва да има необходимата информация и нагласа. Според мен е грях да криеш знания, които могат да помогнат на всеки със здравословни проблеми. Неописуемо е удовлетворението да виждаш излекувани деца, вече усмихнати довчерашни пациенти, да не искат да си тръгват от кабинета. Искам да върна вярата на колкото може повече хора, че всеки може да постигне добро здраве – и да живее пълноценно.
Дано съм успял! – Авторът
Д-р Атанас Михайлов е лекар-хомеопат и фитотерапевт с 26-годишна практика. Успоредно с успешната си лекарска дейност повече от две десетилетия дава своя принос за популяризирането на природолечението в неговата цялост. В тази книга д-р Михайлов разкрива в достъпен и обобщен вид най-важното от богатия си опит на лекар и природолечител.

158543zМомичетата и успехът от Анита Найк
Мислейки за бъдещето, вероятно някои дами си представят известност, идеалния мъж до себе си, купища пари и бляскав живот – с други думи – представят си успех, успех и пак успех!
А какво представлява успехът?
За някои хора той се изразява в това да се пенсионират на 35 години, за други ? да срещнат голямата любов, а за трети ? солидна банкова сметка или кариера, съпроводена от завидно обществено признание. Истинският успех обаче обхваща всички области от живота.
„Момичетата и успехът” е забавна, откровена и написана с много чувство за хумор книга, в която авторката се обръща към съвременните вече пораснали (или не съвсем!) момичета, за да им подскаже някои изпитани женски трикове и хитринки за решение на техните проблеми.
Как да се справим с проблемите по пътя към успеха?
Как успешно да се подложим на диета?
Как да открием любовта?
Как да забогатеем?
Как да си изградим по-високо самочувствие?
Съветите на Анита Найк са кратки, ясни и най-важното… наистина са ефикасни!

643807zИнтернет етикет от Дейвид Шипли, Уил Шуолби
Едва ли някой ще отрече, че в последните години интернет комуникацията започва да измества всички познати ни до момента начини за общуване – и в личен, и в професионален план. И тази промяна се осъществява с доста бързи темпове. Имейлът, съобщенията в skype и други подобни програми, смартфоните – всички тези чудеса на техниката – внесоха редица предимства и улеснения във всекидневието ни: те са чудесно средство за предаване на информация; с тяхна помощ можем да се свържем с почти всеки човек (независимо дали го познаваме или не); часовите зони не са от значение; това е ефикасен и евтин начин за общуване с хора от цял свят; електронната поща осигурява архив, в който лесно може да се търси и да се правят справки и позволява да се прикачи допълнителна информация, която получателят може да разгледа когато и ако иска.
Наред с това обаче, електронната комуникация създава предпоставки и за безброй проблеми. Изпращаме толкова много съобщения, които не е трябвало да пишем, като забравяме, че имейлът оставя неизтриваема електронна следа. Не внимаваме как съставяме посланията си и нерядко се налага получателят да гадае, какво сме искали да кажем. Писменото общуване е по-трудно от общуването лице в лице, та дори и от това по телефона. Трудно можем да перифразираме посланието си спрямо реакцията, която получаваме от отсрещната страна по време на самото общуване. Електронната поща е бърза, понякога дори прекалено бърза. Пишем десетки и дори стотици съобщения на ден, често под голямо напрежение и към получатели, чиито нужди, отношение и настроения постоянно се променят.
На страниците на “Интернет етикет” ще стане дума за най-често срещаните подводни камъни що се отнася до общуването в мрежата и ще получите ценни съвети, как да ги избягвате и да се справяте с всички потенциални проблеми, с които неизбежно се сблъскваме в ерата на информационните технологии.
Кога да използваме електронната поща?
Кои са алтернативите на имейла и кога да прибягваме до тях?
Как да напишем съвършения имейл в зависимост от случая?
Кои са най-честите грешки, които допускаме при писането на електронни писма?
Какви правила трябва да спазваме при общуването в чатрумове и форуми?
Кои са предимствата на електронната комуникация и как да се възползваме най-добре от тях?
Класически наръчник по интернет общуване, тази книга ще ви помогне да се ориентирате, да разпознавате знаците и да спазвате добрия тон в света на електронната комуникация, която има все по-определящо значение в съвременния динамичен свят. Тя ще ви покаже как (с малко знания и няколко прости правила) можете да използвате този мощен инструмент, за да получите това, което искате – и в работата, и в личните взаимоотношения.
Дейвид Шипли е редактор в New York Times. Работил е в прес-щаба на администрацията на президента Клинтън.
Уил Шуолби е бивш вице-президент и главен редактор на Hyperion Books. Бил е журналист и е сътрудничил на издания като New York Times, Insight for Asian Investors, Business Traveller и др.
ключови думи: Хит цени

Мъдри мисли за книгите

Posted март 25th, 2016 by admin

„Човек става мъдър не със сила, а с четене.“
Джордано Бруно

Мъдри мисли за книгите

Posted март 24th, 2016 by admin

„Четенето е най-доброто учение.“
Александър Сергеевич Пушкин

Мъдри мисли за книгите

Posted март 23rd, 2016 by admin

„Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели. Те са най-достъпните и мъдри съветници, както и най-търпеливите учители.“
Чарлз Елиът

Внукът на Димитър Талев, Климент Талев е решил да води битка срещу присвояването на романите на класика- „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“. Климент Талев съобщи пред „Телеграф“, че Македония се опитва да присвои произведенията на големия български писател.
Романите на писателя били издадени без позволението на роднините му и то на македонски език, близки на Климент Талев са му изпратили снимки на кориците на произведенията и са го информирали, че по съдържанието им има изменения. Той заяви,че приживе дядо му не одобрявал романите му да се превеждат на македонски и бил против този език. Творбите били отпечатани с подкрепата на македонското министерство на културата, което е в разрез с правилата на авторското право.
Това не е първото посегателство на македонската страна върху романите на Талев.
„През 2011 година издадоха „Железният светилник“отново на македонски, като го осакатиха. Главите със Султана Глаушева бяха отрязани изцяло. Сега отново е имало редакция, но още не сме получили книгите, за да разберем какво липсва. Не са издали последната книга от тетралогията – „Гласовете ви чувам“, защото в нея се казват истини, които не са им изгодни“, обясни внукът на Димитър Талев. Климент е решил да потърси юридическа помощ за казуса.Проблемът е, че не разполагал с финансови средства за това.

Източник:http://www.bnews.bg

Благодарение на г-жа Дора Лазарова, старши учител по български език и литература в ГПАЕ „Гео Милев“, поетесата Катерина Стойкова—Клемер бе гост в библиотеката и творческата стая на гимназията ни. Авторката на престижната антология „Сезонът на деликатния глад“, Катерина Стойкова—Клемер, проведе един своеобразен ЧАС ПО ПОЕЗИЯ с Х „е“ клас. Дискутирани бяха темите: “ Как се ражда творческият порив? Каква е магията на творческия процес? Какво е родината, когато си далеч от нея?
Поетесата получи разработка на Литературното общество – сборник „Петя Дубарова като преводач“.
Госпожа Клемер дари част от своите стихосбирки на училищната библиотека.
Ученичката Петя Каракушева подари на гостуващата поетеса свой морски пейзаж,за да й напомня за родния град.
Проведената среща бе много приятна и вдъхновяваща, спомогна за обществената и културната информираност на учениците, припомни им за магията на поетичното слово и може би допринесе за много, ново творческо вдъхновение у всички ни!

Почина писателят-философ Умберто Еко

Posted февруари 19th, 2016 by admin

Италианският философ и писател Умберто Еко, днес е починал на 84 години, в дома си. Писателят става известен с първия си роман „Името на розата“. Роден е през 1932 г. в Александрия (Италия), първоначално учи право, но по-късно се насочва към литературата и философията.
През 1954 г. защитава докторат върху книгата си „Естетиката на Тома Аквински”. Работи до 1959 г. като редактор на културните програми на италианската телевизия RAI.
Умберто преподава в Торинския университет, в Миланския университет, през 1969 г. става професор по визуални комуникации във Флоренция. От 1971 г. е доцент по семиотика във Факултета по литература и философия в Болонския университет, а от 1975 и редовен професор и ръководи Международния център за семиотични и когнитивни изследвания. Чете лекции в университетите в Йейл, Ню Йорк, Оксфорд, Париж и други, доктор хонорис кауза на 23 университета, сред които е и Софийският университет (1990).
Един от незабравимите цитати на автора е: „Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”
Сред най-известните книги на Умберто Еко са още „Махалото на Фуко“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“, „Пражкото гробище“, на „Трактат по обща семиотика“, „Семиотика и философия на езика“, „Пет морални есета“, есетата „За литературата“, „Изповедите на младия романист“ и други.

Мир на праха му!

Цитати от мъдри мислители

Posted ноември 30th, 2015 by admin

– Никога не прави нищо, което не знаеш; но научи всичко, което трябва да знаеш, и така ще преживееш щастлив живот. Питагор
– Истинското знание не е вродено, то се придобива. Демокрит
– Не се стреми да знаеш всичко, за да не станеш невежа във всичко. Демокрит
– Стремете се да знаете и имайте смелост да знаете. Хо Раци
– Невъзможно е да научиш нещо, което мислиш, че вече знаеш добре. Епиктет

Знаете ли, че…?

Posted ноември 10th, 2015 by admin

Интересни факти за известни автори:

* Маркес никога не е позволил да се заснеме филм на романа „Сто години самота“ .

* Първата ръчно написана Библия струвала осем милиона долара и е трябвало дванадесет години, за да се завърши

* Агата Кристи фигурира в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена.*Тя страда от вид нарушение в процеса на писане, наречен дисграфия, заради което почеркът ѝ е нечетлив. В резултат се налага да диктува всичките си романи.

Скоро още….

В Жеравна бе отбелязана 135-тата годишнина от рождението на гениалния писател Йордан Йовков. Жители и гости на Жеравна поднесоха цветя на паметника на Йовков в двора на родната му къща, където Веселин Нягулов, директор на музеите в Жеравна, говори за големия писател, автор на „Старопланински легенди“. Празничният ден продължи в художествената галерия, където многобройната публика имаше възможност да се наслади на играта на талантливите млади актьори от Арт център „Седем“ в постановка на разказа на Йовков „Шибил“, както и на концерт на ученици от музикалното училище в град Котел.

Източник:Jeravna.com

Тайнственият ръкопис

Posted октомври 3rd, 2015 by admin

Ръкописът на Войнич е наречен Тайнственият ръкопис, той носи името на полско-американския книжен антиквар Уилфрид М. Войнич, който го придобива през 1912 г. Ръкописът представлява книга от 240 страници, написана на език или скрипт, който е напълно непознат. Страниците са пълни с цветни рисунки на странни схеми, събития и растения, които не отговарят на нито един от известните видове.

Това произведение не може да бъде разшифрирано и до момента. Оригиналният автор на ръкописа остава неизвестен, но въглероден анализ е показал, че ръкописът е направен някъде между 1404 и 1438 година. Заради загадъчността му е наречен „най-тайнственият ръкопис в света“.

Има много теории за произхода и природата на ръкописа. Някои смятат, че това би трябвало да е фармакопея (лекарствен сборник), която има отношение по теми от средновековната или началото на съвременната медицина. Много от картините на билки и растения намекват, че това е учебникът на някой алхимик.

Фактът, че много от диаграмите изглеждат като астрономически описания, в съчетание с неидентифицираните биологични чертежи, дори карат някои теоретици да предполагат, че книгата може да има извънземен произход.

С едно нещо обаче повечето анализатори са съгласни – книгата е малко вероятно да бъде мистификация, ако се имат предвид обемът от време, пари и детайли, които са необходими за направата на ръкописа.

Снимки на ръкописа:
images

Източник:https://bg.wikipedia.org

Библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“ информира всички ученици, които имат желание да участват в конкурс за есе на тема „Сигурността на младите в интернет“ / Youth Internet Safety
Софийски форум за сигурност отправя покана до всички млади хора на възраст от 15 до 30 години да се включат в проекта „Сигурността на младите в интернет. Предизвикателствата пред киберсигурността“, който се реализира по Програмата „Еразъм+“, финансирана от ЕК, и със съдействието на Центъра за развитие на човешките ресурси. Изпратете есе и участвайте в конференцията и ролевите игри и ще имате възможност да спечелите награди, да се срещнете с известни специалисти в областта на информационните технологии и да получите сертификат. Попълнете анкетата за проучване на познания и нагласите в областта на киберсигурността. Анкетата и информацията за проекта можете да намерите на страницата на Форума – https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-Sofia-security-forum/665137956896002?sk=timeline%2F&app_data
Краен срок: 25 октомври 2015 год.
Конкурс за есе с награди:
І награда – 200 лева и книга;
ІІ награда – 150 лева и книга;
ІІІ награда – 100 лева и книга;

Източник: Софийски форум за сигурност /Sofia security forum/
Неправителствена организация (НПО)

Ден на книгата

Posted април 23rd, 2015 by admin

Талантливи ученици от ГПАЕ „Гео Милев“ с любов към писменото слово, се включиха в честването на Международния ден на книгата и авторското право – 23 април. С подкрепата на библиотеката ни и г-жа Ася Хаджирачева, младите творци споделиха сполучливите си авторски съчинения пред всички гости на празника и така станаха преки участници в него. Честването на Деня на книгата и авторското право е традиция вече цели 4 години в Английската гимназия. Целта на събитието отново бе да се предизвика интерес и желание в младите хора да четат и ценят книгите, защото те са огромно богатство, за всеки който иска да знае много и да успее.

И помнете – Legere – ergo sum! – Докато чета – съществувам!

Библиотеката на ГПАЕ „Гео Милев“

cropped-IMG_2620.jpgУважаеми почитатели на книгите,
по повод Деня на книгата 23 април/четвъртък/ – от 13 часа в Актовата зала ще се проведе литературно четене на творби на талантливи ученици.
Организатори са Библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“ и г-жа Ася Хаджирачева. Поканени са всички, колеги и ученици, които желаят!

23 АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО!
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
* Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, денят на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.

* 23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Inca Garcilaso de la Vega. Това е датата на раждане или смърт и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков, Josep Pla и Manuel Mejía Vallejo. Това прави естествен избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целия свят да отдаде почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.

Престижното британско издание The Telegraph обяви класацията си за романите, които всеки трябва да прочете, през септември миналата година. Ето го и списъкът…
100. „Властелинът на пръстените“ от Джон Роналд Руел Толкин
99. „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли
98. „Домът и светът“ от Рабиндранат Тагор
97. „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс
96. „Хиляда и една нощ“
95. „Страданията на младия Вертер“ от Йохан Волфганг фон Гьоте
94. „Среднощни деца“ от Салман Рушди
93. „Калайджия, шивач, войник, шпионин“ от Джон льо Каре
92. „Неуютна ферма“ от Стела Гибънс
91. „Сказание за Генджи“ от Мурасаки Шикибу
90. „Под мрежата“ от Айрис Мърдок
89. „Златната тетрадка“ от Дорис Лесинг
88. „Евгений Онегин“ от Александър Пушкин
87. „По пътя“ от Джак Керуак
86. „Дядо Горио“ от Оноре дьо Балзак
85. „Червено и черно“ от Стендал
84. „Тримата мускетари“ от Александър Дюма – баща
83. „Жерминал“ от Емил Зола
82. „Чужденецът“ от Албер Камю
81. „Името на розата“ от Умберто Еко
80. „Оскар и Лусинда“ от Питър Кери
79. „Широкото Саргасово море“ от Джийн Рис
78. „Алиса в Страната на чудесата“ от Луис Карол
77. „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър
76. „Процесът“ от Франц Кафка
75. „Сайдер с Роузи“ от Лори Лий
74. „Да чакаш махатма“ от Р. К. Нараян
73. „На Западния фронт нищо ново“ от Ерих Мария Ремарк
72. „Вечеря в ресторант „Носталгия““ от Ан Тайлър
71. „Сън в червените покои“ от Цао Сюецин
70. „Гепардът“ от Джузепе Томази ди Лампедуза
69. „Ако пътник в зимна нощ“ от Итало Калвино
68. „Катастрофа“ от Джеймс Балард
67. „Завой в реката“ от В. С. Найпол
66. „Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски
65. „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак
64. Трилогията „Кайро“ от Нагиб Махфуз
63. „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ от Робърт Луис Стивънсън
62. „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт
61. „Името ми е Червен“ от Орхан Памук
60. „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес
59. „Лондонски полета“ от Мартин Еймис
58. „Диви детективи“ от Роберто Боланьо
57. „Игра на стъклени перли“ от Херман Хесе
56. „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас
55. „Аустерлиц“ от В.Г.Зебалд
54. „Лолита“ от Владимир Набоков
53. „Историята на слугинята“ от Маргарет Атууд
52. „Спасителят в ръжта“ от Джеръм Дейвид Селинджър
51. „Подземен свят“ от Дон ДеЛило
50. „Възлюбена“ от Тони Морисън
49. „Гроздовете на гнева“ от Джон Стайнбек
48. „От планината възвестявай!“ от Джеймс Болдуин
47. „Непосилната лекота на битието“ от Милан Кундера
46. „Разцветът на госпожица Джийн Броуди“ от Мюриъл Спарк
45. „Воайорът“ от Ален Роб-Грийе
44. „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр
43. „Заеко, бягай“ от Джон Ъпдайк
42. „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен
41. „Баскервилското куче“ от Артър Конан Дойл
40. „Къщата на радостта“ от Едит Уортън
39. „Нещата се разпадат“ от Чинуа Ачебе
38. „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фитцджералд
37. „Началникът“ от Антъни Тролъп
36. „Клетниците“ от Виктор Юго
35. „Щастливият Джим“ от Кингсли Еймис
34. „Големият сън“ от Реймънд Чандлър
33. „Клариса или историята на една млада лейди“ от Самюъл Ричардсън
32. „Танц под музиката на времето“ от Антъни Пауъл
31. „Френска сюита“ от Ирен Немировски
30. „Изкупление“ от Иън Макюън
29. „Животът. Начин на употреба“ от Жорж Перек
28. „Том Джоунс“ от Хенри Филдинг
27. „Франкенщайн“ от Мери Шели
26. „Кранфорд“ от Елизабет Гаскел
25. „Лунният камък“ от Уилки Колинс
24. „Одисей“ от Джеймс Джойс
23. „Мадам Бовари“ от Гюстав Флобер
22. „На гости в Индия“ от Едуард Форстър
21. „1984“ от Джордж Оруел
20. „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“ от Лорънс Стърн
19. „Война на световете“ от Хърбърт Уелс
18. „Сензационни новини“ от Ивлин Уо
17. „Тес от рода Д’Ърбървил“ от Томас Харди
16. „Скалите на Брайтън“ от Греъм Грийн
15. „Законът на Устър“ от П. Г. Удхаус
14. „Брулени хълмове“ от Емили Бронте
13. „Дейвид Копърфийлд“ от Чарлс Дикенс
12. „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо
11. „Гордост и предразсъдъци“от Джейн Остин
10. „Дон Кихот де ла Манча“ от Мигел де Сервантес
9. „Мисис Далауей“ от Вирджиния Улф
8. „Позор“ от Дж. М. Кутси
7. „Джейн Еър“ от Шарлот Бронте
6. „По следите на изгубеното време“ от Марсел Пруст
5. „Сърцето на мрака“ от Джоузеф Конрад
4. „Портрет на една дама“ от Хенри Джеймс
3. „Анна Каренина“ от Лев Толстой
2. „Моби Дик“ от Херман Мелвил
1. „Мидълмарч“ от Джордж Елиът

Библиотеката при ГПАЕ“Гео Милев“ разполага с почти всички книги в списъка. Всеки от вас, който иска да се захване с предизвикателството да прочете цялата класация, нека ще чувства поканен да започне още сега:)

Източник: gnezdoto.net

Филмът ще описва историята на най-емблематичната фигура на Дякона.
На 16 февруари ще бъде премиерата на филма „Дякон Левски“.
Тази продукция ще ни напомни великите дела на Левски, с които за миг ще се откъснем от реалността и ще изтръпнем от гордост, че сме българи. Режисьор на филма е Максим Генчев, а лентата се състои от две части.
index

Дебютният роман на живеещата в САЩ българка Краси Зуркова Wildalone („Самодива“) е сред препоръчаните заглавия за януари на най-голямата социална мрежа за читатели Goodreads. Книгата e на пазара от 6 януари от импринта на HarperCollins William Morrow, под който в момента излизат книгите на Агата Кристи, Нийл Геймън, Патриша Корнуел, Джеймс Ролинс, Денис Лихейн и др.

В Wildalone Зуркова разказва за българката Теодора Славин, която отива в Принстън да търси изчезналата си преди 15 години в престижния американски университет сестра Елза. Първокурсничката Теа е виртуоз на пианото, но постепенно вниманието й е насочено към разгадаването на мистериите около изчезването на сестра й и към двамата братя Рис и Джейк Естлин, което я въвежда в един свят, в който самодивите играят значителна роля.

Краси Зуркова израства в България, но от 1993 г. живее в САЩ. Завършила е история на изкуствата в Принстън и право в Харвард. В момента е част от правната практика на Katten Muchin Rosenman LLP в Лос Анджелис.

По предварителна информация Wildalone ще излезе в 50-хиляден тираж, който ще бъде подкрепен със солидна маркетонгова кампания. Романът вече има положителни ревюта от Publishers Weekly, Kirkus Reviews и Library Journal, като е сравняван със „Здрач“, „Джейн Еър“, „Тайната история“ на Дона Тарт и „Аз, вещицата“ на Дебора Харкнес.

Източник:azcheta.comBsHbeOVCIAAt43Y-199x300

Изданието „Boredpanda“ показва някои от най-зашеметяващите библиотеки по света. Представените огромни пространства на интелектуални трудове привличат читателите си не само с големия се библиотечен фонд, но и с прекрасната си архитектура. Ето и десетте най-впечатляващи библиотеки според класацията на въпросното издание:

Националната библиотека на Прага, Чехия

1

– Trinity College Library, Дъблин, Ирландия

2

The Admont Library, Адмонт, Австрия
3

Beinecke Rare Book&Manuscript Library, Кънектикът, САЩ
4

– Националната библиотека в Париж, Франция

51

– Обществената библиотека в Ню Йорк
6

– Градската библиотека в Щутгард, Германия
7

– Библиотеката във Венесла, Норвегия

8

– Mazarine, Париж, Франция>
9

– Библиотека „Якоб и Вилхелм Грим“, Берлин, ГерманияFelix Loechner; Felix Löchner; sichtkreis; sichtkreis.com; arch

Източник: http://www.economic.bg

Posted януари 11th, 2015 by admin

В библиотеката ни може да откриете интересни заглавия на английски и български език на известни класически произведения, които също се и изучават по учебна програма като:wuthering-heights „Брулени хълмове“/Wuthering Heights/ на поетесата Емили Бронте, в които се разказва една страстна история за необузданата и демонична любов между Катрин Ърншоу и Хийтклиф, подхвърлено дете, отгледано от нейния баща. След смъртта на господин Ърншоу, Хийтклиф е тормозен и унижаван от брата на Катрин – Хиндли. Убеден, че любовта му към Катрин е несподелена, Хийтклиф напуска дома им. Години по-късно той се завръща като богат и изискан човек, прецизно подготвил своето жестоко отмъщение.
Първични и неконтролируеми, чувствата между Катрин и Хийтклиф помитат всичко по пътя си. Тяхната бурна, разрушителна страст ги води към собственото им унищожение.
Неподвластен на времето, шедьовърът на Емили Бронте е сред най-великите романи не само в английската, но и в световната литература.

index „Джейн Еър“ от Шарлот Бронте (1816–1855), английска писателка и поетеса, една от сестрите Бронте, чиито романи поставят нови стандарти в английската литература.
„Джейн Еър“ разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта й е споделена, а радостта й – пълна, докато не открива, че мъжът на мечтите й вече е женен. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. Кое ще надделее: гласът на разума или повикът на сърцето?
„Джейн Еър“/Jane Eyre/ е отчасти биографичен роман, описващ трудности, с които самата авторка се е сблъсквала. Още с излизането си през 1847 г. романът се превръща в сензация и огромната му популярност продължава и до днес. Изпълнен с дълбока емоционалност, силна чувственост и разтърсваща страст, „Джейн Еър“ си остава един от най-великите любовни романи на всички времена.

images„Последният мохикан“/ The Last of the Mohicans/ е един от най-известните англоезични романи за времето си. Благодарение на него Джеймс Фенимор Купър става един от първите световноизвестни американски писатели.
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око – последния мохикан.
Книгата е вълнуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.

Произведенията, които ви описахме са само част от интересните заглавия – на българси и английски език, с които разполага нашата библиотека. Всеки от Вас, който желае може да се регистрира с читателска карта/напълно безплатно/ и да се възползва от възможността да заеме и прочете хилядите вълнуващи произведения на литературата.

Следва продължение на още много заглави и техните анотации, които ще Ви дадат идея за едно полезно и приятно обогатяване на общата ви култура.
Поздрави, училищната Ви библиотека:)

Уикенд четиво

Posted декември 20th, 2014 by admin

Как да засилим магнетичното си присъствие? 69427_pic_m
Книга от поредицата „Жената и нейната вселена“.
Когато една жена въплъти женската си същност и сила, нейният живот се преобразява. Тя става привлекателна и чувствена. Щом влезе в стаята, всеки забелязва сиянието ѝ – сияние, което идва отвътре. Тази жена привлича мъже със силна мъжка енергия, защото нейната женственост ги допълва и вдъхновява.
Чрез своята книга Рейчъл Джейн Грувър изпраща на всички жени ценното послание, че има начин да бъдат едновременно и силни, и женствени, и не е нужно непрекъснато да полагат усилия, за да осъществят желанията си. Като им предлага своите изпитани практики, тя им показва как да изразят своята женствена страна, да се свържат с мъдростта на тялото си и да отворят сърцето си за любовта.
Благодарение на практиките и съветите в книгата, всяка жена може:•Да активира женската си същност и да се свърже с центъра на творчеството в своето тяло.
•Да получава повече внимание, без да се налага да манипулира.
•Да засили личностното си присъствие.
•Да разбере кои са основните грешки, които силните, независими жени допускат във връзките си с мъжете.
•Да свали невидимия шит, който обгражда сърцето ѝ, за да получава повече любов и разбиране.
•Да се научи да следва и да се доверява.
„Денят, в който осъзнах, че моята женска същност е най-привлекателното и могъщо нещо в мен – не умът, не красотата и не оптимизмът, тогава всичко за мен се промени. Женската същност ви подхранва, кара ви да се чувствате добре и е дар, който никой и никога не може да ви отнеме.“
Рейчъл Джейн Грувър

184949zНовата книга на Джо Витале е точно такава, каквато очаквах – ФАНТАСТИЧНА! Приковаващи вниманието истории и поучителни прозрения, които ме въодушевиха и изпълниха душата ми с любов. Това наистина е пътят към чудесата! – Джанет Брей Атууд, писателка
Тази книга трябва да се филмира. Брилянтно повествование и разкриване на начина, по който действа хавайската система за лечение хоопонопоно. – Барнет Бейн, филмов продуцент
Д-р Джо Витале споделя катализатора на собственото си пробуждане. С непринуденост и дълбока проницателност той споделя автентичните тайни на хоопонопоно, които са въодушевяващи и вдъхновяващи. Ако искате да достигнете абсолютното състояние, в което няма ограничения за убежденията, горещо ви препоръчвам да прочетете тази книга. – Д-р Стив Джоунс, клиничен хипнотерапевт
Искате да се сдобиете с повече пари? По-добра работа? Свобода и възможност да пътувате и да преследвате страстта си? Душевен баланс? Напълно здраво тяло? Живот, изпълнен с любов и вдъхновение?
Отговорите, които търсите, са тук, на тези страници. Новата ми книга е чудесен старт – навлизам по-дълбоко в хоопонопоно; разкривам как е започнало всичко, споделям вълнуващи истории и начини да го прилагате, разкривам още тайни и методи и ви водя към истинското духовно пробуждане.
Представете си само: още докато я четете, вие се изчиствате. Изчиствате ограничаващите ви програми, убеждения, старите мисловни модели…
Самата книга е средство за изчистване. Корицата й е средство за изчистване.
Това е най-важната и лична книга, която съм написал през последните десетина години. Тя съдържа огън. И разкрива факти относно хоопонопоно, които не сте чували, чели или виждали другаде. – д-р Джо Витале
Нови истории и нови процеси, които очертават четвъртата степен на пробуждането на хоопонопоно
В “Абсолютна неограниченост” Джо Витале представя уникалния метод, чрез който стресираните, претоварени и преуморени хора да преодолеят спънките и да постигнат целта си. За първи път бе разкрит тайнственият хавайски метод хоопонопоно, чрез който да постигнем здраве, благополучие, богатство, щастие и много повече. Милиони читатели придобиха силата да поемат контрола на живота си в свои ръце и действително да постигнат мечтаното – във всяка област от живота си. “В Нулата” започва оттам, откъдето свършва “Абсолютна неограниченост”. Книгата съдържа нови истории, обяснява нови процеси и разкрива четвъртата степен на пробуждането.
Обяснява процесът, наречен “пречистване”, чрез които изтриваме ограничаващи ни програми и убеждения, които не осъзнаваме. Показва как чрез произнасянето на фразите “Съжалявам”, “Моля те да ми простиш”, “Обичам те”, “Благодаря” всички ние можем да достигнем божественото.
Животът винаги ще е изпълнен с предизвикателства. Практикуването на хоопонопоно по метода и съветите на д-р Джо Витале ще ви преведе през това пътешествие чрез средствата, нужни ви да се освободите от блокиращите ви пречки и препятствия и ще ви разкрие безгранични възможности.
Джо Витале, световно известният автор, лектор, музикант, лечител и филмова звезда, практикува и преподава хоопонопоно. Той е също и сертифициран Рейки лечител, сертифициран Чи Кун практикуващ, клиничен хипнотерапевт, НЛП практик и има докторска степен по метафизика. Автор е на бестселърите “Ключът”, “Факторът привличане”, “Хипнотичните думи” и много други. Създател е на Miracles Coaching®. Посетете сайта му www.JoeVitale.com

Животът е твърде кратък, за да можеш да си позволиш да го наблюдаваш отстрани само защото те е страх, че може да бъдеш победен, ако се изправиш срещу него… Часовникът отброява минутите за всеки един от нас. Твой е изборът как ще прекараш оставащите дни. Брони Уеър a6cc65cba604d80205804248c83c7920
Какво би станало, ако имахме достъп до мъдростта, до която достигат хората в края на живота си, и ако използвахме тази мъдрост, за да изпълним дните си с повече любов, щастие и смисъл – не когато времето ни изтича, а сега, точно в този момент? В продължение на дълги години Брони Уеър работи като болногледачка, която се грижи за пациенти в последните им седмици на този свят. С времето тя с изненада установява, че колкото и да са различни, на прага на смъртта всички хора споделят едни и същи съжаления за пропуснатото и неизживяното, както и сходни прозрения за смисъла на живота и истински ценното в него. В желанието си да сподели мъдростта и откровенията им, Брони Уеър ни потапя в богатия емоционален свят на всички тези хора и обобщава петте най-важни прозрения за живота, до които те са достигнали. Това са истории за пропуснати шансове, несподелени чувства, разяждаща вина и потиснати желания, които могат да ни научат как да избегнем чувството на съжаление чрез радостта от любовта, освобождаващата сила на прошката и смелостта да живеем собствения си живот.
След като в продължение на години се опитва безуспешно да се приспособни към изискванията на корпоративния свят и банковата сфера, австралийката Брони Уеър избира друг път – да следва сърцето си и да открие собственото си призвание. Нуждата да оцелява обаче я тласка към напълно нова област – без да има никакъв професионален опит тя започва работа като болногледачка на възрастна жена – решение, което напълно преобръща живота й. През следващите десет години грижите за хора на смъртно легло стават нейно постоянно занимание и й дават възможност да се потопи в емоциите и преживяванията на клиентите си така, както малко хора успяват. Статията „Петте съжаления на умиращите”, в която Брони Уеър разкрива най-дълбоките прозрения на хората в последните им дни и седмици, добива голяма популярност и за една година е прочетена от повече от три милиона души от цял свят. Интересът към статията насърчава австралийката да я развие в книга и да разкаже истинските истории на всички онези хора, превърнали се в нейно вдъхновение. „Това, което наистина има значение за умиращите хора – обобщава опита си тя – е колко щастие са дали на любимите си хора и колко време са отделили за нещата, които наистина обичат. Нито един от тези хора не се и сеща дори, че е можел да си купи или да притежава повече вещи. Напротив, умиращите бяха обзети от мисли за това как са изживели живота си, какво са направили и дали са оказали положително влияние върху хората, които оставаха след тях, независимо дали това бяха семействата им, или обществото като цяло.” Водена от намерението си да бъде честна със своите читатели, авторката говори напълно откровено по теми табу – посрещането на мисълта за наближаващата смърт и съжаленията и вината, които често я съпътстват. Тя не ни спестява тъжните моменти, защото според нея именно те ни дават най-големите шансове за осъзнаване и развитие. Може би заради това книгата й не е изпълнена с мрачни настроения, а с възможности – възможности да надникнем там, където не сме били, да чуем истината и да разберем как бихме могли да оползотворим по-добре настоящето.„Само любовта остава” е книга, която, открехвайки вратата към смъртта, всъщност утвърждава живота и вярата, че можем да го променим към по-добро във всеки един момент.

643206zСоня Чокет е убедена, че хората, които успяват, имат различен подход към нещата от живота от онези, които не могат да намерят удовлетворение и душевен мир. За да откриете щастието, трябва да се научите да приемате и обичате себе си. Това е ключът към пълноценното и хармонично съществуване тук, на Земята. В десет прости стъпки тази книга ви учи как да извличате удоволствие от малките неща в живота, как да се изкачите на по-високо ниво на развитие, вслушвайки се във вътрешния си глас, и как да намерите верния път, без да правите компромис с онова, което желае сърцето ви.
Опознайте своя Дух.
Свържете се с Духовното си семейство.
Споделяйте даровете си.
Не забравяйте какво обичате.
Приемайте уроците на живота благосклонно.
Това са част от идеите, около които авторката е построила тезата си, че човек не трябва да се ръководи от егото си (постоянно защитаващата се и несигурна част от Аз-а), а да се обърне към един по-висш аспект от своята природа – Духа вътре в себе си, и да остави той да го води. Книгата обаче не съдържа абстрактни метафизични теории, а изпитани от живота практики. Тя е съставена като поредица от десет прости стъпки, всяка от които се състои от две части. Първата запознава читателите с определена идея, а втората описва практическите действия, които те трябва да предприемат, за да открият и подсилят обичта си към себе си и да се наслаждават на живот, свободен от страх и притеснения, и изпълнен със светлина.
“Пътят към промяната. Тръгни по него сега!” ще ви вдъхнови да предприемете най-голямата промяна в живота си – да се освободите от страха и контрола на егото и да се свържете с радостта, светлината и хармонията, която всеки един от нас носи в себе си. А резултатът от това ще бъде един човек, които обича и цени себе си и живее живота, който иска и който заслужава.
Соня Чокет е писател, лектор и психотерапевт. Автор е на редица книги по проблемите на самопознанието, превърнали се в бестселъри в цял свят, и водещ на радио- и шоупрограми, занимаващи се с нюейдж философията. Нейният уебсайт е: www.soniachoquette.com.

c3a4bb4f29793375b4845a378d386751_600x460На пресконференция по линията „Интегриране на нови практики и знания в обучението на компютърна лингвистика“ на института за български език към БАН, съобщи news.bg
На картата са показани 60 диалекта. Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени от специалисти-диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони в страната.
Картата обхваща цялата българска езикова територия, в нея също са посочени и региони от Беломорито и Македония, Северна Добруджа, Западните покрайнини и други.
Изготвянето на проекта е отнело повече от година. Картата е с висока научна стойност и дава възможност в синтезиран вид да се видят най-ярките фонетични, граматични и лексикални особености.
Дигиталната карта е разработена с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси“ и с участието на 25 изследователи.
Източник: standartnews.com

Famous faces

Posted декември 5th, 2014 by admin

Jonathan Swift was born on November 30, 1667 in Dublin, Ireland, the son of Protestant Anglo-Irish parents: his ancestors had been Royalists, and all his life he would be a High-Churchman. His father, also Jonathan, died a few months before he was born, upon which his mother, Abigail, returned to England, leaving her son behind, in the care of relatives. In 1673, at the age of six, Swift began his education at Kilkenny Grammar School, which was, at the time, the best in Ireland. Between 1682 and 1686 he attended, and graduated from, Trinity College in Dublin, though he was not, apparently, an exemplary student.

In 1688 William of Orange invaded England, initiating the Glorious Revolution: with Dublin in political turmoil, Trinity College was closed, and an ambitious Swift took the opportunity to go to England, where he hoped to gain preferment in the Anglican Church. In England, in 1689, he became secretary to Sir William Temple, a diplomat and man of letters, at Moor Park in Surrey. There Swift read extensively in his patron’s library, and met Esther Johnson, who would become his „Stella,“ and it was there, too, that he began to suffer from Meniere’s Disease, a disturbance of the inner ear which produces nausea and vertigo, and which was little understood in Swift’s day. In 1690, at the advice of his doctors, Swift returned to Ireland, but the following year he was back with Temple in England. He visited Oxford in 1691: in 1692, with Temple’s assistance, he received an M. A. degree from that University, and published his first poem: on reading it, John Dryden, a distant relation, is said to have remarked „Cousin Swift, you will never be a poet.“

In 1694, still anxious to advance himself within the Church of England, he left Temple’s household and returned to Ireland to take holy orders. In 1695 he was ordained as a priest in the Church of Ireland, the Irish branch of the Anglican Church, and the following year he returned to Temple and Moor Park.

Between 1696 and 1699 Swift composed most of his first great work, A Tale of a Tub, a prose satire on the religious extremes represented by Roman Catholicism and Calvinism, and in 1697 he wrote The Battle of the Books, a satire defending Temple’s conservative but beseiged position in the contemporary literary controversy as to whether the works of the „Ancients“ — the great authors of classical antiquity — were to be preferred to those of the „Moderns.“ In 1699 Temple died, and Swift traveled to Ireland as chaplain and secretary to the Earl of Berkeley.

In 1700 he was instituted Vicar of Laracor — provided, that is, with what was known as a „Living“ — and given a prebend in St. Patrick’s Cathedral, Dublin. These appointments were a bitter disappointment for a man who had longed to remain in England. In 1701 Swift was awarded a D. D. from Dublin University, and published his first political pamphlet, supporting the Whigs against the Tories. 1704 saw the anonymous publication of A Tale of a Tub, The Battle of the Books, and The Mechanical Operation of the Spirit.

In 1707 Swift was sent to London as emissary of Irish clergy seeking remission of tax on Irish clerical incomes. His requests were rejected, however, by the Whig government and by Queen Anne, who suspected him of being irreligious. While in London he he met Esther Vanhomrigh, who would become his „Vanessa.“ During the next few years he went back and forth between Ireland and England, where he was involved — largely as an observer rather than a participant — in the highest English political circles.

In 1708 Swift met Addison and Steele, and published his Bickerstaff Papers, satirical attacks upon an astrologer, John Partridge, and a series of ironical pamphlets on church questions, including An Argument Against Abolishing Christianity.

In 1710, which saw the publication of „A Description of a City Shower,“ Swift, disgusted with their alliance with the Dissenters, fell out with Whigs, allied himself with the Tories, and became the editor of the Tory newspaper The Examiner. Between 1710 and 1713 he also wrote the famous series of letters to Esther Johnson which would eventually be published as The Journal to Stella. In 1713 Swift was installed as Dean of St. Patrick’s Cathedral in Dublin — a promotion which was, again, a disappointment.

The Scriblerus Club, whose members included Swift, Pope, Congreve, Gay, and Arbuthnot, was founded in 1714. In the same year, much more unhappily for Swift, Queen Anne died, and George I took the throne. With his accession the Tories fell from power, and Swift’s hopes for preferment in England came to an end: he returned to Ireland „to die,“ as he says, „like a poisoned rat in a hole.“ In 1716 Swift may or may not have married Esther Johnson. A period of literary silence and personal depression ensued, but beginning in 1718, he broke the silence, and began to publish a series of powerful tracts on Irish problems.

In 1720 he began work upon Gulliver’s Travels, intended, as he says in a letter to Pope, „to vex the world, not to divert it.“ 1724-25 saw the publication of The Drapier Letters, which gained Swift enormous popularity in Ireland, and the completion of Gulliver’s Travels. The progressive darkness of the latter work is an indication of the extent to which his misanthropic tendencies became more and more markedly manifest, had taken greater and greater hold upon his mind. In 1726 he visited England once again, and stayed with Pope at Twickenham: in the same year Gulliver’s Travels was published.

Swift’s final trip to England took place in 1727. Between 1727 and 1736 publication of five volumes of Swift-Pope Miscellanies. „Stella“ died in 1728. In the following year A Modest Proposal was published. 1731 saw the publication of Swift’s ghastly „A Beautiful Young Nymph Going to Bed.“

By 1735, when a collected edition of his Works was published in Dublin, his Meniere’s Disease became more acute, resulting in periods of dizziness and nausea: at the same time, prematurely, his memory was beginning to deteriorate. During 1738 he slipped gradually into senility, and finally suffered a paralytic stroke: in 1742 guardians were officially appointed to care for his affairs.

Swift died on October 19, 1745. The following is Yeats’s poetic version (a very free translation) of the Latin epitaph which Swift composed for himself:

Swift sailed into his rest;
Savage indignation there
Cannot lacerate his breast.
Imitate him if you dare,
World-besotted traveller; he
Served human liberty.

http://www.victorianweb.org

Famous faces

Posted ноември 18th, 2014 by admin

Edgar Allan Poe
1809-1849 , Boston , MA
Edgar Allan Poe

On January 19, 1809, Edgar Allan Poe was born in Boston, Massachusetts. Poe’s father and mother, both professional actors, died before the poet was three years old, and John and Frances Allan raised him as a foster child in Richmond, Virginia. John Allan, a prosperous tobacco exporter, sent Poe to the best boarding schools and later to the University of Virginia, where Poe excelled academically. After less than one year of school, however, he was forced to leave the university when Allan refused to pay Poe’s gambling debts.
Poe returned briefly to Richmond, but his relationship with Allan deteriorated. In 1827, he moved to Boston and enlisted in the United States Army. His first collection of poems, Tamerlane, and Other Poems, was published that year. In 1829, he published a second collection entitled Al Aaraaf, Tamerlane, and Minor Poems. Neither volume received significant critical or public attention. Following his Army service, Poe was admitted to the United States Military Academy, but he was again forced to leave for lack of financial support. He then moved into the home of his aunt Maria Clemm and her daughter Virginia in Baltimore, Maryland.
Poe began to sell short stories to magazines at around this time, and, in 1835, he became the editor of the Southern Literary Messenger in Richmond, where he moved with his aunt and cousin Virginia. In 1836, he married Virginia, who was fourteen years old at the time. Over the next ten years, Poe would edit a number of literary journals including the Burton’s Gentleman’s Magazine and Graham’s Magazine in Philadelphia and the Broadway Journal in New York City. It was during these years that he established himself as a poet, a short story writer, and an editor. He published some of his best-known stories and poems, including “The Fall of the House of Usher,“ “The Tell-Tale Heart,“ “The Murders in the Rue Morgue,“ and “The Raven.” After Virginia’s death from tuberculosis in 1847, Poe’s lifelong struggle with depression and alcoholism worsened. He returned briefly to Richmond in 1849 and then set out for an editing job in Philadelphia. For unknown reasons, he stopped in Baltimore. On October 3, 1849, he was found in a state of semi-consciousness. Poe died four days later of “acute congestion of the brain.” Evidence by medical practitioners who reopened the case has shown that Poe may have been suffering from rabies.
Poe’s work as an editor, a poet, and a critic had a profound impact on American and international literature. His stories mark him as one of the originators of both horror and detective fiction. Many anthologies credit him as the “architect” of the modern short story. He was also one of the first critics to focus primarily on the effect of style and structure in a literary work; as such, he has been seen as a forerunner to the “art for art’s sake” movement. French Symbolists such as Mallarmé and Rimbaud claimed him as a literary precursor. Baudelaire spent nearly fourteen years translating Poe into French. Today, Poe is remembered as one of the first American writers to become a major figure in world literature.
Poetry
Tamerlane and Other Poems (1827)
Al Aaraaf, Tamerlane, and Minor Poems (1829)
Poems (1831)
The Raven and Other Poems (1845)
Eureka: A Prose Poem (1848)
Fiction
Berenice (1835)
Ligeia (1838)
The Fall of the House of Usher (1839)
Tales of the Grotesque and Arabesque (1939)
Murders in the Rue Morgue (1841)
The Black Cat (1843)
The Tell-Tale Heart (1843)
The Purloined Letter (1845)
The Cask of Amontillado (1846)
The Oval Portrait (1850)
The Narrative of Arthut Gordon Pym of Nantucket (1850)

www.poets.org

Цитат на деня!

Posted ноември 18th, 2014 by admin

nemiroff_resize1

„Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят“.

Famous faces

Posted ноември 17th, 2014 by admin

Agatha Christie – Writer: UK
She is best remembered for her detective novels. which have given her the title „Queen of Crime“ an made her one of the most important and innovative writers in the genre.
Astrid Lindgren: Writer: Sweden
She wrote a number of famous children’s books including Pipi Longstocking. Her books have been translated into numerous languages and have sold over 145 million copies worldwide.

Email, RSS Follow
Българският учебник по британска и американска литература за ХІ и ХІІ клас на издателство „Просвета“ е бил отличен като най-добър в категорията си по време на Панаира на книгата във Франкфурт, съобщи bnr.bg. Участвали са 62 проекта от 30 държави.
Автор на учебника е проф. Мадлен Данова, която преподава в Катедрата „Англицистика и американистика“ в Софийския университет. Редактор на учебника е Надежда Радулова, също преподавател в СУ.
„Наградата се връчва всяка година. Има няколко организации, които излъчват тази награда –Панаира на книгата във Франкфурт, Асоциацията на европейските издатели на учебници и Международната асоциация за изследване на учебниците и образователните медии. Участват всички европейски страни. Има четири категории. Нашият учебник спечели сребърен медал в категорията за гимназиален курс”, разказа Надежда Радулова.

Проф. Мадлен Данова обясни:
Опитахме се да направим един много съвременен учебник, който се надяваме да се хареса на учениците. Проведохме много семинари, много срещи с учителите. От миналата година, когато излезе първата част на учебника, до месец май, когато излезе втората част, всички дадоха много положителни отзиви.
Източник: lira.bg

Уважаеми колеги, ученици и приятели, библиотеката на ГПАЕ „Гео Милев“ Ви съобщава, че предстои Конкурс за ученици от 9 и 10 клас за 1-годишно обучение в САЩ за програма YES (Youth Exchange & Study).
Програмата се финансира от Департамента на САЩ, а финалистите получават пълна стипендия.
Тестирането за конкурса ще се проведе в 3 града в България: Стара Загора – 9 октомври, Варна – 11 октомври, София – 13 октомври. Не се прави предварително регистриране и не се заплащат никакви такси.
Пълна информация за програмата, конкурса и тестирането може да се намери на сайта www.ac-see.org.
За въпроси моля да пишете на е-мейл sofia@americancouncilssee.org.
Информацията е предоставена от издателство „Express publishing“

Библиотеката на ГПАЕ „Гео Милев“ – Бургас ще подкрепи и съдейства на учителите по български език и литература в ГПАЕ „Гео Милев“- Бургас в провеждането на инициативата „България чете“.
Националната кампания ще се проведе под патронажа на ПРЕЗИДЕНТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. В организацията на тази инициатива ще участват Министерството на културата и Министерството на образованието и науката. Целта е да се насърчи четенето и да се повиши грамотността сред гражданите от всички възрасти.
На 01.10.2014 г. преди часа на класа всеки учител или ученик, който желае може да заповяда библиотеката на гимназията, за да почете или вземе книга и по този начин да се включи в кампанията „България чете“.

Какво му е полезно на четенето

Posted септември 19th, 2014 by admin

Няколко причини да продължим да го правим и любопитни факти, свързани с него
Четенето изостря мирогледа. Ще можете по-добре да разбирате и да виждате околния свят и хората. И най-важното – самия себе си.
Четенето пази физическото ви здраве. Да сглобяваш от буквите думи, да превръщаш думите в образи, да осъзнаваш какво точно е искал да ти предаде авторът с посланието си и да намираш отговор на въпросите, които си задаваш – това е фантастична гимнастика за мозъка.
Четенето тренира концентрацията. Можете да четете на музика, в бучащия градски транспорт, по време на лекция, без да обръщате внимание на суетата наоколо. Тренираният читател може без проблеми едновременно да гледа четири предавания превключвайки от канал на канал.
Четенето влияе положително на околната среда. Ако вие четете книги и вестници, значи дървото, от което са направени, не е отсечено напразно. За да ги четете не хабите ток, не купувате батерии и са много по-леки от нотбука. Вие четете – значи в това време не карате кола и не изхвърляте вредни емисии във въздуха.
Четенето е най-добрият начин за прекарване на свободното време. Никога няма да ви омръзне да четете книги, защото те са милиарди и няма да ви стигнат няколко живота, за да изчетете всичко написано през цялата история на човечеството, откакто то може да пише. Ще опитате много автори и жанрове, преди да намерите четивото, от което наистина получавате удоволствие. Не се отказвайте, докато не намерите „вашата“ книга, която ще промени живота ви в този момент. И продължете към следващата, която ще ви доближи до истината.
Какво ще ви помогне да четете по-бързо?
Необходимо е да тренирате и увеличавате зрителното си поле. Колкото е по-широко то, толкова повече ключови думи ще можете да възприемате с един поглед.
Трябва да се научите да отделяте от общия текст само най-важното.
Научете се да потискате произнасянето на ум на прочетеното. Езикът да не мърда. Очите да не следват реда.
Изработете си психологическа настройка, насочена към мигновено схващане на смисъла на прочетеното. Бодрият мозък е бърз.
При четене използвайте ефективни стратегии за запомняне на получената информация.
Интересни факти за четенето
Максим Горки четял със скорост четири хиляди думи в минута, а Наполеон – с две хиляди.
Сталин четял минимум по 400 страници на ден.
Т. Едисон четял по 2-3 реда наведнъж и запомнял цели страници от текста наизуст благодарение на максималното съсредоточаване.
Умората на очите е по-голяма при бавно четене, отколкото при бързо.
95% от хората четат много бавно — 180–220 думи в минута (1 страница за 1,5-2 минути).
Нивото на проумяване при традиционното четене е 60%, при бързото — 80%.
За един час четене очите на четящия 57 минути са фиксирани върху текста, тоест, намират се в относителен покой.
Балзак четял роман от двеста страници за половин час.
Когато четете за прозяване – започвате да се прозявате.
Купувачът в книжарницата отделя средно по 8 секунди, за да разгледа първата корица на книгата и 15 секунди – последната.
Половината от всички продавани книги в света се купуват от хора над 45 г.
Жените купуват 68% от всички книги.
Повечето читатели губят интерес към книгата на 18-ата страница.
Библиоклептоман е човек, който краде книги. Един от най-известните библиоклептомани е Стивън Блумберг, който откраднал над 23 000 редки книги от 268 библиотеки. Колекцията му се оценявала на 20 милиона долара.
В бразилските федерални затвори действа програма за поощряване на четенето. Всяка прочетена от затворника книга съкращава срока на излежаваната присъда с 4 дни, но не повече от 48 дни на година.
Източник:http://www.spisanie8.bg

Повишаване на ролята на библиотеките в динамиката на устойчивото развитие
Направи зелена твоята библиотека

Библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“ се включи в инициативата „Направи зелена твоята библиотека“

Кампанията е на ББИА „Направи зелен@ твоята библиотека“ – инициатор на ред инициативи, представящи добри примери за новата роля на библиотеките като стратегически партньори на местната власт при оформянето и постигането на целите на устойчивото развитие. Добрите връзки на библиотеките с общността, техният капацитет да организират програми и разпространяват информация до широка и разностранна публика, както и универсалната достъпност, която те предлагат, ги правят естествени партньори при изграждането на здрави и процъфтяващи общности.
Инициативата „Направи зелен@ твоята библиотека“ цели да позиционира българските библиотеки сред лидерите в дейностите и образователните инициативи по опазване на околната среда като:
Работят за повишаване осведомеността на общността за екосъобразни практики, вкл. чрез своите фондове и услуги, както и чрез използване на социалните медии и нови форми на участие на населението.
Станат пример за екологично-съобразни практики и прилагане на зелени стандарти.
Създават партньорства за устойчиво развитие.
Бъдат сред първите в организирането на образователни програми, свързани с опазване на околната среда.
На национално равнище инициативата ще създаде среда, в която участващите библиотечни специалисти ще обменят идеи помежду си и ще насърчават и други да се присъединят към тях:
Ще провежда информационни кампании за да могат идеите на инициативата и нейните цели да бъдат подкрепени от широката общественост.
Ще осигурява инфоромация за добри практики и ще дава предложения за програми и услуги, подходящи за приложение в библиотеките.
Ще насърчава креативността за осъществяване на зелени проекти и ще награждава най-добрите.
Ще осигурява подкрепа на библиотечните зелени инициативи от централната и местна власт, неправителствени организации и бизнеса.
Ще включва зелените теми в инициативи на Българската библиотечно-информационна асоциация като Национална библиотечна седмица, Маратон на четенето, Лятно четене и други.
Ще публикува информация за международни инициативи и практики.
На местно ниво отделните библиотеки ще организират разнообразни събития като семинари по опазване на околната среда, училищни програми и обществени форуми за запознаване на населението с практическа инфоромация за нови зелени идеи, които те могат да приложат в ежедневието си.

Участието на библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“ в инициативата „Направи зелена твоята библиотека“ е ясно и целеустремено, а именно: да бъде сред лидерите в дейностите и образователните инициативи, да предостави информация и ресурси на общността, за да се разбере как да живеем зелено – да пазим чиста околната среда и да пестим енергия.

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Академик на БАН (2003). Днес на 27.08.2014 година – той си отиде от този свят на 94-годишна възраст, но остави след себе си много.

Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“. През 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. Автор на цикъл стихотворения „Стари неща малко по новому“ (1945), „Стихотворения“ (1949), поемата „В меката есен“ (1960), пътеписа „Книга за Китай“ (1958), пиесата „Когато розите танцуват“ (1965), сатирични стихотворения и поеми „На смях“ (1970), „Бяла приказка“ (1977), „Копче за сън“ (1978), „Пет приказки“ (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др. Пише сценарии на игралните филми: „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Слънцето и сянката“ (1962), „Рицар без броня“ (1966), на няколко киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“ (1988).
Диалогът между твореца Валери Петров и възприемателя не е приключил завинаги, той ще продължи вечно. Помним и неговото стихотворение „Японският филм“, напомнящо за реален филм, създаден през 1960г. Чрез него той представя един нов, далечен и непознат за българина свят, описвайки в няколко строфи съдържанието на тази творба на киното. Поетът желае да внуши способността на изкуството да предава идеи, които да обогатяват мисленето и душевността на човека.

„Японският филм“

На остров гол живеят двама

и го поливат нощ и ден.

Това е филма. Друго няма.

И вий скучаете край мен.

Жената, хвърлила черпака,

се просва в хълцания зли.

А вий се смеете във мрака

на глупостта, че сте дошли.

Защо? Нима сте духом голи

подобно оня остров там?

Ако е тъй, то за какво ли

се трудиме над вас, не знам!

Но на екрана, мълчалива,

жената се изправя пак,

за да полива свойта нива

все тъй, черпак подир черпак.

Сега вървете към вратите,

шумете, смейте се на глас —

докрай, додето разцъфтите,

ще мъкнем влагата към вас!

„Японският филм“ обобщава идеята за неосъществения диалог между автор и възприемател. Но финалът затвърждава впечатлението, че той не се е случил само тук и сега. А творецът винаги носи в себе си духовната мощ да продължи да опитва. Той има и безумната вяра, че понякога само лудостта може да предизвика желаната реакция и пробуждане на съкровените усещания в душата на човека, които го правят истински жив. Всяка възможност това да стане, заслужава рискът да се опитва отново и отново.

Ние ще запомним и продължим да се опитваме да разберем и водим диалог с твореца, изкуството, времето и вечността.

Почивай в мир!!!

uchrechporusez2Вие си мислите, че знаете руски. Толкова е лесен. Толкова прилича на българския… Е, вярно, има падежи, които малко усложняват работата. Но пък лексиката… Казват, че лексиката в двата езика съвпада до 80%! И изведнъж прочитате израза „свежая булка“ например. И как да ви дойде наум, че става дума за прясно хлебче, а не за свежа булка? Или ви казват: „Какая красивая у тебя майка!“. Оглеждате се за майка си и се чудите дали наистина е толкова красива, като и през ум не ви минава, че става дума за фланелката ви! Освен това разбирате, че руснаците не мият, а чистят зъбите си, бият стъклото, вместо да го чупят, и какво ли още не… И става тя една…

Тoзи учебен речник е за всички, които изучават руски език, независимо от нивото, на което се намират. Ако сега започвате, той ще ви помогне да усвоите основната лексика, обогатена с най-актуалната, тази, която ще чуете и прочетете в новините. Ако знаете добре руски, тук ще намерите тънкостите, които ще ви помогнат да стигнете до следващо, по-високо ниво.

Помагалото се състои от две части:
– активен речник с превод на български език
– речник на съчетаемостта на всяка заглавна дума
в основните ѝ значения
с българските съответствия на всяко словосъчетание
с маркирани различия в съчетаемостта на двата езика.

– над 5000 думи с превод на български
– пълна съчетаемост на думата с превод на български
– подчертаване на различията в двата езика
– базов активен речник
– най-новата и актуална лексика, необходима – за разбиране на средствата за масова информация
– фразеологизми и техните български съответствия
– ниво А1 – B2

Свято слово

Posted май 19th, 2014 by admin

По инициатива на Литературното общество и Училищната библиотека нашата гимназия се включи в осмото издание на инициативата „Свято слово“, организирана от Община – Бургас и дружество „ Български писател “. Майските срещи на славянските творци са една традиция за града ни в навечерието на 24 МАЙ.
Ученици от руските паралелки в нашата гимназия се включиха всвоеобразен час по поезия с участието на хърватския творец Иван Херцег и руските поети Борис Лапардин и Любов Лапардина.Известната бургаска поетеса Роза Баянова представи гостуващите творци.
Поетът от Хърватия Иван Херцег разказа за своя творчески път,за новата си книга „Неправилности“ и за дейността си като главен редактор на литературния журнал за поезия,издаван в Загреб.Екземпляр от него(на английски език) бе подарен на училището.Той прочете на родния си език свои стихове.
Творците от Русия,които са членове на Съюза на писателите в Москва,разказаха за живота си в Сибир,за своите мечти,за литературата като хоби и същност на живота.
Ръководителят на Литературното общество г-жа Дора Лазарова връчи на гостите литературен сборник с произведения на наши уче-
ници. Уредникът на училищната библиотека г-ца Радостина Касабова подари на творците материали,издадени от гимназията.
Елица Георгиева, Яна Неведешева, Мария- Жаклин Жекова и Рени Керчева от клуб „Палитра“ с ръководител г-жа Златка Коева подготвиха интересни живописни творби,които подариха на нашите гости.
Този празник на духовността прерасна в среща на гостите с младостта. Те споделиха радостта на нашите абитуриенти, като се включиха в тяхното тържество.
Предложените снимки разкриват атмосферата на събитието.
Ива Ярмова
Ателие “Литературно общество“

По повод на 23 април – Световният ден на книгата и авторското право, библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“ и клуб по УСПЕХ – „Аз, репортерът“ организираха литературно четене в гимназията. Гости бяха г-жа Роза Боянова – една от най- талантливите поетеси в Бургас, която представи млади поети от Литературното студио „Митични птици“, което води. От младите таланти присъстваха Десислава Кирязова, Ралица Арнаудова, Калина Колева и Антония Тодорова.
В своите стихове поетесата не спира да си задава въпроси и да търси отговори по болезнени теми от нашето съвремие.
Но „Нали един живот не стига на човека
отговора да открие,
той, ослепял от красота
и оглушал от музика,
си тръгва“.
Въпреки всичко, тя мечтае да напише „приказка, в която да живее“. За своята приказка и за младите хора, с които я пише, ни разказа самата тя – Роза Боянова.
Гостите на Празника на книгата подариха на библиотеката и на всички присъстващи – „Парченце залез между пръстите“ – поетичен сборник, 20 години Литературно студио „Митични птици“ – Бургас и получиха награди за участието си от нашето училище.
На литературната среща присъстваха учители, ученици, любители на поезията и приятели на ГПАЕ „Гео Милев“.

23 АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО!
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
* Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, денят на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.

* 23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Inca Garcilaso de la Vega. Това е датата на раждане или смърт и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков, Josep Pla и Manuel Mejía Vallejo. Това прави естествен избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целия свят да отдаде почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.

cropped-IMG_2620.jpgУважаеми колеги,
По повод Деня на книгата ще се проведе среща с млади бургаски поети на 23 април/сряда/, от 12 ч., в Актовата зала.
Организатори са Библиотеката при ГПАЕ „Гео Милев“ и клуб по УСПЕХ – „Аз, репортерът“. Поканени са всички, колеги и ученици, които желаят!

DSC02230Група ученици от нашата гимназия посетиха редакцията на вестник „Компас“ и г-жа Дарина Стоянова – главен редактор на журнала, която ги запозна с пътя на писаното слово до читателя. Журналистката Роза Максимова разказа за подготовката и отпечатването на литературния материал на изданието.
Любопитен факт е, че вестник „Компас“ отделя цяла страница за интервюта с творци, проследява се литературният живот в нашия град.
Редакцията е отворена за литературните опити на млади творци, които могат да изпращат художествените си откровения на адреса на изданието.

DSC02176За нас разказаха: Даниела Гуджева, Младен Георгиев и Анастасия Кукле от VIII „в“ клас от ателие „Литературно общество“ при ГПАЕ „Гео Милев“, гр. Бургас
DSC02295

untitled.png1111Класик, ярък белетрист, майстор на късия разказ – Николай Гогол. „Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица;“ „Красотата е изворът на поезията;“ „Към думите трябва да се отнасяме честно;“ „Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът;“ „Страхът е по-прилепчив и от чумата.“ – това са крилатите фрази на Гогол. Днес се навършват 205 години от рождението на автора.
След смъртта на Пушкин Гогол заема в руското обществено съзнание мястото на национален писател – Учител и духовен водач.
Гогол- Яновски е роден на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в село Сорочинци, Украйна, в семейството на бедни дворяни с полски произход по бащина линия. Детството си прекарва в родното имение Василиевка. Украйна оставя силен отпечатък върху съзнанието на писателя – тя се превръща за него в митологично пространство на една загубена идеална култура, в която доминират колективността,празникът и хармонията. Тази идеална Украйна Гогол изобразява в първите си повести.
Началното си образование Гогол завършва в Полтава 1818-1820г., а след това постъпва в новооткрития лицей в гр. Нежин. В Полтава и Нежин бъдещият писател се запознава с провинцията на Руската империя – с бита, нравите, нечистотата, рушветите, наказанията в училище, съдебната система – с това, което той определя като съществуване и което влиза в сблъсък с неговите идеали. Въпреки това в лицея Гогол получава добро образование. Той успява да прояви таланта си на комик в училищните театрални постановки, пише, рисува.
След завършването на лицея през 1828 г., Гогол заминава за Петербург, изпълнен с мечти за служене на родината и за постигане на слава. Столицата разкрива пред него своите котрасти: тя привлича младия провинциалист с блясъка си, с оживлението по главната улица / Невския проспект/, с вестниците, театрите, ресторантите, но потиска бедняка, какъвто е Гогол, с мрачните квартири, с перспективата на досачна чиновническа служба. В бъдещите повести на Гогол този реален Петербург ще бъде представен като фантастичен образ на един свят, в който всичко може да се случи на човека, където носът може да изчезне от лицето на своя собственик и да стане висш чиновник /“Нос“/, където бедният чиновник, чийто шинел са откраднали, може да се превърне след смъртта си в призрак и да краде чужди шинели /“Шинел“/, а друг полудял чиновник да си представи, че е крал на Испания /“Записките на един луд“/.
Гогол не може да се примири с чиновническата служба, въпреки, че е принуден да изкарва прехраната си с нея. Той носи в багажа си една романтична поема, с която се надява да спечели място в руската литература, да бъде забелязан. Издава поемата със свои средства под псевдонима В. Алов и трепет очаква отзвука, но критиката е унищожителна. Гогол изкупува всички екземпляри и ги изгаря. Несполучливият поет бяга в Любек, Германия. Бягството в чужбина ще стане за него изход в периоди на душевна криза и разочарование.
След месец се връща в Русия и публикува две свои произведения отново под псевдоними в „Литературная газета“. Забелязан е от известни литератори, запознава се с Пушкин.
През 1831 година Гогол издава първия си сборник с повести “ Вечери в селцето край Диканка“; през 1835г. създава повестите от сборниците „Мирогород“ и „Арабески“, през 1836 год.на руска сцена е поставена комедията му “ Ревизор“, която има шумен успех,но не е разбрана от публиката и авторът отново бяга в чужбина – във Виена, Париж и Италия.
През 1839 г. Гогол е отново е в Русия , в Москва. През 1942 г. публикува повестта “ Шинел“, предава за публикация първия том от романа „Мъртви души“, над който е работил в чужбина.
През 1848г., на връщане от чужбина в Русия, Гогол посещава Йерусалим, воден от вътрешната потребност да открие Бога за себе си. В Русия е завладян от мечтата за щастие в любовта. Биографите откриват в писмата му до Анна Михайловна Велгорска намеци за брачно предложение, което е отхвърлено. Не носи душевен покой на Гогол и собствената му слава, на която става свидетел. При посешщението си в родното имение се крие от гостите, а те от него, страхувайки се да не ги опише в книгите си. Мъчителни за него са мизерията, болестите и сушата в родния му край. Гогол не може да си намери място, чувства се чужд навсякъде. Пътувайки из Русия, Гогол работи над втория том на „Мъртви души“, в който възнамерява да покаже една друга Русия. Търсенето на Бога го отвежда в манастира Оптина обител. През септември 1851 г.авторът изпада в депресия, отказва да се храни, сякаш иска да постигне победа на душата над тялото. По това време гогол общува със свещеника отец Матей Константинов, който го съветва да се откаже от писането. Заболяването на Гогол поставя лекарите в недоумение – те лекуват тялото му и не разбират, че боледува душата му. През нощта на 11.02.1852 г.Гогол вика своя слуга, запалва камината и изгаря втория том на „Мъртви души“. На 21.02.1852 г.големият писател на Русия умира. Край смъртното му ложе се редуват студенти и преподаватели от Московския университет, литератори, общественици, на челото му поставят лавров венец, след ковчега му вървят хора от всички съсловия. Споровете между различните идейни кръгове за това чий е Гогол получават отговора: Гогол е на цяла Русия. Последните му думи са: “ Ще се смея през сълзи“.

Източник: Атанасов, Владимир, Литература 10кл, ЗП, София: КРЪГОЗОР, 2002

На 14 и 15 март във фоайето и изложбената зала на Младежки културен център към Община Бургас ще се проведе Кандидатстудентска борса за 2014 година. Над 20 български висши училища и образователни организации ще вземат участие в тазгодишната борса, която се организира от Сдружение

„Кандидатстудентска борса“ със съдействието на Община Бургас.На двудневното изложение бъдещите студенти и техните родители ще получат информация, консултация и съвет от специалисти от висшите училища за условията, реда и сроковете за кандидатстване, класиране и записване, за програмите за подготовка на приемните конкурсни изпити, за предварителните и редовните изпити, за признаването на зрелостните изпити, битовото устройване на студентите и социалните придобивки и др., ще имат възможност да се снабдят с кандидатстудентски справочници, учебно-помощни и информационни материали.

Часовете, в които кандидатстудентската борса ще бъде отворена и ще приема посетители са на 14 март от 10.00 до 18.00 часа и на 15 март от 9.00 до 13.00 часа.

Българските висши училища, които ще участват тази година в борсата са следните:

1. Варненски свободен университет „Черноризец храбър“- Варна

2. Висше военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“- Варна

3. Висше строително училище „Любен Каравелов“ – София

4. Висше транспортно училище „Т. Каблешков“ – София

5. Висше Училище „Международен колеж“ – Добрич

6. Висше училище международен колеж – International University College – София

7. Икономически университет – Варна

8. Лесотехнически университет – София

9. Минногеоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София

10. Национален военен университет „Васил Левски“- В. Търново

11. Нов български университет – София

12. Пловдивски университет „П. Хилендарски“ – Пловдив

13. Русенски университет „Ангел Кънчев“ – Русе

14. Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ – София

15. Стопанска академия – Свищов

16. Технически университет – Варна

17. Технически университет – Габрово

18. Технически университет – София

19. Тракийски университет – Стара Загора

20. Университет по архитектура, строителство и геодезия – София

21. Бургаски свободен университет – Бургас

22. Университет „Проф. А. Златаров“ – Бургас

23. Химикотехнологичен и металургичен университет – София

ПРОФЕСИОНАЛНИ КОЛЕЖИ

1. Частен професионален колеж по екранни изкуства – АРТ колеж – София

2. Частен професионален колеж „Омега“-Пловдив

Източник: Пресцентър Община Бургас.

Копнеж за растящо творчество
Краен срок: 28 февруари 2014 г.

Фондация „Човешката библиотека“, клуб „Светлини сред сенките“, електронно списание SciFi.bg, Фентъзи ЛАРП център, Клуб за екология, самосъзнание и фантастика „ВОДА“ и клуб „ЕКОРАВНОВЕСИЕ“ канят всички автори на възраст от 6 до 27 години (включително) да участват в Копнеж за растящо творчество.
Изпращайте на адрес poslednorog -в- gmail.com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове.
Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо дали в България или по света.
Темата е свободна, но тази година ще ни зарадвате, ако ни разкажете за:
А. Природата – как ? помагаме да расте.
Б. Гражданските събития в България от миналата година досега – как пораснахме покрай тях и за какво ни вдъхновиха.

За повече инфо: http://choveshkata.net/blog/?p=4335554683_429629003795049_710697406_n

Новият надграждащ курс за учащи с основни познания по езика ще Ви помогне да се научите да общувате свободно на английски във всякакви ситуации.
Двете учебни книжки и аудиодисковете към тях Ви гарантират:
•Бизнес английски за офиса или бизнес пътувания
•Съвети и насоки за писане на имейли, разговори по телефона, провеждане на срещи, изнасяне на презентации, представяне на фирмата, работа с клиенти
•Разнообразни упражнения за усвояване на граматиката и произношението.
Пакетът включва: 2 учебни книжки + 2 аудиосидита.
Учебните книжки осигуряват:
•20 урока на различни теми от сферата на бизнеса и упражнения
•Приложение с транскрипции, отговори, граматика и речник
•Повече упражнения за трениране на превод от български на английски
Дисковете осигуряват диалозите от учебника и упражненията за слушане и правоговор.business-english-a2-b1_s

Очаквайте скоро….

Posted януари 31st, 2014 by admin

Джон Грийн –kyde-si-aliaska-dzhon-grijn

Когато имаш какво да кажеш на хората и притежаваш изключителния талант да го разкажеш така че да докосва сърцата им, дори да променя живота им, значи си разказвач с мисия и… Рано или късно може да попаднеш в списъка с най-продаваните автори на New York Times, както американския писател Джон Грийн. Към началото на 2014 година той има издадени 5 книги, преведени на повече от 12 езика, спечелил е две престижни литературни награди, няколко пъти е финалист в „Los Angeles Times Book“, а по негов роман „Fox 2000” снимат филм.
Американският писател Джон Грийн е роден през 1977 г. в Индианаполис, Индиана. Детството му минава в Орландо, Флорида, а магистърската си степен по английски език и религиозни учения получава в Kenyon College.
Докато работи като асистент в The New York Times Book Review и Booklist, Джон пише първия си роман „Къде си, Аляска?” (Looking for Alaska, 2005 г.), който е издаден на български език (2013 г.). Историята веднага грабва читателите, което подготвя почвата за втората книга – „An Abundance of Katherines“ (2007 г.), с която Грийн печели първата си голяма литературна награда – „Медалът на Принц”.
Романът „Хартиени градове“ (Paper towns, 2009 г.), който е издаден и у нас, става бестселър веднага и стартира под №5 в престижната класация на New York Times. Книгата донася на младия писател литературното отличие „Едгар” за „Best Young Adult Mystery“.
Следващият роман (№3 в класацията на „Ню Йорк Таймс“) е „Will Grayson, Will Grayson“, която Грийн пише в съавторство с Дейвид Левитан.
Нагоре, по-нагоре, №1 става петият роман на писателя – „Вината в нашите звезди” (2012 г.). Списанието „The Time“ наричат книгата „дяволски гениална“. Идеята за написването ѝ се ражда в момент, когато Грийн работи като помощник-свещеник в детска болница за тежко болни деца. Именно там решава, че ще стане писател и то на книги за тийнейджъри. В романа, „станал любим случайно“ и на по-възрастни читатели, както казва Грийн, той се стреми да направи портрет на „млади хора, които се учат да живеят живота с единия крак в гроба“. Битието на хората, хванати по средата между живота и смъртта, предадено с неповторимия литературен стил на Грийн, кара читателите да се усмихват и да плачат, а после – да се връщат за още.
През 2007 г. Джон и брат му Ханк прекъсват писмената си комуникация, като решават, че ще общуват само чрез видео. Така се ражда техния видео блог „Vlogbrothers” в „You Tube”.
Двамата братя стават „nerdfighters“, които се борят за повишаване на интелектуалността, водят битка срещу бедността в развиващите се страни, срещу унищожаването на горите и др. През май 2010 г. nerdfighters засаждат хиляди дървета по целия свят и така отбелязват 30-тия рожден ден на Ханк.
Въпреки че отдавна са възобновили текстовата си комуникация, Джон и Ханк продължават да качват по два клипа на седмица в своя видео блог, за който са абонирани повече от 1,5 милиона потребители. Клиповете на братята Грийн са гледани над 200 милиона пъти, а блогът им е един от най-популярните в историята на онлайн видеото.
Сега писателят живее със съпругата си и двамата си сина в Индианаполис, Индиана и работи усилено по филмирането на романа „Вината в нашите звезди”. hartieni-gradove-dzhon-grijn
vinata-v-nashite-zvezdi-dzhon-grijn

Земята

Posted януари 16th, 2014 by admin

images93CWAUB1Със своите романи „20000 левги под морето“ и „Пътуване до центъра на Земята Жул Верн се явява като един от най-видните предсказатели в областта на геологията. Неговите истории често вдъхновяват самите изследвания и откриват възможности необузданите му фантазии да се превърнат в действителност. Постигнатият от нас технологичен и научен напредък откри не само неизследвани светове, като дълбините на моретата или далечното минало на динозаврите, но ни даде и важни прозрения за същинските механизми на Земята. Глобалното затопляне, покачване на морското равнище и вълните цунами са главните тревоги на 21 век. Основата задача на научните изледвания ще бъде по-ефективното проучване на системата на Земята за откриването на решения на заплахата от климатична катастрофа.

Из „Енциклопедия на знанието“, National geographic

Здравейте, ето и нещо интересно от новия раздел/рубрика – „Любопитно“ – на библиотеката ни…

Боливия. Салар Де Уюни е най-голямата солена пустиня в света със своите 10 500 км2. Гигантското огледало е изградено от солен слой, който на места е дебелпо 9-10 метра. Преди 40 000 години тук се е ширело огромното езеро Мичин, което пресъхнало от естествени геоложки процеси. Обикновено там се вижда засъхнала сол, но завали ли лек дъжд, изведнъж Салар Де Уюни оживява и се превръща в може би най-огромното огледало на планетата.
s3(4)

Рекорден брой от 140 кандидатствали автори отчете журито на Националния конкурс за поезия “Христо Фотев”, организиран от Община Бургас, Съюз на българските писатели, Сдружение на българските писатели и Министерство на културата.През последните години няма поетичен конкурс, регистрирал толкова масово участие.

Една от причините за големия интерес вероятно е фактът, че наградата ще се връчи на 25 март 2014 г. /Благовещение/ – датата, на която Христо Фотев щеше да навърши 80 години.Община Бургас благодари на всички пишещи хора за тази своеобразна почит към големия творец.

Датата за обявяване на победителя в конкурса – 25 март. Мястото и часът ще бъдат оповестени допълнително, но вече се подготвя мини спектакъл в памет на поета, така че ще си заслужава човек да присъства на церемонията. В конкурса “Христо Фотев” участват български автори, издали книги през последните две години. Победителят ще получи 2000 лв., осигурени от Община Бургас.

Тази година Министерство на културата помогна за увеличаване на наградния фонд, като добави още 1000 лв. Най-добрата стихосбирка ще избере жури в състав: Руслан Карагьозов, Роза Боянова, Иван Сухиванов, Георги Ингилизов и Рада Панчовска

Източник: http://www.burgas.bg/

405px-Hristo-Botev-circa-1875-202x300С редица прояви в цялата страна ще бъдат отбелязани 166 години от рождението на Христо Ботев.
Тържеството в София ще се състои от 13:00 часа в Борисовата градина пред паметника на революционера. Честването ще включва военен ритуал с поднасяне на венци и цветя от военнослужещи от Националната гвардейска част и ученици от столичните училища, носещи името на Христо Ботев и рецитал на стиховете му. Слово ще държат Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура” и министърът на отбраната Ангел Найденов.
С тържествено полагане на венци и цветя Благоевград също ще отбележи рождението на българския революционер и поет. Ритуалът ще се състои от 11:00 часа на площад „Народни будители”. На тържествената церемония участие ще вземе почетен караул от военното формирование 26 400. Ще присъстват представители на общинска и областна администрация, културни дейци, общественици, граждани, предаде Фокус.
По традиция военнослужещи от Българската армия ще участват в тържествата в чест на Ботев в градовете Калофер, Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица, Варна, Бургас и Смолян. В Калофер поклонението ще започне в 11:00 часа, в Пловдив – от 13:00 ч. в „Цар Симеоновата градина”, в Стара Загора от 11:00 ч. в парк „Митрополит Методи Кусев”, в Горна Оряховица от 11.00 ч., в Смолян от 12.30 ч. пред паметника на Ботев на пл.”Свобода” – Стар център, във Варна от 11:00 ч. в „Алеята на възрожденците“ в Морската градина и в Бургас от 11:30 ч. в Морската градина.

В Заседателната зала на Община Бургас на 03.12.2013, връчиха литературните награди „Пегас“, „Христо Фотев“ и „Петко Росен“. Наградата „Пегас“ се присъди на Керана Ангелова за книгата „Слънчогледи за Мария“. Призът за поезия „Христо Фотев“ се присъди на Иван Сухиванов за стихосбирката „Тъми. Нощна смяна“, a за проза с плакет „Петко Росен“ отличиха Иван Бубалов за „Българе глава вдигнали“.

20131202_104726

/>5207_200

„Кланица 5“ е общопризнатият шедьовър на големия американски писател Кърт Вонегът (1922 – 2007). При всяко положение това е най-известното му произведение, запленило въображението на цяло едно поколение след излизането на романа през 1969 г., с което Вонегът се издига рязко до висините на големите в литературата на XX век, макар че преди това е бил добре известен на немалка група почитатели.

Самият Вонегът цели 24 години преди публикуването на „Кланица 5“ непрекъснато споменава, че „пише нещо“ и че това ще е „голям антивоенен роман“. Решението да го напише се заражда у него, след като е освободен от германски военнопленнически лагер в края на Втората световна война, където през 1945 г. става свидетел на бомбардировката на Дрезден от съюзническите войски. Преживяванията на главния герой Били са достоверно описание на всичко, през което е преминал самият Вонегът.

Но още в началото на романа става ясно, че премеждията на Били включват между другото и факта, че той е експонат в зоологическа градина на планетата Тралфамадор, като другата половина на експоната е екзотична танцьорка на име Монтана Уайлдхак, изчезнала от Земята преди години. По пътя срещаме много други незабравими герои, които почитателите на творчеството на писателя познават от другите му романи, затова „Кланица 5“ е своего рода билет към състрадателния и всеобхващащ свят на Били Пилгрим и други персонажи от света на Кърт Вонегът.

„Любов“ е първата книга на Елиф Шафак, преведена на български език. Преводът от английски е дело на Емилия М. Масларова.
Елиф Шафак пише „Любов“ в продължение на 15 години и половина. Увлечена по суфизма още като студентка, авторката е вдъхновена от историята на странстващия дервиш Шамс от Тебриз и средновековния духовник, мистик и поет Руми. Във времена на фанатизъм и класови предразсъдъци те отстояват духовността, която носят в сърцата си, и отварят дома си за хора от всички прослойки на обществото. Твърдо вярват в учението за любовта като основна градивна частица на живота, любовта, която свързва хората през векове, култури и географски ширини.

Това не е притча за суфизма и исляма.
Това е книга за свободата да търсиш своя Бог.

Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс.
Това е книга за мъката да откриеш път към себе си.

Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец.
Това е книга за радостта да намериш път към другия.

Това не е любовен роман.
Това е книга за любовта.

Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата й задача е да прочете и оцени „Сладко богохулство” – роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от „правилата” на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в себе си, Ела осъзнава, че историята на Руми е огледало на нейния живот и че Захара – както Шамс, идва, за да я освободи.
„Любов“ обединява в едно Изтока и Запада, минало и настояще, за да даде на читателя завладяващ, драматичен и жив разказ за любовта. Това е книга, която ни оставя без дъх, но най-вече отговоря на големия въпрос: „Как любовта може да промени живота ни?”.

„Игра на тронове“
С шеметния си бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, „Игра на тронове“ е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконнородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта и една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което и е скъпо. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносния конфликт: Играта на тронове.kolektsiya-igra-na-tronove-s-otstapka_3

Поредицата „Песен за огън и лед“ е една от най-добрите серии излизали през последните десетина години. Всяка от книгите бе определяна от четящите за „най-добро фентъзи на годината“. На границата на фентъзи и рицарския роман тя със сигурност ще задоволи и най-взискателния читателски вкус.

Улица „Консервна“- Джон Стайнбек
175913zУлицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица „Консервна“ – това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са „проститутки, сводници, комарджии и негодници“, с което е искал да каже „всички“. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, при което смисълът не би се изменил.“

1 ноември – Ден на народните будители

Posted октомври 31st, 2013 by admin

http://http://library.gpaeburgas.org/wp-content/uploads/2013/10/20131031_180238.jpgПърви ноември е ден за почит на предците ни будители -книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало.
Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи.

„Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности
българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички
ония морални и културни качества, които носи в душата си.“
Стоян Омарчевски

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ!

Нови заглавия в нашата библиотека

Posted октомври 23rd, 2013 by admin

Сборникът с тестови задачи цели да запознае кандидат-студентите с процедурата, структурата и съдържанието на приемния изпит по английски език в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Всеки един от включените 5 теста е изграден от три основни компонента:
• диктовка
• тестови задачи с множествен избор
• писане на кратко съчинение.
В края на всеки тест има ключ с правилните отговори и подробни обяснения към тях.

untitledЕсе за шестица. Подготовка за изпитите по английски език
По достъпен начин помагалото представя и тренира техниките на писане на есе според изискванията на различни изпитни формати − матурата по английски език, SUATEFL, TOEFL, Cambridge и др. Освен упражнения за развиване на мисълта, изказа и уменията за аргументация и структуриране на текст, помагалото предлага автентични ученически и студентски есета, придружени с рецензии, мотивиращи тяхната оценка.

Забранените книги

Posted октомври 11th, 2013 by admin

„Хари Потър“, „Великият Гетсби“, „1984“, „Спасителят в ръжта“ – тези и други абсолютно разностилни книги от всякакви епохи са обединени от една и съща съдба – забрана за издаване и разпространение, скандали, съдебни процеси, преследване на авторите им.
Нека сложим край на цензурата, като се докоснем до накои от шедьоврите на световната литература, белязани с етикета „книги, опасни за обществото“. Всичко това може да видите само в библиотеката на ГПАЕ „Гео Милиев“, защото за нас няма нищо по-важно от свободата на словото.

плакат

DSCF5126

Участва и написа статията: Стефка Иванова

Списък на най-добрите литературни творби беше публикуван в английския вестник „Гардиън“. В допитването са участвали 100 писатели от 54 страни. Идеята и инициативата е на норвежки литературни клубове. Списъкът няма претенцията да се превръща в класация и затова ранглиста не е правена . Въпреки това организаторите на допитването споделят, че най-много гласове за най-добра книга за всички времена безспорно събира „Дон Кихот“.
…………………………
Джовани Бокачо , Италия, (1313-1375), „Декамерон“
Хорхе Луис Борхес , Аржентина, (1899-1986), „Измислици“
Емили Бронте , Англия, (1818-1848), „Брулени хълмове“
Албер Камю , Франция, (1913-1960), „Чужденецът“
Паул Целан , Румъния / Франция, (1920-1970), стихотворения
Луи-Фердинан Селин, Франция, (1894-1961), „Пътешествие до края на нощта“
Мигел де Сервантес Сааведра, Испания, (1547-1616), „Дон Кихот“
Джефри Чосър , Англия, (1340-1400), „Кентърбърийски разкази“
Антон Чехов , Русия, (1860-1904), избрани разкази
Джоузеф Конрад , Англия, (1857-1924), „Ностромо“
Данте Алигиери , Италия, (1265-1321), „Божествена комедия“
Чарлз Дикенс, Англия, (1812-1870), „Големите надежди“
Дени Дидро, Франция, (1713-1784), „Фаталистът Жак“
Алфред Дьоблин, Германия, (1878-1957), „Берлин – Александерплац“
Фьодор Достоевски , Русия, (1821-1881), „Престъпление и наказание“ ; „Идиот“; „Братя Карамазови“ и др.
Джордж Елиът, Англия, (1819-1880), „Мидълмарч“
Ралф Елисън, САЩ, (1914-1994), „Невидимият“
Еврипид , Гърция, ( 480-406 г. пр.н.е.), „Медея“
Уилям Фокнър , САЩ, (1897-1962), „Авесаломе! Авесаломе!“ ; „Шум и ярост“
Гюстав Флобер , Франция, (1821-1880), „Мадам Бовари“ , „Възпитание на чувствата“
Федерико Гарсия Лорка , Испания, (1898-1936), цигански балади
Габриел Гарсия Маркес , Колумбия, (1927), , „Сто години самота“; „Любов по време на холера“
Гилгамеш, Месопотамия ( 1800 пр. Хр.)
Йохан Волфганг фон Гьоте , Германия, (1749-1832), „Фауст“
Николай Гогол , Русия, (1809-1852), „Мъртви души“
Гюнтер Грас, Германия, (1927), „Тенекиеният барабан“
Жоао Гимараеш Роса, Бразилия, (1880-1967), „Дяволът да плати на Бекландс“
Кнут Хамсун , Норвегия, (1859-1952), „Глад“
Ърнест Хемингуей , САЩ, (1899-1961), „Старецът и морето“
Омир , Гърция, ( 700 г. пр.н.е.), „Илиада“ и „Одисея“
Хенрик Ибсен , Норвегия (1828-1906), „Куклен дом“
„Книгата на Йов“, Израел (600-400 пр. Хр.)
Джеймс Джойс , Ирландия, (1882-1941), „Одисей“
Франц Кафка , Бохемия, (1883-1924), „Присъдата“, „Процесът“
Калидаса, Индия, (4 в. пр. Хр.) „Шакунтала“
Ясунари Кавабата , Япония, (1899-1972), „Гласът на планина“
Никос Казандзакис , Гърция, (1883-1957), „Зорба гъркът“
Дейвид Хърбърт Лорънс, Англия, (1885-1930), „Синове и любовници“
Халдоур Килян Лакснес, Исландия, (1902-1998), „Независим народ“
Джакомо Леопарди , Италия, (1798-1837), Поеми
Дорис Лесинг , Англия, (1919), „Златната тетрадка“
Астрид Линдгрен , Швеция, (1907-2002), „Пипи Дългото Чорапче“
Лу Ксун, Китай, (1881-1936), „Дневникът на един луд и други истории“
Махабхарата, Индия, (500 пр. Хр.)
Нагиб Махфуз, Египет, (1911- 2006), „Децата на Гебелави“
Томас Ман , Германия, (1875-1955), „Буденброкови“; Вълшебната планина“
Херман Мелвил , САЩ, (1819-1891), „Моби Дик“
Мишел дьо Монтен, Франция, (1533-1592), Есета
Елза Mоранте, Италия, (1918-1985), „Историята“
Тони Морисън, САЩ, (1931), „Възлюбен“
Мурасаки Шикибу, Япония, (973-1014), „Историята на Генджи“
Роберт Музил, Австрия, (1880-1942), „Човекът без качества“
Владимир Набоков , Русия и САЩ, (1899-1977),“Лолита“
Няалс сага, Исландия, (1300)
Джордж Оруел , Англия, (1903-1950), „1984“
Овидий , Италия, (43-17 г. пр.Хр.), „Метаморфози“
Фернанду Песоа , Португалия, (1888-1935), поезия
Едгар Алън По, САЩ, (1809-1849), разкази
Марсел Пруст , Франция, (1871-1922), „По следите на изгубеното време“
Франсоа Рабле , Франция, (1495-1553), „Гаргантюа и Пантагрюел“
Хуан Рулфо, Мексико, (1918-1986), „Педро Парамо“
Джалал ад-Дин Руми, Афганистан (1207-1273), „Маснави“
Салман Рушди , Индия / Великобритания, (1947), „Среднощни деца“
Шейх Мушариф Саади, Иран, ( 1200-1292), „Цветната градина“
Tйиб Салих, Судан, (1929 – 2009), „Сезон за прелитане на север“
Хосе Сарамаго, Португалия, (1922-2010), „Слепота“
Уилям Шекспир, Англия, (1564-1616), „Хамлет“ ; „Крал Лир“; „Отело“
Софокъл , Гърция, (496-406 пр.Хр.), „Едип цар“
Стендал , Франция, (1783-1842), „Червено и черно“
Лорънс Стърн, Ирландия, (1713-1768), „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“
Итало Свево, Италия, (1861-1928), „Изповедите на Дзено“
Джонатан Суифт , Ирландия, (1667-1745), „Пътешествията на Гъливер“
Лев Толстой, Русия, (1828-1910), „Война и мир“ ; „Анна Каренина“ ; „Смъртта на Иван Илич“ и др.
„Хиляда и една нощ“ , Индия, Египет, Иран и Ирак (700-1500).
Марк Твен , САЩ, (1835-1910), „Приключенията на Хъкълбери Фин“
Валмики, Индия, (300 г. пр.н.е.), „Рамаяна“
Вергилий, Италия, (70-19 г. пр.н.е.), „Енеида“
Уолт Уитман, САЩ, (1819-1892), „Стръкчета трева“
Вирджиния Улф , Англия, (1882-1941), „Мисис Далауей“; „Към фара“
Маргьорит Юрсенар , Франция, (1903-1987), „Мемоарите на Адриан“
Чинуа Ачебе, Нигерия, ( 1930), „Нещата се разпадат“
Ханс Кристиян Андерсен , Дания, (1805-1875), Приказки и истории
Джейн Остин, Англия, (1775-1817), „Гордост и предразсъдъци“
Оноре дьо Балзак , Франция, (1799-1850), „Дядо Гoрио“
Самюъл Бекет , Ирландия, (1906-1989), трилогията: „Молой. Малоун умира. Неназовимото“

Източник: www.helikon.bg

„Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.“ – „1984“
– “1984” не трябва да се разглежда като изобличение на социализма. Тя изобразява перверзията, до която води централизираната икономика, перверзия, реализирана успешно при комунизма и фашизма.
– „Фермата на животните” показва как едно идеалистично освободително движение се превръща в тоталитарна диктатура, оглавена от деспотичен тиранин, а “1984” е илюстрация на това какво е да се живее в такава система.
Маргарет Атууд
Призванието на Оруел беше да изрича истината в момент, когато мнозина от съвременницете му вярваха, че историята се движи от лъжата. Неговите творби устояха на времето, така ярки и мощни, както когато са били написани.
Пол Грей, Time
Оруел е големият морален авторитет на своето време.

Стар прокъсан чувал, захвърлен на улицата пред вехтошарски магазин в София, крие безценно съдържание. След броени минути някой просяк или бездомник можеше да го отнесе завинаги в небитието на вторичните суровини.
Но над него навярно е бдял духът на големия български художник Георги Попов-Джон, щом е насочил стъпките на един експерт от “Труд” към изкуството, оставено в опасна близост до боклукчийските кофи.
На дъното на чувала под безброй свитъци на стари филмови плакати се спотайват изящните рисунки на един изящен талант. Това са проектите на Джон Попов за костюмите на филма “Под игото” от 1952 г., смятани за безследно изчезнали.
Находката е на Людмил Веселинов, визуалния редактор на вестника, а духът на художника трябва да е бил доста прозорлив, защото е отвел до папките специалист с набито око и ерудиция – Веселинов е художник и доктор по изкуствознание и изобразително изкуство. Така че съкровището се разкрило пред онзи, който можел да го види.
“Божа работа е да се срещнеш с такъв чувал”, уточнява Веселинов.
“Като разрових плакатите, първо попаднах на рисуваните проекти за костюмите на първия български цветен филм “Точка първа от дневния ред”. Художник е Невена Балтова и всяка рисунка бе с подписите на комисията, която ги е одобрявала – на режисьора Боян Дановски, сценариста Валери Петров, оператора Васил Холиолчев. Разбрах, че съм се натъкнал на ценен киноархив”, разказва д-р Веселинов. С изненада открива и характерния подпис на Георги Попов-Джон, който познава от картините му. Той също бил в комисията.
Подир цялата тази книжнина, извадена направо на улицата, се появява нова купчина рисунки, а върху горния лист стои печат на филма и надпис “ Под игото”, оставен с молив от ръката на Джон Попов. Първият костюм носи подписа му върху лицевата страна, а други творби от цикъла са подписани на гърба. “Ритъмът на почерка от надписа напълно съответства на широко известния подпис на Георги Попов, сравнението на Г и П премахва всяко съмнение за авторството”, обяснява Веселинов.
Тези проекти за костюми също са заверени от комисия, начело с режисьора на “Под игото” Дако Даковски. “Това не са просто наброски на костюми, казва още художникът на “Труд”. Рисунките са изградени с изключителна лекота и майсторство. Те надхвърлят своята функция. Това са запомнящи се и безценни рисунки. Линията и стилистиката на рисунъка издават виртуозната ръка на Джон Попов.”
Георги Попов-Джон е роден през 1906 г. в Ямбол, а през 20-те години на ХХ век, когато е вече гимназист, градът е изумително културно средище. Интелектуалните кръгове се надпреварват в “щракане на идеи”, както описва периода изкуствоведката Румяна Константинова в увода на каталога, издаден през 2006 г. по случай 100-годишнината на художника. Още тогава магнетичният младеж с екстравагантно поведение е наричан Джон.
През 1924 г. е приет в Художествената академия в София, където преподавателите тутакси забелязват родения талант. При завършването Джон печели стипендия за Париж и остава там 5 години. Това е периодът на сюрреалистите, но Джон Попов е класически художник, който рисува в стила на италианския ренесанс – портрети на фона на пейзажи. Излага в Пролетния салон в Париж, считан за по-солиден от Есенния, и получава признанието на тежката критика: “Живописец в най-чистия смисъл на думата…той е овладял цялото майсторство на своето изкуство.” В средата на 30-те Джон Попов е вече истинска “живописна стихия”, рисува щедро и с невероятен размах. Оттогава е дамският портрет от фонда на Бургаската галерия.
Изглежда, е бил прокълнат да губи част от творчеството си, защото и при връщането от Париж е принуден да остави всичките си френски картини в депото на гарата – нямал пари за толкова багаж. Не успява да ги прибере, а после вижда част от тях в един френски филм, прожектиран у нас.
Пътят му е странен и белязан от промените на времето и обществения ред. При социализма не успява да потисне силния си нагон към пълна свобода и затова в крайна сметка се оттегля от живописта, за да не слагат юзди на четката му. Прави пастел и акварел, отказвайки се напълно от маслените бои, предназначени за помпозните портрети на вождовете. В пастела постига живописни висоти с пейзажи, натюрморти и портрети, а от края на 40-те са поетичните стокхолмски акварели.
В началото на 50-те бяга напълно от официозния художествен живот. Повикан от приятел в киното, той остава там до края на живота си. Прави проекти за костюмите за първите филми на новото българско кино и доскоро запазени бяха само рисунките за романтичната приказка “Легенда за любовта” по Назъм Хикмет. Изпълнени с акварел и въглен, те са оценени като истински живописни творби. Големият художник се вижда и в спасените проекти за “Под игото”. На този филм всичко му е било голямо – и художникът, и композиторът Филип Кутев, и актьорският състав. Лили Попиванова е била в костюма на Рада Госпожина, Петко Карлуковски е Боримечката, Васил Кирков е Соколов, Иван Димов – Марин Въглищаря, Константин Кисимов е Колчо, а Апостол Карамитев играе дякон Викентий. Това е първият филм, в който се появява и 8-годишната Силви Вартан като една от ученичките на Рада Госпожина.

Източник: Труд

Търсете, и ще намерите“….

Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му.
Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи.
Водени само от няколко стиха от мрачния шедьовър на Данте, Лангдън и Сиена трябва да разгадаят серия шифри, скрити дълбоко в някои от най-прочутите творби на Ренесанса – скулптури, картини, сгради, – за да открият отговора на загадка, която може би ще им помогне да спасят света от ужасяваща заплаха…
Разиграващ се на невероятен фон, вдъхновен от една от най-зловещите литературни класики в историята, „Ад” е най-завладяващият и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун досега – задъхана надпревара с времето, която ще ви грабне още от първата страница и няма да ви остави до последната.
Среща с Дан Браун във Флоренция:
Дан Браун беше във Флоренция на 5-ти и 6-ти юни, за да се срещне с международните си издатели и да открие литературния фестивал „Република“, където обясни популярността на книгите си с „потребността на хората от мистерия“.
„Всеки творец, независимо в коя сфера на изкуството работи, създава произведението си така, както го вижда и го представя на публиката. Някои хора ще го харесат – те са феновете му, други ще го отхвърлят – това са критиците“, каза Дан Браун.
„Има много типове литература за всякакви вкусове“ – каза Дан Браун. Той сподели, че за него е важно, че книгите му предизвикват диалог и интерес на хората към изкуството, архитектурата и литературата. „Ние водим толкова забързан живот и диалогът е този, който поддържа интереса към изкуството, религията и духовността“ – добави Дан Браун.
Той сподели, че още не е решил в коя част на света ще решава загадки Робърт Лангдън в следващата му книга. „Има толкова интересни места, които тепърва ще посетя и ще науча историята им“ – каза в отговор на поканите от различни държави, между които Китай и България.
От 10-ти юни на книжния вече пазар може да намерите българското издание на новия трилър на Дан Браун „Ад“. Преводът е направен от трима преводачи, също както при италианското издание и други издания.
За автора:
Дан Браун е автор на „Шифърът на Леонардо”, един от най-четените романи на всички времена, а също и на два други световни бестселъра, главен герой в които е професорът от Харвард Робърт Лангдън – „Изгубеният символ” и „Шестото клеймо”. Писателят живее в Нова Англия със съпругата си.

Елисавета Любомирова Белчева е една от най-обичаните български поетеси. Тя е преводач и автор на детски книги. Пише под псевдонимите Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и, но най-популярния е – Елисавета Багряна.

Тя е родена на 29 април 1893 година в София. Известно време живее във Велико Търново, където пишe и първите си стихове в периода 1907-1908 година. През 1910 година завършва гимназия в София, след което учителства една година в село Афтане. След това Елисавета учи славянска филология в Софийския университет, където се запознава с писателите Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Йордан Йовков и Христо Ясенов.

За първи път нейни стихове са публикувани през 1915 година в списание „Съвременна мисъл“ – стихотворенията „Вечерна песен“ и „Защо“. От 1915 до 1919 година Багряна е учителка в гимназии във Враца и Кюстендил, но през 1921 година се завръща в София, теглена от любовта си към поезията, и се включва активно в светския и литературен живот. Работи съвместно във „Вестник на жената“, „Лик“ и списанията „Съвременник“ и „Златорог“. Името си утвърждава с издаването на първата си книга – „Вечната и святата“ през 1927 година, за която много литературни критици твърдят, че е първото доказателство за истинността на жената и нейната природа.

Елисавета Багряна издава общо девет стихосбирки, сред които „Сърце човешко“ (1936), „От бряг до бряг“ (1963) и „Светлосенки“ (1977). Сътрудничи на списанията „Изкуство“, „Септември“ и „Пламък“, а от 1952 година е член на редакционната колегия на „Септември“. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969), удостоена със званието „Герой на Народна Република България“ (1983) и номинирана три поредни години за Нобелова награда за литература. Стиховете ? са преведени на 30 езика.

През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев и му ражда син – Любомир. Багряна умира на 97 годишна възраст на 23 март 1991 година в София.

Багряна е новатор в родната литература. Тя първа изразява най-съкровените и интимни душевни преживявания на жената. Стилът на Елисавета Багряна е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерно-поетични средства – съчетание между традиция и модерност. Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени в много различни страни.

Източник: Информационна aгенция “Дартс Нюз” ©

Днес, след вчерашното дарение на книги, продължи инициативата на библиотеката на ГПАЕ – гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев“ по повод Международния ден на книгата – под надслов „Да почетем заедно“ в двора на училището. Ученици, учители и служители участваха и четоха любимите си заглавия на открито. Бяха обособени различни кръгове за четене, в които всички почетоха заедно с уникално вдъхновение. Имаше и кутия, в която се пускаха листчета с надписани любими заглавия на книги и автори, от която ще се направи статистика на предпочитаните заглавия и в бъдеще ще се допълнят в библиотечния фонд. Сред любимите автори се наредиха българските Димитър Димов, Димитър Талев и чуждите Лев Толстой, Оскар Уайлд, Емили Бронте, Джон Стайнбек, Скот Фицджералд и съвременните Стивън Кинг, Никълъс Спаркс, Паулу Коелю, Хорхе Букай, Джоан Роулинг и много други.
Целта на двудневните мероприятия бе да се възроди интереса на учениците към писменото слово и четенето.

Благодарим на всички, дошли да почетем заедно!!!

Снимки от събитието:

Да почетем заедно……

Posted април 24th, 2013 by admin

По повод Международния ден на книгата и авторското право продължихме свързаната с книгата инициатива, която вече 3-та година е традиция за нашето училище ГПАЕ “ Гео Милев“. В мероприятието се включиха много ученици, учители, клуб по УСПЕХ с г-жа Дора Лазарова – ръководител на Литератуното общество в гимназията, по чиято покана присъстваха видните бургаски поетеси Венда Райкова и Бина Калс, и се присъединиха като дариха на библиотеката последните си стихосбирки, както и „Аз репортерът“ с ръководител Ася Хаджирачева. Книги дариха бургаски и софийски издателства.

Благодарим на дарителите!!!

Скъпи приятели,
Нека подкрепим благородната идея на училищната библиотека в ГПАЕ „Гео Милев“- Бургас – „Подари книга“. Инициативата се организира по случай Международния ден на книгата и авторското право.
Нека докажем, че писменото слово и посланията на книгата остават най-ценният подарък дори във века на новите технологии и нека дадем нов живот на нашите любими издания, споделяйки ги с други читатели.

Да черпим от книгите мечти, да даваме на мечтите криле!

Бъдете с нас, елате и дарете книга на 23 април, 2013 година в библиотеката на ГПАЕ „Гео Милев“- Бургас, осъществявайки една благородна постъпка.

Инициативата е покрепена от Литературното общество в гимназията под ръководството на г-жа Дора Лазарова и от ученици на гимназията с афинитет към книгите по идея и организация на г-жа Радостина Касабова – уредник на библиотеката.

„Да почетем заедно“-24 април 2013 г. от 11.40 до 12.20
Нека заедно почетем, нека споделим това свещенодействие с нашата любима книга, онази, с която искаме винаги да се срещнем и да прегърнем света в една извисена шир…
Нека поне за половин час бъдем заедно и да покажем, че знаем как да се впуснем в приключението, наречено “четене”. То е уникално явление, защото всяка книга е със своя съдба, както и ние самите. Затова сме се съхранили и оцелели, преминали сме през времето и пространството.


Ще се правят снимки в двора и от Актовата зала. Събитието ще се отрази в медиите.em><

През миналата година Общото събрание на ООН обяви 20 март за Международен ден на щастието. Така днес, освен да празнуваме щастието, посрещаме първия ден на пролетта и отбелязваме Международния ден на франкофонията.
Идеята за ден на щастието идва от кралство Бутан. В малката хималайска държава думата присъства дори в официалната статистика – наместо „брутен вътрешен продукт“ се отчита „брутно национално щастие“.
В резолюцията на ООН, с която е обявен Международният ден на щастието, е записано, че страните-членки трябва да го честват „по подходящ начин, включително с образователна дейност“. Според ООН „търсенето на щастие е една от основните цели на човешкото същество“.

И помнете, ако все още не сте намерили щастието … – „Щастливи са тези, чиято природа е в съгласие с техните занимания“. Ф.Бейкън Read more »

На 93-годишна възраст тази сутрин почина Леда Милева, писателка, преводачка, автор на стихове и пиеси за деца, съобщиха близки на семейството.

Леда Милева почина на рождения си ден – 5 февруари. Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев.

Получава средно образование в Американския колеж в София. Завършва Софийския университет. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.

От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. До края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Била е председател на Съюза на преводачите.

Автор e на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски. Tя е автор на една от най-любимите детски песнички – „Зайченцето бяло”.

Написала е книгите „Заю на разходка“ (1946), „Няма време“ (1949), „Работна Мецана“ (1954), „Мустакатият Иванчо“ (1957), „Златоперко“ (1965), „Влак-юнак“ (1967), „Къде е хоботът на слона“ (1983) и др.

Източник: w.w.w.dnes.bg

Алеко Иваницов Константинов е роден на 01.01.1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско. Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът „До Чикаго и назад“ (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга „Бай Ганьо“, в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.

Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. „Пази, боже, сляпо да прогледа“, „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“ са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език.

untitledИздателство „Просвета“ подари на библиотеката на ГПАЕ „Гео Милев“ луксозно издание на петезичен картинен речник.
Речникът е международен бестселър. Издаден е в двадесет и шест страни в над шестмилионен тираж.
Той дава визуална представа за понятия и процеси на пет езика – български, английски, немски, испански, френски – в техния контекст.
Съдържанието на словара обхваща голямо разнообразие от теми, свързани с всички аспекти на съвременния живот и общество, и предлага информация за много думи и термини от ежедневието – от последните технически постижения през различните научни области до най-новото в спорта.
Петезичният картинен речник е незаменим и полезен справочник за намиране на точната българска дума и богат чуждоезиков словник.

Библиотеката на ГПАЕ „Гео Милев“ благодари на колегите си от издателство „Просвета“ за прекрасния подарък
и им пожелава весели празници!

Posted декември 21st, 2012 by admin

Весели празници с много усмивки и добро настроение!

 
– AESCHYLUS (525 – 486 BC)

Born in 525 BC at Eleusis, Attica, Aeschylus was a great dramatist whose plays are among the earliest surviving from the Greek tragedy genre. His participation in the Persian Wars and his involvement in Athenian culture most influenced his thinking. His plays took on a highly religious flavor that was to be imitated by many of his predecessors. Aeschylean drama is also characterized by formality and showmanship, apparent in all seven of his surviving plays.

Literature: The Choephori (458 BC), Eumenides (458 BC), The Seven Against Thebes (467 BC).

– AESOP (c. 620 – c. 560 BC)

Aesop was a legendary sixth-Century BC Greek fabulist. He travelled throughout ancient Greece, re-telling his quirky fables in which animals were cast with human characteristics in order to express an accompanying moral. Apparently, Aesop never recorded his fables on paper. However, his work survived through fable collections published by Phaedrus and Babrius in the first Century AD.

Literature: Aesop’s 101 Fables [selected titles] (550 BC).

-ALCOTT, Louisa May (1832 – 1888)

Louisa May Alcott, a famous children’s novelist, was born in Germantown, Pennsylvania on November 29, 1832. Her family was constantly burdened with financial difficulties, hence, her early life was spent in various odd jobs to help support her family. Alcott turned to writing in hopes of earning more money, and she achieved her long sought-after financial stability with the publication of Little Women in 1868. In addition to the beloved and largely autobiographical Little Women, Alcott published over 270 other titles before her death on March 6, 1888.

Literature: Little Women (1868).

-ANDERSEN, Hans Christian (1805 – 1875)

Born in Odense, Denmark to a poor cobbler, Hans Christian Andersen left home at the age of 14 to seek fame and fortune in the city of Copenhagen. After attending a grammar school, and then Copenhagen University, Andersen’s writings began appearing. His early work included poetry, novels, and plays that showed the influence of the romantic styles of Sir Walter Scott and E.T.A. Hoffman. But, Andersen is best known for his collection of children’s fairy tales, which, over the years, have been translated into hundreds of languages. These include such memorable classics as The Red Shoes, The Ugly Duckling, and The Emperor’s New Clothes.

Literature: Fairy Tales of Hans Christian Andersen [selected titles] (1872).

-ARISTOTLE (384 – 322 BC)

Aristotle is considered one of the most influential thinkers in the history of Western philosophy, surpassed perhaps only by Plato. Born in Stagira in northern Greece, Aristotle inherited a keen talent for observation from his physician father. In 367 BC, Aristotle went to Athens to study in Plato’s Academy. Prepared by the Academy for a career in politics, Aristotle served in the courts of Hermias of Atarneus and Philip II of Macedonia before opening a school of his own – the Lyceum. Aristotle’s Lyceum taught a wider range of subjects than Plato’s Academy, and it was perhaps the first school to emphasize study of the natural sciences. Hence, Aristotle is considered the founder of biology. His system of Aristotelian logic permeates his surviving works. These works include the philosophical enquiries: Categories, Prior and Posterior Analytics, Topics, Physics, Nichomachean Ethics, and Politics. Today Aristotle’s ideas are studied by philosophy students throughout the world.

-ARNOLD, Matthew (1822 – 1888)

Although Matthew Arnold is best known for
collections of poetic works and literary criticisms, he is also recognized for several insightful commentaries on contemporary English society and culture. After graduation from Oxford, Arnold worked as a private secretary for a prominent government official. In 1851, he became an inspector of schools, which was to become his primary occupation for the next 35 years. His poems began appearing in 1849. Among Arnold’s best works are Empedocles on
Etna, Dover Beach, and The Scholar Gipsy. After becoming a professor of poetry at Oxford, Arnold produced literary criticism, including the works: On Translating Homer, and Essays in Criticism. Arnold devoted himself to social criticism and reform in his later life. In such works as St. Paul and Protestantism, and Culture and Anarchy, Arnold attempted to reestablish past glories to the institutions of religion, education, and literature.

-AUGUSTINE [Saint] (354 – 430 AD)

Saint Augustine was a leading figure of the church during an important early era of Christian strengthening. Born in 354 AD in the small town of Thagaste in the Numidia region of the Roman Empire, Augustine received a classical education in Latin literature before moving on to Carthage to be trained in rhetoric. After a religious conversion in 386, he was ordained to the priesthood in Hippo Regius, North Africa. He became a bishop five years later. Saint Augustine’s subsequent career was highlighted by his conflicts with the Donatists, a separtist movement; and with pelagianism, a fifth- Century Christian reform movement. His solutions to such problems and his passionate and eloquent religious writings helped to bring about the unification of Christianity, which later became the dominant religion of Western Europe.

Literature: The Confessions of Saint Augustine (401 AD).

-AUSTEN, Jane (1775 – 1817)

Jane Austen, born Dec. 16, 1775 in Hampshire
England, was one of the most influential fiction writers of her era. Her ability to merge the contemporary fictional themes for both the 18th and 19th Centuries was indeed a remarkable accomplishment. At an early age, Austen wrote rough drafts for three of her six novels : Sense and Sensibility (c. 1795), Pride and Prejudice (c. 1797), and Northanger Abbey (c. 1799). Using Austen’s own money, Sense and Sensibility was published in 1811. After moving to the small
village of Chawton, Austen completed work on three additional novels– Mansfield Park, Emma, and Persuasion. Jane Austen’s work is unsurpassed in wit and social insight into her era. She died on July 18, 1817, leaving a final work, Sanditon, unfinished.

Literature: Sense and Sensibility (1811).

-BACON, Francis (1561 – 1626)

Francis Bacon was an important 16th-Century English philosopher. By the age of twelve, Bacon was already enrolled in Cambridge’s Trinity College, and just eleven years later, he was elected to office in the English government. His parliamentary career was quite successful, perhaps due to the support of the earl of Essex; however, Bacon’s career ended prematurely in 1621 when he was caught accepting bribes. Thus began Bacon’s pursuits in philosophy and science. Bacon proposed an inductive philosophy of nature, in which man attempted to discover the „forms,“ or laws of nature. He recorded these ideas in two major works, On the Dignity and Growth of Sciences, and the New Organon. Due to his efforts, many have called Francis Bacon the father of modern science.

-BAGEHOT, Walter (1826 – 1877)

Walter Bagehot was born on February 3, 1826.
He worked for his family’s banking business for six years before moving on to become editor of the popular periodical, The Economist. Using his prodigious knowledge of England’s economic system, Bagehot wrote perhaps his best work, Lombard Street, in 1873. His additional works include The English Constitution, Physics and Politics, and Economic Studies and Literary Studies.

-BARRIE, [Sir] James Matthew (1860 – 1937)

James M. Barrie was raised in a strict
Scottish family in the small village of Kirriemuir. After attending Edinburgh University, Barrie began what turned out to be a short career in journalism. To make a living, Barrie began writing novels and plays. His big break came with the publication of The Little Minister in 1891. More disposed toward writing dramatic works, Barrie composed the well-known plays Quality Street, the Admiral Crichton, and Dear Brutus. In 1904,
Barrie published what has become his most popular work, Peter Pan. Considered a classic of English children’s literature, today Peter Pan is enjoyed by children all around the world.

Literature : Peter Pan (1904).

-BAUM, Lyman Frank (1856 – 1919)

Frank L. Baum was an American newspaperman who earned success as a writer of children’s books. Baum’s first notable work, Father Goose: His Book, was published in 1899. However, Baum is best known for his imaginative novel, The Wizard of Oz. He went on to write an additional thirteen titles about the magical land of Oz, and in total, he completed 60 different works. The film version of The Wizard of Oz, starring Judy Garland, is one of the most successful films ever made.

Literature: The Wizard of Oz (1900).

-BEHN, Aphra (1640-1689)

The English playwright, Aphra Behn, was the
first European woman to earn success through the stage. However, her life was certainly filled with mystery and intrigue. Born in July of 1640, Behn was raised in a New World colony on Surinam. These early experiences provided material for her popular novel Oroonoko [The History of the Royal Slave]. In 1664, Behn married a Dutch-born merchant. During the ensuing Anglo-Dutch Wars, Behn may have performed spy activities for Charles II. However,
she returned to England in poverty and wound up serving time in debtors’ prison. In subsequent years, Behn wrote more than fifteen successful plays, including her best work The Rover [The Banished Cavaliers].

Literature: Oroonko [The History of the Royal Slave] (1688), The Rover [The Banished Cavaliers] (1677).

-BERKELEY, George (1685 – 1753)

„To be is to be perceived“ – this philosophical
doctrine establishes George Berkeley as one of England’s greatest empiricists. Berkeley studied philosophy at Trinity College, Dublin before moving to the American colonies. His three years there stimulated and influenced the advancement of educational institutions in America. After being appointed bishop at Cloyne in 1734, Berkeley worked hard to
improve the social and economic conditions of Ireland. In his writings, Berkeley advocated a philosophy of idealism–that is, in order for an object to exist, it must be „perceived“ by the mind. This contradicts the philosophy of John Locke–which held that an object can exist, independent from the mind. The arguments of Berkeley, Locke, and a third empiricist, David Hume, have intrigued philosophers throughout the years.

-BRADFORD, William (1590 – 1657)

William Bradford led the original English pilgrim
settlers of the New World’s Plymouth Colony. Born in Yorkshire in 1590, Bradford and his fellow Scrooby separatists moved to Holland in 1608 in search of religious freedom. When they were persecuted in Holland as well, Bradford and his fellow Puritans journeyed aboard the famous Mayflower ship to the New World, and Plymouth Colony was established in 1620. Bradford was unaminously elected the second governor of the fledgling colony after the
sudden death of John Carver. Over the next 30 years, during which he was continuously reelected, Bradford succeeded in maintaining a determined and brave colony while still preserving his original Puritan ideals.

-BROWNING, Elizabeth Barrett (1806 – 1861)

The wife of the English poet Robert Browning,
Elizabeth Barrett Browning wrote many notable poetic works during her lifetime. Browning was born in Durham, England in 1806 to a prosperous family. Her spine was injured after a childhood riding accident. The death of her mother and brother and the financial difficulties of her father further deteriorated her health, and as a result, Browning was almost always confined to her bed. In 1826, Browning published Essay on Mind, and Other Poems;
followed by Prometheus Bound, in 1833; The Seraphim, and Other Poems, in 1838 and Poems of E. Barrett, in 1844. These works quickly established her growing reputation. In 1846, she married the still-unknown poet, Robert Browning, and eventually the couple moved to Florence, Italy, where they had a son. Her best work, Sonnets from the Portuguese, was published in 1850. Browning’s final work, Last Poems, was published after her death on June 30, 1861.

Literature: A Musical Instrument (1855), The Sleep (1855), Sonnets from the Portuguese (1850).

-BULWER-LYTTON, Edward George [ Lytton] (1803 – 1873)

The English writer and politician Edward
Bulwer-Lytton was perhaps best known for his 1834 historical novel, The Last Days of Pompeii. Bulwer-Lytton’s other works include Pelham, Reinzi, Kenelm Chillingly, and Richelieu. In addition, Bulwer-Lytton served as colonial secretary as a member of Parliament in 1858. An unhappy and short-lived marriage to an Irish beauty, made against the wishes of his mother, called forth a marvellous literary activity from Lytton as he was forced to earn his living
estranged from his mother’s support. He was made a baronet in 1838, and assumed the surname Lytton in 1843, upon inheriting an estate.

Literature: The Last Days of Pompeii (1834).

-BUNYAN, John (1628 – 1688)

John Bunyan was a devout English Puritan and
a master prose stylist, as indicated by his best known work, Pilgrim’s Progress. Having received little education, Bunyan followed his father’s footsteps and earned a living as a tinker. Bunyan’s heated disagreements with the Quakers on religious interpretation persuaded him to launch a new career as a preacher. However, he was arrested in 1660 for preaching without a license, and as a result,
Bunyan spent the next twelve years in prison. During this period, Bunyan wrote ten books, among which was his autobiography, entitled Grace Abounding to the Chief of Sinners. After his release from prison in 1672, Bunyan began work on his classic Christian allegory, Pilgrim’s Progress. The first part of Pilgrim’s Progress was published in 1678; the second part, in 1684, was followed by the lesser known works, The Life and Death of Mr. Badman and The Holy War.

Literature: Pilgrim’s Progress (1678).

-BURKE, Edmund (1729 – 1797)

The brilliant English statesman, Edmund Burke, is credited with being the first modern conservative thinker. Burke’s early life was devoted to the writing of philosophic essays, including A Vindication of Natural Society and A Philosophical Inquiry into the Origin of Our Ideas of the Sublime and Beautiful. He began his political career as a member of Parliament in the year 1765, where he quickly aligned himself with the Marquess of Rockingham. Throughout his
career, Burke argued for the value of political parties and he defended the interests of the American colonists. However, he forcefully denounced the French Revolution. His most famous essay, Reflections on the Revolution in France, was exceptionally critical of the principles upon which the French Revolution was based.

-BURTON, [Sir] Richard Francis (1821 – 1890)

An adventurer and explorer, Sir Richard Burton is best known for his translation of the imaginative and bawdy Tales of the Arabian Nights. After a childhood spent in Italy and France, Burton attended Oxford University for a short while before embarking on a military career in India. As an explorer, he spent much of his time in the Middle East and Africa. From 1853 to 1855, Burton journeyed to the Muslim holy cities of Mecca and Medina and to the forbidden city of Harar. In 1858, he became the first white man to view Lake Tanganyika. As a writer, Burton produced more than twenty books on swordsmanship and falconry, but he is best remembered for his classic translation of The Arabian Nights. Sir Richard Burton died on October 20, 1890.

Literature: The Arabian Nights (1850).

-BUTLER, Samuel (1835 – 1902)

A noted English novelist, Samuel Butler is best known for his rebellious nature and his satirical works. Butler was born into an English clerical family and was expected to join the clergy after his graduation from Cambridge. However, he resisted and traveled to New Zealand to try his hand at sheep farming. Upon returning to England five years later, Butler embarked upon a literary career. His first novel, Erewhon ( which was „nowhere“ spelled backwards) was a satire that described a utopian society, advocating his ideas for societal change. Butler’s
additional works included, The Authoress of the Odyssey, in which he proposed that a woman wrote Homer’s Odyssey, and The Way of All Flesh, an entertaining and critical study of the English middle class.

Literature: The Way of All Flesh (1903).

-BYRON, George Gordon, [Lord] (1788 – 1824)

George Gordon, Lord Byron was perhaps the most celebrated of the English Romantic poets. After publishing the initial cantos of his first work, Childe Harold’s Pilgrimage, in 1812, Byron became an instant success in England. However a series of scandalous love affairs forced Byron into exile in Switzerland. There he composed additional cantos for Childe Harold, and wrote a dramatic work entitled Manfred. After moving to Venice, Italy, Bryon wrote two classic satirical poems, Beppo, and the Vision of Judgment. In addition, he finished Don Juan, which is considered his greatest work. In January of 1824, while traveling to aid in the Greek struggle for independence, Lord Byron died from a fever.

Literature: Don Juan (1821).

-CARLYLE, Thomas (1795 – 1881)

A Scottish essayist and historian, Thomas Carlyle was one of the most influential of the Victorian writers and lecturers. His work affected such notable authors as Charles Dickens, John Ruskin, Matthew Arnold, John Stuart Mill, Karl Marx, and Ralph Waldo Emerson. Carlyle was born in Ecclefechan, Scotland on December 4, 1795 to a Calvinist peasant family. After graduation from the University of Edinburgh, Carlyle tried his hand at several professions,
including journalism, teaching, and law, before settling down to write. His early works included Sartor Resartus, and Past and Present. Although considered classics today, they failed to earn him success. It was not until the 1837 publication of his romantic history The French Revolution that Carlyle was financially rewarded for his efforts. His historical works include works on Cromwell and Frederick the Great. Carlyle also wrote insightful right-wing social commentaries – chief among these were Latter Day Pamphlets, and Shooting Niagara–and After? His work, Reminiscences, was published after his death in February of 1881.

-CARROLL, Lewis (Charles Lutwidge Dodgson) (1832 – 1898)

Charles Lutwidge Dodgson was born on January 27, 1832–the first of eleven children. He graduated from Christ Church College in Oxford, but he was never ordained to the priesthood. Instead, he stayed on at Christ Church College to lecture on mathematics and to pursue an interest in photography. However, Dodgson is best known as the author of two popular comic-fantasy works; using the pseudonym Lewis Carroll, he wrote the children’s classics Alice’s Adventures in Wonderland, and Through the Looking Glass.

Literature : Alice’s Adventures in Wonderland (1865), Through the Looking Glass (1872).

-CATHER, Willa Sibert (1873 – 1947)

Willa Sibert Cather, born in Back Creek Valley,
Virginia on December 7, 1873, is best known for
her depictions of life in the pioneer West. Although she enjoyed a successful journalistic career in the East, Cather was raised in pioneer Nebraska. It was from these early experiences that she was able to write the American Western classics, O Pioneers!, My Antonia, and A Lost Lady. Her achievements were rewarded in 1923 when she won the Pulitzer Prize for fiction for her novel, One of Ours.

Literature : O Pioneers! (1913).

-BRONTE, Charlotte (1816 – 1855)

The eldest of three daughters in the Bronte family,
Charlotte grew up in the village of Haworth in Yorkshire, England. Her father, an ordained minister, maintained a restrictive household. Hence, Charlotte and her two younger sisters, Emily and Anne, resorted to writing as a form of release from their introverted lives. Using psuedonyms, the three sisters published ‘“Poems by Currer, Ellis, and Acton Bell“ in 1846, and Charlotte produced her literary classic Jane Eyre in 1847. Charlotte’s additional
works include Villette and the semi-biographical Shirley. In 1854, Charlotte married the Reverend Arthur Nicholls, but tragically she died in pregnancy just one year later.

Literature: Jane Eyre (1847).

-CELLINI, Benvenuto (1500 – 1571)

Benvenuto Cellini was a noted Italian sculptor
and goldsmith of the High Renaissance, best known for his technical finish. His patrons included Ippolito d’Este, Francis I, Cosimo I de’ Medici, Pope Paul III, and Pope Clement VII. Cellini’s versatility is evident in the variety of his art – from the crafting of a gold and enamel salt celllar to a bust of Cosimo I; to the masterful design of a marble Crucifix. Cellini’s best work is his famous statue of the Greek hero Perseus triumphantly holding aloft the head of Medusa.

-CERVANTES SAAVEDRA, Miguel de (1547 – 1616)

The Spanish novelist, poet, and playwright
Miguel de Cervantes Saavedra, is world- renowned for his novel Don Quixote. Born on September 29, 1547, in the town of Alcala de Henares, Cervantes devoted a large portion of his life to an unsuccessful career in the military and the government before settling down to write. His comic novel Don Quixote, considered a literary masterpiece, was published in two parts in 1605 and 1615. It cleverly parodies the genre of Spanish chilvalry novels with the often-
unsuccessful adventures of the idealistic knight Don Quixote and his bumbling page, Sancho Panza. In this masterpiece, Cervantes explores the major themes of the human drama. Cervantes’ other popular works include Exemplary Novels, The Travels of Persiles and Sigismunda, and the Interludes of Cervantes.

Literature: Don Quixote (1605-15).

-CHAUCER, Geoffrey (1340 – 1400)

Geoffrey Chaucer is the master regarded as the
greatest early poet in English literature. Born in 1340 to a successful London merchant, Chaucer served briefly in the military before embarking on a civil service career in the English court. In this capacity, Chaucer conducted several diplomatic missions to France and Italy, thereby permitting him to absorb classical French and Italian literature. His early works, including The Book of the Duchess and The
House of Fame, show this influence. Chaucer’s later works include the classic medieval romance, Troilus and Criseyde, and several Latin translations, as well as the famous series of stories, The Canterbury Tales. Geoffrey Chaucer died on October 25, 1400, leaving The Canterbury Tales unfinished.

Literature: The Canterbury Tales (1400).

-DICKENS, Charles John Huffam (1812 – 1870)

The Victorian novelist Charles Dickens is considered one of the greatest English writers of all time. Dickens was born in Portsea, England on February 7, 1812. Deeply affected early in life by his father’s financial difficulties, Dickens was denied formal schooling beyond the age of twelve. By age fifteen, he was working as a law clerk in order to support himself. These early experiences found their way into his writing, as can be seen in the Pickwick Papers and David Copperfield. In
1836, Dickens became the editor of a monthly magazine, Bentley’s Miscellany. Installments of the Dickens’ classics Oliver Twist and Nicholas Nickleby soon found their way into Bentley’s. Dickens married Catherine Hogarth in 1836, and although they raised ten children together, the marriage was ill-fated, and the couple separated in 1858. In the meantime, Dickens began writing for the weekly magazine Master Humphrey’s Clock, for which he produced The Old Curiosity Shop, Barnaby Rudge, and A Christmas Carol. Additional works include Bleak House, A Tale of Two Cities, and Great Expectations. Dickens travelled to the United States on a lecture tour. Dickens was still working on The Mystery of Edwin Drood when he passed away on June 9, 1870.

Literature : Ivy Green (1850), Tale of Two Cities (1859).

-CHURCHILL, [Sir] Winston Leonard Spencer (1874 – 1965)

An important British politician and writer,
Winston Churchill is best known for his leadership role during World War II. Churchill was born on November 30, 1874–the third son of Lord Randolph Churchill and Jennie Jerome. Churchill attended the Royal Military College at Sandhurst and served shortly in the British army before embarking on an extensive political career. Following the resignation of Neville Chamberlain, Churchill became prime minister
on May 10, 1940. Throughout his term, Churchill’s strength of will symbolized England’s pride and resilience. This pride is demonstrated in his famous „Retreat from Flanders“ speech. Churchill’s notable writings include The World Crisis, My Early Life, Marlborough, and The Second World War. He was honored with the Nobel Prize for literature in 1953. Winston Churchill died on January 24, 1965.

Literature: The Retreat from Flanders [We Shall Defend Our Island Whatever the Cost] (1940).

-COLERIDGE, Samuel Taylor (1772 – 1834)

Samuel Taylor Coleridge was an influential
English poet, philosopher, and essayist. Born on October 21, 1772, Coleridge was educated at London’s Christ’s Hospital before entering Cambridge. He moved to Somerset in 1797 where he quickly became close friends with the poet William Wordsworth. The two collaborated to compose the Lyrical Ballads, for which Coleridge contributed his poems, The Rime of the Ancient Mariner, Christabel, and Kubla Khan. His later life was constrained by his addiction to the drug
opium. Nevertheless, Coleridge still found the strength to write the literary classics, Dejection: An Ode, and Biographia Literaria. Samuel Taylor Coleridge died on July 25, 1834.

Literature: Christabel (1798), Kubla Kahn (1798), The Rime of the Ancient Mariner (1798).

-CONFUCIUS (551 – 479 BC)

Confucius was a fourth-Century BC Chinese
scholar and philosopher who is credited with the founding of Confucianism. In early life, Confucius served in a variety of small government positions, and he was able to attain a relatively high position as minister of justice later in life. Confucius is best known for his teachings on ethics and social philosophy. His three philosophical doctrines of benevolence, the superior man, and ritual propriety have thoroughly influenced Chinese society since his day. His ideas were recorded into
three books – The Analects, The Book of Rites, and The Spring and Autumn Annals.

Literature: Confucian Analects (500 BC).

-CORNEILLE, Pierre (1606 – 1684)

Pierre Corneille was a well-known French
dramatist who is considered the founder of French dramatic tragedy. Born on June 6, 1606, Corneille received a Jesuit education before preparing for a career in politics. He joined the Rouen parliament in 1629, and eventually served in government for more than twenty years. His early plays, mainly comedic works, include Melite and La Place Royale. Corneille went on to author more than thirty additional
plays in his lifetime. His first masterpiece, Le Cid, was composed in 1637. Le Cid was followed by the equally celebrated works, Horace, Cinna, and Polyeucte. These four plays, considered his greatest achievements, define the essence of the Cornelian tragedy. Among Corneille’s final works were the minor classics Theodore, Pulcherie, and Surena. Corneille died on October 1, 1684. Today, Corneille, along with his contemporary, Jean Racine, are considered the greatest of the French tragedians.

Literature: Polyeucte (1637).

-COWLEY, Abraham (1618 – 1667)

Abraham Cowley was a popular 17th-Century metaphysical poet. His poetry, although considered relatively minor today, had an influence on later English literature. Cowley’s first work, Poetical Blossoms, was written when he was just fifteen. His additional poetic accomplishments included the Mistress; an imitation of John Donne, which may have been his best work, and Miscellanies, a collection of fifteen odes. In addition, Cowley produced several critical essays, among which were the well-known works, Of Myself and Of Agriculture.

Literature: Cheer Up, My Mates (1650), Drinking (1650), Of Agriculture (1650), On the Death of Mr. William Hervey (1650), A Supplication (1650).

-DARWIN, Charles Robert (1809 – 1882)

Charles Darwin was born in Shrewsbury,
England on February 12, 1809. After graduating from Christ Church College of Cambridge University, Darwin participated in a five year geological expedition to South America. In the Galapagos Islands he made a series of important geological and biological observations. In particular, Darwin noted the diversity of life on the geographically similar islands. On his return to England, Darwin
published his research findings in The Journal of Researches. However, it was not until 1856 that he began work on his theory of natural selection. In 1858 he presented a joint paper along with Alfred Russel Wallace, who had independently arrived at many of the same theories, and in November of 1859, Darwin published On the Origin of Species by Means of Natural Selection. The impact of this work on the natural sciences was monumental. Indeed, the consequent series of debates and research to test Darwin’s theory revolutionized the study of biology, and created whole new branches of scientific inquiry.

Literature: The Descent of Man (1871), The Origin of Species (1859).

-DEFOE, Daniel (1660 – 1731)

An important English novelist and
pamphleteer, Daniel Defoe is best known for his novel Robinson Crusoe. A series of unsuccessful business ventures in his early life plagued Defoe with heavy debts, so he turned to writing fiction novels in order to earn a living. Defoe initially produced pamphlets of political and economic satire, including The True-Born Englishman and The Shortest Way
with Dissenters. However, his success with The True Relation of the Apparition of One Mrs. Veal impelled him toward writing works of fiction. In subsequent years, Defoe wrote Moll Flanders and Colonel Jack, as well as the children’s classic, Robinson Crusoe. Defoe died on April 24, 1731.

Literature: Robinson Crusoe (1719).

-DEKKER, Thomas (1572 – 1632)

Thomas Dekker was a 16th-Century English dramatist, pamphleteer, and poet. Although he was quite prolific, Dekker’s plays were almost always financially unsuccessful, and he often found himself serving time in debtors’ prison. Nonetheless, Dekker produced several notable works during his lifetime. Among his dramatic works were the classics Old Fortunatas, Westward Ho!, and his most powerful work, The Honest Whore. Perhaps his most popular play was the comedic classic, The Shoemakers’ Holiday. Dekker’s pamphlets, which often took London’s lower working classes as their subject, included The Gull’s Hornbook, The Bellman of London, and Lanthorne and Candlelight. Dekker also composed several noteworthy poems.

Literature: Cold’s the Wind (1600), Country Glee (1600), O Sweet Content (1600).

-DESCARTES, Rene (1596 – 1650)

Regarded as the father of modern philosophy
and one of the greatest philosophers of all time, Rene Descartes revolutionized not only the study of philosophy, but also algebra and geometry. Descartes, born in Touraine, France on March 31, 1596, was provided with a traditional Jesuit education in Aristotelian philosophy. After graduation from the University of Poitiers, he embarked on a short military career before he settled down to work on
contemporary issues in mathematics and philosophy. Descartes’s achievements in mathematics were indeed significant–his most important contribution being the development of the Cartesian coordinate system. In 1628, Descartes was encouraged by the Cardinal Pierre de Berulle to develop his own philosophical system. In his work, Descartes aspired toward two main goals–establishment of a physical foundation for the universe based on the Copernican system, and creation of a systematic method for finding the truth. In his philosophical enquiries, he explored the dualism of the mind and the body, and developed the first indubitably true proposition, „cogito ergo sum“ or „I think, therefore I am.“ He published his ideas in three major works, The Discourse on Method, The Meditations on First Philosophy, and The Principles of Philosophy.
 

-DONNE, John (1572 – 1631)
 

John Donne was the greatest English
metaphysical poet of all time. Born in 1572 to a prominent Roman Catholic family, Donne attended Oxford and Cambridge in preparation for a career in law and politics. He eventually served as secretary to Sir Thomas Egerton, a distinguished member of Parliament. However, Egerton disapproved of his secret marriage to his niece, Anne More, and Egerton quickly had Donne’s political career ruined. Turning to
the Anglican church, after much hesitation Donne became a minister in 1615, and by 1621 he was appointed the dean of Saint Paul’s Cathedral. His poetry ranges in subject from passionate love to religious devotion and uses language to its highest degree of wit and brilliance. Almost all of Donne’s poetry was published after his death on March 31, 1631. Among the classic works are The Good Morrow, Sweetest Love, I Do Not Go, A Hymn to God the Father, and A Valediction Forbidding Mourning.

-DREISER, Theodore Herman Albert (1871 – 1945)

Theodore Dreiser was a popular American author
best known for his novels An American Tragedy and Sister Carrie. Born in Terre Haute, Indiana on August 27, 1871, Dreiser attended Indiana University for a year before attempting a career in journalism. Dreiser published his first work, Sister Carrie, in 1900. However, Sister Carrie was considered a comparably immoral work, and it eventually sold only 456 copies. Although discouraged by the public ‘s reaction to Sister
Carrie, Dreiser continued to write, publishing Jennie Gerhardt, The Financier, The Genius, and several other titles. Success, however, did not come for Dreiser until the release of An American Tragedy in 1925. Consider by many to be the best American novel of the era, An American Tragedy earned Dreiser long sought-after wealth and recognition.

Literature : Sister Carrie (1900).

-BRONTE, Emily (1818 – 1848)

Emily Bronte, the younger sister of Charlotte, is known for her only Gothic classic novel, Wuthering Heights. The Reverend Patrick Bronte, Emily’s father, was an ordained Anglican minister who maintained a sheltered household. As a release from the day-to-day unhappiness of their lives, Emily, Charlotte, and another sister, Anne, turned to writing. „Poems by Currer, Ellis, and Acton Bell“ was published by the three in 1846. Emily’s masterpiece, Wuthering Heights, an intense and powerful tale of love and revenge set in the wilds of Yorkshire was published a year later. Emily Bronte died on December 19, 1848.

Literature: Wuthering Heights (1847).

-ELIOT, George [Mary Anne Evans] (1819 – 1880)

George Eliot, the pseudonym used by Mary Anne
Evans, was one of the great English novelists of the Victorian era. Born in Warwickshire on November 22, 1819, Eliot was a devout Christian in her early childhood. She eventually rejected Christianity for a philosophic humanism. Materialist and humanist themes can be found in her work. After her father’s death in 1849, Eliot moved to London and became editor of The Westminister Review,
which she quickly restored to its past glories. Soon afterwards, she became involved in a relationship with a married man, George Henry Lewes. Encouraged by Lewes to write works of fiction, Eliot published Scenes of Clerical Life, Adam Bede, The Mill on the Floss, and Silas Marner. Following the success of her first novels, Eliot proceeded to write her masterpiece of Victorian realism, Middlemarch. Today, the novel Middlemarch is considered a classic exposition of the Victorian era.

Literature: Silas Marner (1861).

-FIELDING, Henry (1707 – 1754)

Henry Fielding, an 18th-Century English
playwright, novelist, and essayist, is best known for his classic novel, Tom Jones. Born on April 22, 1707, Fielding attended Eton and Leyden University before embarking on a career as a dramatist. Plays such as Love in Several Masques, Tom Thumb, and Pasquin quickly made Fielding one of England’s most successful playwrights. However, Pasquin was
severely critical of the statesman Sir Robert Walpole. As a result, the government banned Fielding from producing any further dramatic works. He then turned to other forms of literature. Fielding wrote several political essays, including The Champion, The True Patriot, and Jacobite’s Journal. However, Fielding’s best work found form in his novels–Shamela, Joseph Andrews, Jonathan Wild, and of course, his famous novel, The History of Tom Jones. In failing health, Fielding traveled to Lisbon in 1754, seeking relief from his ailments. He died on October 8, 1754.

Literature : The History of Tom Jones (1749).

-FRANKLIN, Benjamin (1706 – 1790)

Benjamin Franklin was a famous American writer,inventor, and politician. Born into a devout Puritan family in Boston, Franklin received just two years of schooling before beginning work for his father. However, his intellectual fires could not be contained, and he tried to read every book he could get his hands on. By the age of sixteen, Franklin was writing articles for The New England Courant under the pseudonym Silence Dogood. His political satires angered government officials, and when his brother was
arrested for similar offenses in 1723, he fled to Philadelphia, and then to London. There Franklin learned his craft as a master printer. Upon his return to America, he purchased The Pennsylvania Gazette and began publishing Poor Richard’s Almanack, filling the pages with wise and popular sayings. With his 1751 appointment to the Pennsylvania Assembly, Franklin embarked upon a turbulent forty-year political career. Although initially in favor of reconciliation with mother England, Franklin realized that revolution was inevitable and he played a vital diplomatic role during the war for independence. Franklin organized French assistance to America and signed the Treaty of Paris at the end of the war. Franklin was the inventor of many practical items such as an indoor stove, spectacles, and lightening rods for buildings. He conducted some of the first experiments with lightening and electricity, proving they are the same thing. A cheerful and optimistic figure to the very end, Benjamin Franklin died on April 17, 1790 at the age of 84.

Literature: Autobiography of Benjamin Franklin (1771).

-FROISSART, Jean (1337 – 1405)

Jean Froissart, a 14th-Century French historian and poet, is best known for his medieval historical work, Chronicles of Froissart. Significant for its treatment of the concepts of chivalry, Chronicles of Froissart provides vivid accounts of European historical events between 1325 and 1400, a period known for the Hundred Years’ War. Although modern historians consider Froissart’s work biased and inaccurate, it remains a valued source for knowledge of the medieval era.

Literature: Chronicles of Froissart (1405).

-GOLDSMITH, Oliver (1730 – 1774)

The Irish poet and playwright Oliver Goldsmith is best known for his classic works The Traveller and The Deserted Village. Born in Kilkenny West, Ireland on November 10, 1730, Goldsmith moved to London in 1756 and embarked on a career as a professional writer. Unfortunately, Goldsmith’s early works were not successful, and he was often plagued by monetary problems. Goldsmith eventually earned recognition in 1764 with the release of
The Traveller. He followed with two successful dramatic works, The Good-Natured Man, and She Stoops To Conquer. Commenting on the social injustices which forced the poor of Ireland to emigrate to America, he wrote his most famous piece, The Deserted Village, in 1770.

Literature: The Deserted Village (1770), Retaliation (1760), She Stoops To Conquer (1773), The Traveller [A Prospect of Society] (1764), When Lovely Woman Stoops (1760).

-HARDY, Thomas (1840 -1928)

The respected English novelist Thomas Hardy
is best known for his classics The Return of the Native, and Tess of the D’Urbervilles. Born on June 2, 1840 in Upper Bockhampton, Dorset, Hardy developed a love for literature at a very young age, enthusiastically absorbing many of the Latin classics as well as the English Bible. Hardy journeyed to London in 1862, where he was exposed to contemporary English literature. He was also introduced to Darwin’s Origin of Species. These experiences shaped his own
literary works. Returning home to Bockhampton, Hardy produced several minor works before publishing his powerful Far from the Madding Crowd in 1874. Four years later, he wrote his potent tragi-comedy, The Return of the Native. Hardy followed with The Mayor of Casterbridge and Tess of the D’Urbervilles. Although Hardy’s work was held in high esteem, critics carped at the brooding pessimism of his novels and attacked Tess, and Jude the Obscure, so virulently that Hardy concentrated on poetry until his death on January 11, 1928.

Literature: Far from the Madding Crowd (1874).

-HERBERT, George (1593 – 1633)

George Herbert, the English metaphysical poet,is known for his collection of poetry, The Temple. Born on April 3, 1593 in Montgomery, Wales, Herbert was raised by his strongly religious mother, whose piety was to influence him throughout the rest of his life. After receiving a master’s degree from Trinity College, Herbert decided to compose only poetry dealing with religion. There were some
exceptions, but Herbert mostly abided by this promise. In 1620, Herbert accepted a position as Latin Orator at Cambridge. He married Jane Danvers in 1629, and was ordained to the priesthood the following year. In ill health, Herbert died on March 1, 1633. Herbert’s collection of poetry, The Temple, was published posthumously.

Literature: The Collar, Easter Song, The Elixir, The Flower, Love, The Pulley, Virtue.

-IRVIBSEN, Henrik Johan (1828 – 1906)

The 19th-Century Norwegian poet and playwright Henrik Ibsen is best known for his classic works The Wild Duck and A Doll’s House. Born on March 20, 1828 in Skien, Norway, Ibsen was raised in relative poverty after his father’s financial hardships forced bankruptcy. After failing to obtain admittance to a medical school, Ibsen turned to a career in journalism. Writing poetry and drama in his spare time, Ibsen’s break came in 1851 when he was appointed director of the Norwegian Theater in Oslo.
He served in this position for the next eleven years, writing plays in an intense, romantic style on historical themes, in the manner of Schiller. Ibsen married Suzannah Thoresen in 1858, and beginning in 1864, the couple lived abroad, mainly in Rome, Dresden, and Munich. During this time, Ibsen composed several notable romantic poems, including Brand, and Peer Gynt. Starting in 1875, Ibsen made a transition from romantic to realistic writing, using themes of social realism and symbolism. In his later works, including A Doll’s House, Ghosts, The Master Builder, Hedda Gabbler, and The Wild Duck, Ibsen successfully injected realistic everyday language into his prose style. These powerful works lay the foundation for realism in modern drama.

Literature : Peer Gynt (1875).

-ING, Washington (1783 – 1859)

Although he was heavily influenced by the
English writers Joseph Addison, Oliver Goldsmith, and Sir Walter Scott, Washington Irving is considered to be America’s first man of letters. Born on April 3, 1783 in New York City, Irving attempted to study law in his early years, but he eventually turned to literature. He completed his first work, Salmagundi Papers, in 1808, and followed with the boisterous and satirical, A History of New York, in 1809. It was not until 1820, however, that Washington
Irving received world-wide recognition with the publication of The Sketch-Book. The Sketch-Book was considered witty and light literature. In it Irving contributed to American folk literature the classic and enduring tales of The Legend of Sleepy Hollow, and the story of Rip Van Winkle, which were based on the Dutch history of Irving’s home in the Hudson River Valley. Irving’s next two works, Bracebridge Hall, and Tales of a Traveller were drawn from his travels in France and Germany. In an attempt to broaden his literary scope, Irving published the relatively more serious works, History of the Life and Voyages of Christopher Columbus, and A Chronicle of Granada. After serving as a U.S. minister to Spain, Irving went on to complete a biography of George Washington before his death on November 28, 1859. His house, Sunnyside, in Westchester County, New York, is kept as a museum.

Literature: The Alhambra (1832), The Sketch Book [selections] (1820).

-JAMES, Henry (1843 – 1916)

Born in New York City, novelist Henry James was
raised by a rich eccentric father who emigrated to Europe and travelled widely. As a result, Henry became fluent in French and many other languages. His brilliant literary talents were demonstrated when he published his first work at the age of 21. He grew to love Europe and eventually lived there after two years of productive work in New York. Leaving French society, he moved to London and produced his much-admired short novel, Daisy Miller, in 1878, and continued to work on The Portrait of a
Lady (1881), in which he probes the shadier aspects of European politics. James knew most of the important European writers and artists of his day, including Flaubert, de Maupassant, Zola, Tennyson, Browning and George Eliot. A few dramatic works he produced between 1882 and 1895 failed, but James wrote several successful short fictions and long novels, including what may be his masterpiece, The Golden Bowl. His 1903 novel, The Ambassadors, and James’ voluminous letters provide an important picture of the contemporary Anglo-French cultural scene. He is considered a writer’s writer and the master of the psychological novel; an expert in delineating characters and in exploring European sociocultural complexities. He is admired today as he was by many of the literary geniuses that followed him.

Literature : The Portrait of a Lady (1881), Washington Square (1880).

-JEFFERSON, Thomas (1743 – 1826)

The son of a wealthy landowner, Jefferson was was one of the greatest statesmen in American history. He also contributed to advances in agriculture, engineering and architecture. He graduated from the College of William and Mary in 1762. As the primary author of the Declaration of Independence Jefferson’s legacy of political philosophy to the U.S. is invaluable. At one time Jefferson held each of the important positions in the American political system: he was governor of Virginia (1779-1781), U.S. minister to France in 1785,
secretary of state to George Washington, vice-president to John Adams, and president of the United States from 1801-1809. His enormous contributions to the American legislature included his bills on religious liberty, and Notes on the Establishment of a Money Unit. Retiring from the political arena, Jefferson founded the University of Virginia, of which he was very proud.

Literature: Autobiography of Thomas Jefferson (1821), Jefferson’s First Inaugural Address (1801), Letters (1760-83), Notes on Virginia (1787), Public Papers (1776-1825), Travel Journals (1788).

-KIPLING, Rudyard (1865 – 1936)

Born in Bombay, India and educated in England,
Kipling was a famed English writer. He was very popular for his books for children, the two Jungle Books; and for poems and short stories that glorify British colonialism. He was the first English writer to be awarded the Nobel Prize for literature in 1907. Kipling gained a reputation as a humorist with The Village That Voted the Earth Was Flat. In Puck of Pook’s Hill, and Rewards and Fairies, he expressed his love of
England’s past. His collections of verse, including Barrack-Room Ballads, The Seven Seas and The Five Nations display a great range of technical achievement and a variety of subject matter.

Literature : The Jungle Book (1894), Kim (1901).

-LONDON, Jack [John Griffith] (1876 – 1916)

London, whose life symbolized the power of will,
was the most successful writer in America in the early 20th Century. His vigorous stories of men and animals against the environment, and survival against hardships were drawn mainly from his own experience. An illegitimate child, London passed his childhood in poverty in the Oakland slums. At the age of 17, he ventured to sea on a sealing ship. The turning point of his life was a thirty-day imprisonment that was
so degrading it made him decide to turn to education and persue a career in writing. His years in the Klondike searching for gold left their mark in his best short stories; among them, The Call of the Wild, and White Fang. His best novel, The Sea-Wolf, was based on his experiences at sea. His work embraced the concepts of unconfined individualism and Darwinism in its exploration of the laws of nature. He retired to his ranch near Sonoma, where he died at age 40 of various diseases and drug treatments.

Literature : The Call of the Wild (1903), The Iron Heel (1907), The People of the Abyss (1905), The Sea-Wolf (1904), White Fang (1906).

-MANZONI, Alessandro Francesco Tommaso Antonio (1785 – 1873)

Considered the father of the modern Italian novel,
Alessandro Manzoni was born on March 7, 1785 into an aristocratic family. After receiving a formal education in Italy, he traveled to Paris, where his mother resided with her lover, Count Carlo Imbonati. In 1808, Manzoni married Henriette Blondel, and two years later, he returned to the Catholic church. Religious matters were to dominate his writing. His early works included several notable
poems–five Inni sacri [Sacred Hymns] and the poem Cinque Maggio [The Fifth of May]. But his best work found form in the novel I promessi sposi [The Betrothed], first published in 1827.

Literature : I Promessi Sposi [The Betrothed] (1827).

-MELVILLE, Herman (1819 – 1891)

Although he suffered through obscurity in his own time, Herman Melville is today regarded as one of America’s greatest literary figures. Born in New York City on August 1, 1819, Melville was forced to leave school early in order to help support his family. Working as a mariner, Melville gathered material from his many seafaring experiences for his literary works. After deserting from a whaling expedition in the South Seas, he enlisted in the United States Navy and returned
to America to embark on a literary career. His early works, Typee and Omoo, enjoyed moderate success, but his third endeavor, Mardi, turned out to be a complete disaster. After completing Redburn and White-Jacket, Melville moved his family to Massachusetts, where he developed a lasting friendship with Nathaniel Hawthorne. In 1851, Melville published Moby Dick, dedicating his novel to Hawthorne. However, his unconventional masterpiece was not received well in literary circles. Nevertheless, he went on to write several more works–Benito Cereno, The Confidence Man, and Billy Budd. Melville died on September 28, 1891. Renewed interest in his work has brought Melville worldwide prestige after his death.

Literature: Moby Dick [The Whale] (1851), Billy Budd (1889).

-TWAIN, Mark (1835 – 1910)

The American novelist, satirist, and humorist Mark Twain, whose real name was Samuel Langhorne Clemens, exerted a major influence on early 20th-Century American fiction. Born in Florida, on November 30, 1835, Twain had held various jobs as a printer, gold prospector, sailor, and correspondent before setting his full attention on literature. Twain wrote social satire and humorous adventure stories about
his early life on the Mississippi River, and stories of his travels around the country and the world. Affected by the loss of his daughter and his wife at the end of his life, Twain turned to pessimistic and scathing writings about human nature. Mark Twain died on April 21, 1910, leaving some of the world’s most famous works for children in the stories of Tom Sawyer, Huckleberry Finn, The Prince and the Pauper, and the short story, The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County.

Literature : The Adventures of Huckleberry Finn (1885), The Adventures of Tom Sawyer (1876), The Prince and the Pauper (1881).

-ORCZY, [Baroness] Emmuska (1865 – 1947)

Baroness Emmuska Orczy, a noted female British novelist, is best known as the author of The Scarlet Pimpernel. Born in Hungary on September 23, 1865, Orczy was the only child of the famous composer Baron Felix Orczy. Recognition of her literary achievements came in 1905 with the publication of The Scarlet Pimpernel–an engrossing tale detailing the adventures of Sir Percy Blakeney, a swashbuckling Englishman who courageously rescues innocent victims of the French Revolution from the guillotine. Orczy followed this success with sequels entitled, The Elusive Pimpernel, and The Way of the Scarlet Pimpernel.

Literature: The Scarlet Pimpernel (1905).

-SHAKESPEARE, William (1564 – 1616)

Shakespeare, the famed English dramatist and poet, is widely considered the most gifted literary figure of all time. The son of a glover and leather merchant, little is known of his early life. Shakespeare was baptized in Holy Trinity Church in 1564, and probably attended Stratford grammar school. He acted, and wrote plays for the London theaters for many years. His two narrative poems, Venus and Adonis, and The Rape of Lucrece, were published between 1593 and 1594. A collection of his plays, known as the
First Folio, was published in 1623 by John Heminge and Henry Condell. Shakespeare is widely admired for his dramatic technique of depicting his characters in webs of psychological complexity. His plays were greatly appreciated during the early 17th Century and are still performed today. In addition to plays, Shakespeare wrote many of the best sonnets and love poetry ever written in any language. His body of work contains an astonishing 36 plays, 154 sonnets, and 2 narrative poems.

-SHELLEY, Mary Wollstonecraft (1797 – 1851)

Born on August 30, 1797, daughter of a political hilosopher, Mary Wollstonecraft Shelley was a women’s rights advocate who achieved fame as the author of Frankenstein (1818), a novel whose popularity as a horror tale has eclipsed its philosophical content. She married Percy Bysshe Shelley and bore him four children, of whom only one survived. The marriage brought Mary Shelley into contact with many outstanding writers of the period, including Byron. Upon the death of her husband, Mary Shelley devoted
herself to her child and to literary work. After returning to England (1823), she edited Shelley’s works and her own journals and letters. Her works include History of a Six Weeks Tour (1817), The Last Man (1826), and the autobiographical Lodore (1835).

Literature: Frankenstein [The Modern Prometheus] (1818).

-STOKER, Bram (1847 – 1912)

Bram Stoker, a Scottish novelist, was born in
Dublin, Scotland on November 8, 1847. Although he was the author of many horror stories, Stoker is best known for his most potent story, Dracula (1897). The gothic romance, which is based on vampire myths and on the occurence of supernatural phenomenon, became the prototype of all subsequent vampire stories. Many plays and films have been developed from the story of Dracula.

Literature: Dracula (1897).

-VERNE, Jules (1828 – 1905)

Verne, a 19th-Century French novelist, almost single-handedly invented science fiction. The publication of Five Weeks in a Balloon revealed his talent for stories of imaginary journeys. The concept of a submarine was mentioned in his Twenty Thousand Leagues Under the Sea, in 1870, and that of a rocket in From the Earth to the Moon, in 1865. Despite his education in law, he pursued a writing career. He was very talented at creating fantasy journeys and at mixing science with humor. Popular films have been made from several of his adventure novels such as Journey to the Center of the Earth, Twenty Thousand Leagues Under the Sea, and Around the World in Eighty Days.
Literature included in WLH : Around the World in Eighty Days (1873), A Journey to the Center of the Earth (1864), Twenty Thousand Leagues under the Sea (1873).

-WALLACE, Lewis (1827-1905)

Born on April 10, 1827, in the town of Brookville,
Ind., Wallace devoted a large part of his life to his career as an eminent soldier and diplomat. With somewhat of a reputation as a Biblical scholar, Wallace is best known as the author of historical novels such as Ben Hur: A Tale of the Christ (1880), a popular novel about figures in the Roman world affected by the coming of Christ. Wallace wrote other historical novels as well. The Fair God, (1873) concerns the conquest of Mexico; and Prince of India (1893)
deals with the fall of Constantinople. His most successful novel, Ben Hur, was made into two popular movies in 1925 and 1959, and has attracted many viewers and readers over time.

Literature : Ben Hur: A Tale of the Christ (1880).

– WILDE, [Fingal O’Flahertie Wills] Oscar (1854 -1900)

Wilde, an Irish writer, gained both fame and notoriety in his time. Born into a family with a tradition of writing, he showed early promise as a classical scholar and poet. At Trinity College, Dublin, he won the Berkeley Gold Medal for Greek, and prestigious Newdigate Prize for his poem Ravenna. His early works were influenced by John Ruskin and Walter Pater, but by 1890, he had developed his own literary personality. Known for his biting wit and humor, and his fascinating conversation, Wilde produced essays, poems, plays, fairy tales, novels, and gave a lecture tour in the United States. Wilde rose to prominence with his brilliant theatrical comedies, including the hilarious The Importance of Being Earnest (1893), Lady Windermere’s Fan, and Salome (which was banned in Britain). As a wit, his aphorisms were widely quoted in society. At the peak of his career, he was convicted of sodomy when he had a homosexual affair with the son of a nobleman. Wilde received a sentence of two years hard labor, and composed his poem, „The Ballad of Reading Gaol“ and the autobiographical essay, De Profundis.

Literature: The Ballad of Reading Gaol (1898), The Burden of Itys (1890), Flower or Love (1890), Humanitad (1890), Panthea (1890), The Picture of Dorian Gray (1890), Ravenna (1878), Wild Flowers (1890).

Вижте тук:

Интересни факти за писатели

Posted ноември 2nd, 2017 by admin

Знаете ли, че първото произведение на световноизвестния писател Оноре дьо Балзак – Трагедията „Кромуел“, е прието изключително негативно от собственото му семейство. Същото важи и за следващите му литературни опити, които прави под различни псевдоними. В началото на 20-те години на XIX век той се заема с издателски бизнес, който претърпява пълен провал. До края на живота си Балзак не успява да се издължи на своята майка, която финансира неговата издателска компания. По-късно, когато вече зад гърба си има няколко блестящи романа, френският писател отново започва бизнес, като разработва план за отглеждане на ананаси в собствения си дом. И тази му дейност е обречена на неуспех, а той е принуден да избяга от кредиторите, скривайки самоличността си.

Знаете ли, че в един от своите романи известният английски писател Чарлз Дикенс безмилостно критикува т.нар. „училища на бедните”, като не си спестява и гневни упреци срещу цялата възпитателна ситема по онова време. Съвременниците му разказват, че именно потресаващите картини на изтезания и гаври върху деца, описани в “Николас Никълби”, са причина за затварянето на много подобни школи и за подобряването на режима в други. Благодарение на друг негов роман – „Мартин Чъзълуит” английският език се сдобива с нова дума – „пекснифовщина”, означаваща „лицемерие”.

Знаете ли че, известният писател Ърнест Хемингуей имал навика да излиза от дома си с джобове, пълни с книги, така че да може във всяка свободна минута да се отдава на любимото си занимание – четенето. Тази необичайна привичка Хемингуей наследява от майка си. Страстен любител на книгите, писателят притежава работна библиотека от 7400 тома, съдържаща множество специализирани научни издания от почти всички сфери на живота.

Знаете ли, че най-популярната латиноамериканска писателка Исабел Алиенде започва всеки свой роман на датата 8 януари. През 90-те години на миналия век всяка нейна книга влиза в челната десятка на най-продаваните заглавия в света. Най-известното ѝ произведение, “Къщата на духовете”, се ражда от писмата, които пише на своя 99-годишен дядо, бил тогава на смъртно легло. Книгата на практика отразява седемдесетгодишната история на собственото ѝ семейство.

Знаете ли, че освен писател и драматург, Димитър Димов е ветеринарен лекар, професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни, автор на повече от 20 научни труда. След смъртта му през 1966 г. в неговия архив са открити планове и ръкописи за два труда върху теорията на отражението. Неосъществена остава и мечтата му да напише книга за своя роднина Яне Сандански, въпреки че през целия си живот събира материали за нея.

Знаете ли, че Александър Дюма е известен и като експерт готвач. Наред с блестящите си художествени романи писателят е автор на „Голяма кухненска енциклопедия“, публикувана след смъртта му през 1873 година. Книгата е едновременно и енциклопедия, и готварски рецептурник. Съкратена версия на уникалната му творба излиза през 1882 г. под заглавието “Малка кухненска енциклопедия”.

Знаете ли, че световноизвестният писател, Стивън Кинг, пише шест романа под псевдонима Ричард Бакман. Това са „Гняв“, „Дългата разходка“, „Бягащият човек“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“ и „Регулаторите“. Два от романите на Бакман са филмирани, като в лентата по романа “Бягащият човек” главната роля играе Арнолд Шварценегер. След като псевдонимът е разкрит, Кинг устройва мнимо погребение на Ричард Бакман. Последният роман „Регулаторите“ е издаден след фалшивата кончина на Бакман, като Стивън Кинг излиза с изявление, че ръкописът е намерен сред вещите на покойния писател.

Знаете ли, че големият писател Ерих Мария Ремарк се сдобива с благородническа титла срещу 500 марки. Сумата е заплатена на обеднелия барон Хуго фон Бухвалд, който, за да предаде въпросната титла, официално го осиновява. Новоизлюпеният аристократ веднага си поръчва визитни картички с корона, започва да носи монокъл, да се облича елегантно и да употребява неимоверно количество калвадос. С ново самочувствие той се отдава на светския живот, посещава прочутите ресторанти и присъства на всяко възможно театрално или концертно събитие. Фьодор Михайлович Достоевски
( 30 октомври 1821 – 28 януари 1881 )
/ според други източници е роден на 11 ноември 1821 г. и умира на 9 февруари 1881 г./

Източник: Интернет